Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2013 14:16 - Лично тълкувание на Откровение гл.9-та
Автор: karev Категория: Други   
Прочетен: 2925 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.07 09:19


ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ  9-та гл.

„И петият ангел затръби. И видях звезда паднала от небето на земята; и на нея беше даден ключът от бездната на пропастта.“

И видях звезда паднала от небето на земята“ - в Св. Писание понятието „звезда“  често се употребява метафорично, като символ на известна личност (небесна или земна), заемаща почетно положение или власт (религиозен лидер или цар), било то придобити по право или присвоени (виж Йов 38:7; Дан.12:3; Юда 1:13). Една „звезда, паднала от небето“, в края на времето, ще „отключи бездната“ – и това (той) ще бъде фалшивия еврейски „месия“ [на гръцки език „христос“ (виж Мат.24:23)], наречен просто човек (ср. Откр.13:18). „Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта.“ (2Сол.2:3; ср. Йоан.5:43). 

[В т.н. „Libri Sibyllin“ („Сибилски книги“; на латински език „Oraculorum Sibyllinorum“), Песен 5-та, линии 156-161, 206-211 и 298-300, се съдържат няколко интересни пасажа, в които се споменава за звезда, чието падане в океана, предизвиква настъпването на зима (студ) по земята: „От небето голяма звезда ще падне в солените води. Морето тя ще подпали и заедно с него Вавилонските крепости (твърдини), Земята на Италия, многото вино на която погина, Благочестивите Евреи, угодния на Бога народ... Не ще подмине Индийците и храбрия народ на Етиопците! Защото, когато колелото на небесната ос, Звездите на „Козирога“ и „Телеца“ побягнат около центъра в съзвездието „Братя“ („Близнаци“) – „Девата“, явяваща се на небето, и Слънцето, ще се въртят непрекъснато. Техният хоровод (танц) ще поведат през целия небесен свод. - Тогава ще има страшен пожар, който ще обхване цялата земя... От гняв тогава разпален, неразрушимият небесен Господ (Владика; Юпитер?) със сила ще хвърли мълния (светкавица) по престъпника от поднебесната. - Вместо зимата в този ден ще настъпи сезона на реколтата.“ (виж кн. „Книги Сивилл“, Перевод с древнегреческого Марии Витковской и Вадима Витковского, Издательство „Энигма“, Москва, 1996, стр. 82,84,86)] [В древен Египет всяка от пирамидите била считана за (паднала) звезда (на египетски език - „себа“ „звезда“) на земята, голяма порта/врата към съответстваща й звезда (планета или звезда двойник; образ) в небесата. (за повече - виж кн. „Secret Chamber: The Quest for the Hall of Records“, Robert Gaston Bauval, Random House UK Ltd.,1999, рр. 356-365)]

Йоан видял „звезда паднала от Небето“ - т.е. паднал ангел [в друг смисъл – небесно тяло; планета/комета, доближаваща Земята (ср. Лука 10:18)], изпълняващ присъда - небесният военачалник на демоничната армия, която той ще отключи и ще освободи от Бездната. Неговото земно отражение в І в.сл.Хр. бил Тит Флавий Веспасиян (39-81 г.сл.Хр.) – предводителят на коалицията от четири римски легиони и няколко езически войски, унищожили блудния Ерусалим през 70-та г.сл.Хр. {Векове наред Венера смущавала целия древен свят. Но в 776-та, 747-ма, 722-ра, 702-ра и 687-ма г.пр.Хр. планетата Марс също съдбоносно доближила и разтърсила Земята; държала за дълго време хората като затворници на страха (виж Исая 14:12,17). Тези драматични събития в древността били свързани от старозаветните пророци с Деня на Господа. Като цяло първото идване на Исус Христос било доминирано от появата на звезда [доближила се до Земята комета (ср. Числа 24:17; Спасителят се родил, живял, умрял и възкръснал по предсказанието на древното пророчество, основано на движението на планетите)?] - раждането Му; тъмнината, когато Исус бил на кръста; периодичността на юдейските бунтове с/у Рим, показва, че юдеите са гледали на появата на тази звезда като знак за освобождението си; опитността на ап. Павел по пътя за Дамаск [От свитъкът, известен като „Cairo Damascus document“ („Документът от Дамаск“) става ясно, че eсеите в Кумран наричали себе си „хората, заживели съгласно новия завет в земята Дамаск“. Общоприето е мнението, че с името „Дамаск“ са назовавали Кумран, а не са имали предвид едноименния сирийски град. (за още виж кн. „Ключът на Хирам“, Кристофър Найт и Робърт Ломас, изд. „Бард“, 2006, гл. 11-та)]; изригването на вулкана Везувий (24-ти август, 79 г.) и други писмено докладвани събития от това време по лицето на целия свят, е възможно да са били следствие от близкото преминаване на планета/комета покрай планетата Земя. Така и влъхвите (от Петра, Йордания?) разчели небесното знамение като послание, че пътят за изпъдените от Рая грешници (виж Бит.3:24; 11:2) е вече отворен, понеже Господ-Бог - Царят Яхве, [неочаквано (ср. Малах.3:1)] се е завърнал в Градината (Лозето) Си - Юдея. За времето на обсадата на град Ерусалим от легионите на Тит, историкът Йосиф Флавий записал: „Така имаше звезда, наподобяваща меч, която стоеше над града; и комета, която продължи цяла година.“ (виж кн. „The Jewish War; Or, The History of The Destruction of Jerusalem“, Flavius Josephus, Book VI, Ch. 5, § 3)

Немският астроном Йоханес Кеплер (1571 г.-1630 г.), през м. декември 1603 г., наблюдавал много яркото подреждане на планетите Юпитер и Сатурн в съзвездието „Риби“. С изчисленията си Кеплер успял да установи, че същото явление (което предизвиквало интензивна аура и светлина сред небесните съзвездия) би трябвало да е настъпило също и през 7-ма г.пр.Хр. Тогава Й. Кеплер открил, че коментар на Св. Писание от Rabbi Isaac Abarbanel (равин Исак Абарбанел – 1437-1508 г.), припомнял, че според старо еврейско вярване Месията трябвало да се появи точно по времето, когато светлината от планетите Юпитер и Сатурн блестяла като единствен ярък сноп в съзвездието „Риби“ (символ на Земята - Юдея). Близо два века по- късно (след Й. Кеплер), датският учен Friedrich Munter (1761 г.-1830 г.) открил и дешифрирал Средновековния Еврейски коментар в/у частта за пророческия период „Седмици седемдесет“, от книгата на пр. Даниил (виж Дан.9:24-27), в който евреите се позовавали на същата 7-ма г.пр.Хр. за идването на Месията (посочена логически и от немския астроном Й. Кеплер). През 1902 г. била публикувана планетна таблица/списък, която днес е запазена в град Берлин, Германия. Картата всъщност е египетски папирус, който съдържа точните движения на планетите в Слънчевата с-ма м/у 17-ти в.пр.Хр. и 10-ти в.сл.Хр. Този папирус обръща внимание на подравняването м/у планетите Юпитер и Сатурн през 7-ма г.пр.Хр., което тогава озарило със силен, ярък блясък нощното небе в целия Средиземноморския регион. През 1925 г. било публикувано описание на т.н. „Sippar’s Stellar Calendar“ - печена глинена табличка с клиновидни надписи от древното селище Sippar (Сипар) на р. Ефрат, което някога било център на важна астрологична школа във Вавилон. Забележителното, на този „Sippar’s Stellar Calendar“ било, че били отбелязани всички небесни движения и подравнявания на планетите случили се в… 7-ма г.пр.Хр. Но защо древните мъдреци са отбелязали това за 7-ма г.пр.Хр.? – Защото, според вавилонските астролози тази подредба, която можела да се наблюдава само веднъж на всеки 794 години, се случила цели три пъти точно през въпросната 7-ма г.пр.Хр. - на 29-ти май преди изгрев слънце, на 1-ви октомври в полунощ и на 5-ти декември след залез слънце. Вавилонците считали, че Юпитер била звездата на световните управници (т.е. на царете; „царската звезда“), а съзвездието „Риби“ – възприемали като знак за края на времето (на епохата на „Овена“), т.е. знак за началото на новата месианска епоха (на зодиакалното съзвездие „Риби“, но и като сектора в небето, чието земно отражение било Сирия и земята Юдея). По този начин вече се знае със сигурност, че астрономите-мъдреци между р. Тигър и р. Ефрат са очаквали не само, че Месията ще трябва да излезе от Юдея, но удивително, - че Той щял да се роди в епохата и във времето - 7-ма г.пр.Хр., което било предварително определено. В 7-ма г.пр.Хр. и планетата Венера изпълнила два свои поредни 480 годишни 2х(12х40) цикли след началната година избрана за строежа на Соломоновия храм (в 967 г.пр.Хр. - виж 3Царе.6:1; или 120х8=960 – или 120 Венерини „sa-nah“, ср. Бит.6:3в). Бебето Исус било почти на седем месеца по времето, когато мъдреците дешифрирали астрономическото послание
[Исус Христос бил роден в деня на есенното равноденствие през 7 г.пр.Хр., в първият ден на „Празника на Шатрите“, когато Бог и човек се събирали заедно (виж Мат.1:23), и бил обрязан на 8 ден на същия празник (виж Лев.23:34-36)], което според тях предвещавало раждането на велик бъдещ цар. Предзнаменованието започнало в събота сутринта, на 17 април, 6 г.пр.Хр. (хеликалното издигане на планетата Юпитер същата съботна сутрин, било последвано по обяд от лунното му затъмнение в зодиакалното съзвездие „Овен“) и продължило до неделя, 19 декември, 6 г.пр.Хр. (когато Юпитер спрял да се движи на запад, т.е. застанал неподвижно в зодиакалното съзвездие „Риби“ за кратко и започнал да се движи на изток, в сравнение с неподвижните фонови звезди). Под влиянието на гиганта Юпитер планетите Марс и Венера, в дните на Исус Христос, се отклонили (излезли или слезли; паднали) от своите обичайни орбити в небето - факт, който Спасителят видял в нощното небе, и споменал на учениците Си (виж Лука 10:18 - за Марс и Лука 22:43; Мат.28:2 - за Венера). Исус Христос ясно свързал доближаването на планетата Марс към Земята с отключването на „цялата сила на врага [„на оная старовременна Змия която се нарича Дявол и Сатана“ (виж Откр.12:9)]“ (виж Лука 10:19). Венера пък открай време била свързвана с храма в град Ерусалим (град кръстен на Светлината от „Вечерницата“ - „Ur Shalim“) и с възкресението (преди зазоряване на третия ден след Пасха - ср. Бит.22:4,11а; Лука 24:4,46; Деян.10:40; Пс.46:5).

„И на нея беше даден ключът от бездната на пропастта“ – Йоан видял как на тази „паднала звезда“ се дава („за малко време“„ключа“ (контрола; властта), да отключи голямата Космическа Бездна, която да призове (виж Пс.42:7) вързаните в Бездната сили на Злото (виж Исая 22:22; Мат.16:19; Лука 11:52; Юда 6-ти ст.; 2Пет.2:4; Откр.1:18; 20:1); метафорично - „да събудят Левиатана“. [Владетелят на „големите морски животни“ (т.е. планетите) бил Левиатан. Според легендите на евреите неговите перки излъчвали блестяща светлина, а неговата миризма била лоша (неприятна). Левиатан изхвърлял вода. (виж кн. „The Legends of the Jews“, Louis Ginzberg, Vol. I, Philadelphia, 1942, pp. 4, 28) От описанието може да се предположи, че това животно е кит, но най- вероятно древните са асоциирали Левиатан с планетата Сатурн – големият небесен Дракон, чиито изхвърлени от него горещи и солени, лошо миришещи на хлор, води причинили Потопа, и от чиято остатъчна радиация (от експлозията му 7 дни преди Потопа, под натиска на планетата Юпитер) човеците започнали да живеят много по- кратко. (През 80-те години на ХХ век спътниците на NASA - „Voyager-1“ и „Voyager-2“ открили, а спътникът - „Cassini–Huygens“, на 10-ти декември 2014 г., за около 10 часа, обстойно фотографирал, загадъчно формирование на северния полюс на планетата Сатурн, под формата на огромен шестоъгълник, – т.н. „Saturn’s hexagon“ - източник на радиация. Вероятно пръстените на Сатурн, както и астероидният пояс м/у Юпитер и Марс имат за цел да отразяват и да разсейват, да възпират, енергията на Сатурн към мрежата от пирамиди, изградени по Земята, и по- специално към Голямата пирамида в Гиза, Египет?)] {В древността, когато от небето паднел огнен камък (метеорит), района (на падането) бил считан за свещен и обикновено (стриктно) го отбелязвали като построявали на това място светилище. Такива известни метеорити били: - камъкът Кронос в Делфи (от Юпитер); камъкът Бен-Бен в Хелиопол; камъните Амон и Сет в Тива; пирамидионът на Хеопсовата пирамида в Египет; свещените камъни в Ларнака (Кипър) и Троя; свещените огнени камъни в Тир били метеорити свързани с богинята Астарта (Венера); щитът на Нума Помпилий в Рим бил метеорит (от Юпитер); свещеният черен камък Кааба в Мека - тъмночервен метеорит (от Марс?) и др. Камъкът в Ерусалим, на който бил построен Соломоновият храм, основата на Светая Светих - на иврит - „ебен ха-четиях“ [„камък от огън“; ср. „огнените камъни“ (виж Езек.28:14,16)], също бил паднал от небето метеорит (от древната комета Венера или от Юпитер). Евреите считали, че този краеъгълен камък на Ерусалимския храм запушва гърлото на Бездната и вярвали, че ако техния храм падне, камъкът ще се отмести, ще се отвори вратата на Преизподнята и оттам ще излязат страховитите подземни създания, асоциирани с Хаоса и Смъртта; демоните, заключени в Бездната.}

„И отвори бездната на пропастта“

Септуагинта използва „бездната“ в Бит.1:2, говорейки за първоначалната дълбочина и тъмнина, която Духът съзидателно покрил (т.е. метафорично „победил“; ср. Йоан 1:5) и от чиято утроба се родил света (виж Пс.139:15). Древните хора вярвали, че има две бездни (ср. Пс.42:7). В представите им „бездната“ са не само дълбините на Космическите води (космическият океан или море), в които плават животните [т.е. съзвездията (виж Бит.2:19,20)] и небесните тела [„морските чудовища“ и „небесните птици“ (виж Бит.1:20,21)], но и огромните маси вода, в/у които плава сушата; а също и подземното царство – дълбочините (недрата) на земята. (В някои от древните митологии „подземния свят“ бил свързан с друга планета; най- вероятно с планетата Меркурий?). „Бездната“ е мястото, което е най- отдалечено от „Небето“ (виж Бит.49:25; Втор.33:13) и от високите планини (виж Пс.36:6). Бездната била сътворена отделно от Земята. В Писанието тя се използва като значение за най- дълбоките места (без-дна - т.е. без дъно) в Морето (виж Йов 28:14; 38:16; Пс.33:7) и за подводни реки, и подземни водни басейни (ср. Втор.8:7; Йов 38:16), откъдето дошли водите на Потопа (виж Бит.7:11; 8:2; Пр.3:20; 8:24), и които образно - хранели царството на Асирия и Вавилон (виж Езек.31:4,15); също и за най- дълбоките ровове (дупка - виж Амос 9:2; Езек.26:20; вътрешността на планетата?) на земята (виж 2Петр.2:4). Преходът на заветния народ през Червеното море многократно е уподобяван като преминаване през Бездната (ср. Пс.77:16; 106:9; Исая 44:27; 51:10; 63:13; Езек.26:19-21). Пр. Йона говорил за Бездната като отлъчване от Божието присъствие; като изгонване от Храма (виж Йона 2:2-6). Образно, Бездната е мястото обиталище на праисторическите Морски Чудовища/Дракони (виж Йов 41:31; Пс.148:7; Откр.11:7; 17:8); също и затворът на бесовете (виж Лука 8:31; Откр.20:1-3; 2Петр.2:4; Юда 6; Откр.20:1-3); фигуративно - и мястото на мъртвите (виж Римл.10:7). Всички са назовани с името „бездна“. [Приближаванията на Марс до Земята (в 8-ми -7-ми в.пр.Хр.) разтърсили света, разкъсали земните недра, отворили бездната, предизвиквайки изригването на вулкани и земетресения по цялата ни планета.] В мрака на Бездната са завързани и падналите ангели (ср. Юда 1:6). [В еврейската митология родът на Shemhazai (предводителят на падналите ангели) бил завързан и прикован под планините на земята. Падналите ангели трябвало да остават заключени там до 70 поколения (70х40=2800 г.), до идването на „Деня на Съда“ (виж Юда 1:6,7), след което, за малко време, трябвало да бъдат пускани (от Бездната - на Земята). От всичко описано, може би, иде реч за големи астрономически цикли и смяна на епохите, свързани с прецесията на земната ос?] В Откр.9:1-12 отключването на бездната на пропастта е алюзия за завръщане на Земята към праисторическия Хаос (от преди Сътворението); потапянето на света отново в нищото (при Потопа); за разрушението на сътворения свят (както при Изхода). Образно, Бездната вдига ръцете си към Земята Юдея (ср. Авак.3:10), за да завлече нечестивите й жители в устата на Преизподнята (ср. Йов 24:19). „Морето“ или „Бездната“ в кн. Откровение сочи и към света на езическите народи (в І век – към Рим). При засвирването на 5-тата тръба Йоан видял, че излязъл елита от световната армия на Сатана, с/у която човеците, без Божия закрила (печат), били абсолютно безсилни да противостоят. [В свещената еврейска книга „Zohar“ („Зохар“) могат да бъдат прочетени много интригуващи думи, резултат от мистичната дейност и писания на равин Eleazar ben Pedat: - „Когато Фараон излязъл от Египет, за да преследва евреите, той вдигнал очите си към Небесата и видял главата (предводителят) на египетските ангели, летящ във въздуха.“ (виж кн. „Architects of the Underworld: Unriddling Atlantis, Anomalies of Mars, and the Mystery of the Sphinx“, Вruce Rux, Frog Books, 1996, р. 390) Вероятно, става дума за астрономически събития, съпътстващи Изхода на евреите от Египет, които на древните им се виждали, че има война на Небесата (теомахия) м/у Ангелът на Яхве (планетата Венера - archangel Michael) и предводителят или Ангелът на Египет (планетата Марс - Samael или Zamael)?]

„И се издигна дим от бездната, като дим от голяма пещ.“

„И се издигна дим от бездната“ – това бил израз, асоцииран от древните с димът, издигащ се от олтара - т.е. (димът е) „Млечният път“ [олтарът бил съзвездието „Ara“ („Жертвеник“)]. „И ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълбове (пара) от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.“ (Йоил 2:30,31; ср. Деян.2:19,20). Излизането на стълбове от дим и/или от пара (ср. Бит.2:6) е едно от чудесата, следствие от действието на централния кристал в Голямата пирамида в Гиза (ГП), Египет и/или на действието на „страшния кристал“ (виж Езек.1:22,26) в храма в град Ерусалим, когато тези кристали се активизират от Космическата енергия („огън от небето“; жупел, горещина като от пещ) в тях (виж П.Песн.3:6) и милионите литри вода - както под ГП, така и под Храма в град Ерусалим, буквално завира и започва да се изпарява във вид на облаци (ср. Откр.16:9), на фона на които се явява дъгата на Завета (виж Бит.9:13-16) от блясъка (сиянието) на Господната слава (виж Езек.10:4). [В юдейството и в други древни традиции, дъгата, заедно с пет-лъчевата звезда, олицетворяваща планетата Венера - Утринната звезда, символизирала възраждането (обновлението - виж Мат.19:28) на света.] Димът бил свързван с нарастващата мощ на космическата буря и не на края - с краченето на Самия Господ-Бог, идващ за Съд с/у Земята (виж Наум 1:3; Пс.104:32; ср. Откр.10:2). Когато всяко разделение м/у въздуха и водата изчезвало, и всичко се оказвало обвито в тежък дим, като гъста мъгла, това трябвало да бъде края на света, – моментът и мястото, където небесата и земята се съединявали в изначалния Хаос [една сложна образност за счупването на огромната Небесна космическа мелница, която в края на всяка световна епоха започвала да смила (да пояжда) земята и хората по нея, при което (смилане) всичко се тресяло, а от небесата на земята слизал огън от небето (някаква колосална, космическа енергия?)]. Подобни изрази са употребени при слизането на Господ-Бог Яхве на планината Синай и по специално от планината Сиир [Исавовият хълм, където е Петра, Йордания (виж Авдий 1:21)] (виж Второз. 33:2; Изх.19:18; ср. 24:17). [„… пирамидата в Тахин (ударението е на последната сричка). Това е най- известният културен център на тотонаките - племе от семейството на маите… Тахин означава „гръм“, „гръмотевица“… но местните хора го произнасят с ударение на първата сричка, което променя смисъла. „Та“ означава „много“, а „хин“ е „дим“. Следователно Тахин може да се преведе като „място с много дим“.“ (виж кн. „Тайнствената сила на пирамидите“, Богомил Герасимов, изд. „Труд“, 2001, „Мексиканските пирамиди“) Дали този дим от Бездната не е свързан с д-то на пирамидите, като „място с много дим“, когато „огънят от небето“ (колосална небесна енергия) сякаш се изливал в/у нагорещените камъни и цялата нажежена като пещ пирамида започвала да дими и да пулсира като живо сърце (ср. Исая 19-та гл.)? Приношенията на хора, при които жрецът изваждал туптящото сърце на жертвата и го поднасял като дар - за да не секне живота на „Димящото огледало“ (Слънцето), да не загуби силата си и да продължава да поддържа живота, явно били свързани с действието на големите пирамиди.] Пророците в Израил и Юда пророкували за идващия „Ден Господен“ (в 8-7 в.пр.Хр., този „Ден на Господа“ бил, когато Марс доближил съдбоносно Земята) с подобен език (виж Йоил 2:30; Исая 30:27). Употребеният от Йоан израз е и фигуративен - метафорично, този „дим“ е излизането на злите духове-демони, пуснати от дълбините на Бездната; „дим“, който ще се издигне и ще закрие зловещо, подобно на тъмни облаци, Небето над Земята (виж Йоил 2:1-11; Пл.Ерем.3:42-47). [В „Митът за Ер“ (от Шумер) се среща сходно описание: „...ще се повдигнат водите и ще пометат земята; светлият ден ще се помрачи и ще стане тъмно... зъл вятър ще се яви внезапно и ще затъмни зрението на всичко живо; демоните ще излязат; хората ще ги обхване ужас“. Содом, Акад и Шумер погинали от зловещи като дим (радиационни?; ср. Бит.19:28) „черен вятър и облаци“.]

„Като дим от голяма пещ“ - изразът напомня за сключването на завета м/у Яхве и Авраам, когато димяща пещ и огнен пламък преминали м/у разсечените части на жертвите (виж Бит.15:17); Аврам и Сарая, като знак (белег) за завета, получили нови имена. Йоан свързва бъдещия „Ден на Господа“ и със сцени от Изхода на евреите от Египет (виж Изх.19:17-19). На Синай Господ бил придружен от безброй ангели. Откр.9:2 представя други същества – злите духове затворени в Бездната. Те са тъй многобройни, че при излизането им, Йоан ги оприличил „като дим от голяма пещ“. Изгарянето на гр. Ерусалим през 70-та г.сл.Хр. е сравнено с унищожението на Содом (виж Откр.11:8), чиито извратени жители загинали, поразени с огън и жупел“ от небето (виж Бит.19:23-29). {Според равински текстове големи междупланетни мълнии от планетата Юпитер се врязали в Земната атмосфера и предизвикали чудовищен взрив с падащи огън и сяра от небето] над 5-тте градове в Сидимската долина: - Содом, Гомор, Адама, Севоим и Вала (или Сигор; Вала бил унищожен 1-на година по- късно от останалите) (виж Втор.29:23), отваряйки разлома отдолу или земните недра.} „Голяма пещ“ (т.е. действаща пирамида?) напомня и за времето на изпитанието на верните евреи, отказали да се преклонят пред образа, издигнат от вавилонския цар Навуходоносор ІІ (виж Дан.3-та гл.).

„И се помрачи слънцето и въздухът от дима на бездната.“

Йоан продължава да свързва тръбите с картини от Изхода, и по- специално тук с язвата (чумата) на тъмнината (виж Изх.10:21-23). Блуждаенето на израилтяните в пустинята също било в продължителни години на „мрачна тъмнина“ и на „смъртна сянка“ (виж Ерем.2:6; Исая 9:2). Онова поколение не преминало, но погинало в лишената от слънчева светлина пустиня. Подобно било и при идването на Марс в 8-ми в.пр.Хр. - по цялата земя изригнали вулкани; за известно време светът потънал в мрак и пепел (ср. Исая 13:10; Езек.28:18). Както буквалният дим люти на очите и ги помрачава (ср. Пр.10:26 и Пс.69:23; ср. Откр.3:18), така подобно, и пуснатите от бездната „бесовски духове“ (Откр.16:14) помрачили Небето над Юдея (виж Йоан 9:4).

„И от дима излязоха скакалци по земята; и им се даде власт, каквато имат власт скорпионите на земята.“

В старозаветни времена скакалците били голямо бедствие-проклятие, тъй като унищожавали на големи площи цялата реколта и обричали хората на гладна смърт (виж Изх.10:12-15; Йоил 1:4-7; Наум 3:17,18). Първото „горко“ е наказание подобно на големите ята от скакалци, дошли в/у древния Египет при осмата от десетте язви. Откр.9:1-11 кореспондира с Изх.10:12-15. Сумракът и топлината, от приближилото се до земята голямо небесно тяло, предизвикали лавинообразно излюпване на принасящи зарази паразити, земноводни и влечуги - всевъзможни насекоми, скакалци, мухи, гъсеници, въшки, червеи, жаби и др. (ср. с Изх.8:17,24; Пс.105:30,31,34). В Писанието „змиите“ и „скорпионите“ са представени като сътрудници на врага (виж Втор.8:15; Числа 21:6; Лука 10:18-20); неприятни твари по пътя на прекосяващия пустинята Израилев народ. Войници от езически народи, изкачващи стените на обсаден град или отряди от войски на коне, които плячкосвали земята на Израил, често били сравнявани от пророците със скакалци „под чиито ръце нищо не избягва“ (ср. Съдии 6:5; 7:12; Ерем.51:14,27). Като рояци скакалци, излезли от Бездната, легионите на Рим връхлетели стените на обсадения град Ерусалим през лятото на 70-та г.сл.Хр. (Един от 4-те римски легиона участвали в обсадата на града – „Legio XV Apollinaris“, имал за свещен символ изображението на скакалеца.) Тези армии от „скакалци“- езичници настървено изяли Божието лозе. [В равинските текстове „дървото на живота“, в западната част на Едемската градина (виж Бит.2:15) било Голямата Лоза (ср. Исая 5:2; Йоан 15:1). Писанието сравнява Израил с Космическата Лоза, а Ерусалимския храм с „дървото на живота“„Йосиф е плодоносна лоза, плодоносна лоза край извор; клончетата й се простират по стената.“ (Бит.49:22 на иврит) „Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил. Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.“ (Пс.80:8,9). „А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?“ (Ерем.2:21) „Дървото за познаване доброто от злото“ – Голямата пирамида в Гиза, Египет (свързано със „забраненият плод“), пък било представяно като Голямата Смокиня и било на изток (мястото във връзка с „източната“ част на Небесата, т.е. с външните, спрямо орбитата на Земята около Слънцето, планети) в Едем (виж Бит.2:8; 3:7; 13:10; ср. Марко 11:13,14,20,21).] Израил/Юда било Божието Лозе, което преди това нечестиви служители-земеделци пренебрегнали, така щото то започнало да дава малко плод (ср. Марко 12:9; Мат.24:48,49). Но описаните от Йоан „скакалци“ сякаш са различни от хората: те са зли демони от Бездната. За хората, развързването на падналите ангели е „нашествие на ангелите на злощастието“ (виж Пс.78:37-49), а излизането на злите духове/демони от Бездната е неописуем ужас и насилие за хората [понеже те (духовете на исполините, удавени от Потопа) са били някога в човешка плът (в човешкото тяло на великан) - тяхното вечно стремление е да влязат отново в нечие човешко тяло; да обладаят тялото на някой човек (практиката за изгонването на демони или зли духове от човек се нарича екзорсизъм)]. [Един вавилонски текст (който може да бъде интерпретиран напълно в планетарен аспект - като цяла гама от разрушителни явления, породени от приближаването на две или повече планети до Земята), относно раждането на злобните духове и демоните, гласи: „Потомство на бог от небесата, изпълнени със зъл дух, носещи смърт - любимите синове на бога на бурята, родени от царицата на подземния свят, те били изгонени от небесата и хвърлени на земята като изгнаници, (те) всички са творения на ада. Възлезли отгоре (на повърхността на земята), те заревали; спускайки се надолу, те запищели. Те са горчивата отрова на боговете; те са голямата буря, отприщена на воля от небесата. Те са бухал (сова), бухащ (пеещ) в нощния град (лошо знамение, зла поличба за бедствие). Потомство, родено от бог от небесата, синове, родени от земята – това са те.“ (виж кн. „The Treasure of Darkness: A History of Mesopotamian Religion“, Thorkil Peter Rudolph Jacobsen, Yale University Press, New Haven, Connecticut, 1979, р. 13)] [В т.н. „The Coffin Texts“, VІІ, Spell 992, §204 („Текстове от саркофазите“; ~ 2100 г.пр.Хр., заклинание 992), се говори за пътя на душата към безсмъртието: - „Аз дойдох, защото мога да разбирам горните (т.е. небесните) знаци... Аз ще разкрия, какво той (ковчега?) съдържа... Печатът е счупен, шнурът (въжето) е срязан, (той) продумва (проговаря; говори думи/заклинания)... Аз отварям гърдите (ковчега; сандъка) на The Great One (Великият Тот?),… Аз отварям (скъсвам; счупвам) печата на Господаря на Справедливостта,… Аз отварям това, което ковчезите (сандъците, кутиите) на бога, отвътре, съдържат; изваждам от тях документите, защото аз съм господарят, който има издихание (който е получил жизнено дихание).“ (ср. Откр.13:14,15). Нещо подобно е описано и в т.н. „The Westcar Papyrus“ „Уесткарският папирус“ (~ 1650 г.пр.Хр.) (понастоящем се намира под № P 3033, в Египетския музей в град Берлин, Германия), който повествува за 5 древни истории от времето на фараон Хуфу (Хеопс). Във въпросният папирус се споменава за някакво загадъчно съоръжение на земята „напомнящо небесата“ (Великата пирамида в Гиза, Египет?), в което имало сандък (саркофаг?) от кремък, вътре в който се намирал някакъв „тайнствен предмет“ (енергиен кристал?), за намирането на който (извънземен предмет; ср. Изх.32:16), фараон Хуфу (~ 2629-2566 г.пр.Хр.) посветил много време, търсейки някакви „врати“ и „ключове“ в светилището на бог Тот. В текста се казва още: - „Железният сандък (ковчег) се намира в бронзов сандък; бронзовият сандък – в сандък от палмово дърво; сандъкът от палмово дърво – в абаносово дърво и слонова кост; сандъкът от абаносово дърво и слонова кост – в сребърен сандък; сребърният сандък – в златен… ковчег, в който е книгата, обкръжена от пълчища змии, скорпиони и всякакъв род рептили, а около този ковчег се навива Змията, която не може да умре.“ (виж кн. „Egyptian Magic“, Sir Ernest Alfred Thompson Wallis Budge, 1890, ch. „The Legend of Rа and Isis“, p. 144). В т.н. „The Book of the Dead“ („Книгата на мъртвите“; ~ 1550 г.пр.Хр.) е оставено следното писмено свидетелство (от някой, който е отворил ковчега (сандъка) на бог Тот, с „тайнствения предмет“ и свитъците намиращи се вътре): - „Аз съм обдарен със Славата, аз съм обдарен със Силата, аз съм преизпълнен с Мощта, аз получих книгите (42-те книги) на Тот и ги пренесох, така че те да ми помогнат да премина…“ (виж кн. „Небесното огледало: В търсене на изгубената цивилизация“, Греъм Хенкок и Санта Файя, БАРД, 2006, част ІІ, гл. 4, раздел „Змията, която не може да умре“)]

„И им се каза да не повредят тревата на земята, и не всичко зелено, и не всяко дърво, освен само хората, които нямат печата на Бога на челата си.“

Писанието асоциира всяка твар с „трева“ (ср. Исая 40:6), а праведните с „дървета“ (ср. Исая 61:3). Преди унищожението на Ерусалим от Вавилон, пр. Езекиил свръхестествено видял 6 ангели/планети, всеки с изтребителното си оръжие в ръка и един неземен писар (планетата Юпитер?), който слагал белег (печат) в/у челата на верните мъже в града (виж Езек.9-та гл.); (в древната египетска литература писарят, който поставял белега на господство на царя Сатурн/Озирис, бил Меркурий/Тот); след което всички останали, които нямали печата на Живия Бог на челата си, били поразени. През периода 66-та-70-та г.сл.Хр., послушни на предупрежденията на Спасителя и на вестите от кн. на пророк Даниил, християните успели да напуснат Юдея и Ерусалим, избягвайки всичко, което предстояло да се случи (виж Лука 21:20-22,36).

„И им се даде да не ги убиват, но да (ги) мъчат пет месеца; и мъчението им беше като мъчение от скорпион, когато ужили човек.“

Първото горко, или 5-тата тръба, ще продължи 5 месеца или 150 дни. [Този времеви период е първата съставна част от „числото на Звяра (виж Откр.13:17,18).] Споменаването на период от „пет месеца“ несъмнено насочва мисълта ни към ужасните събития по времето на Потопа (виж Бит.7:24). „Скорпионите“ напомнят за „голямата и страшна пустиня“, метафорично - царството на Сатана и демоните; пътуване през една бездна пълна с „отровни змии и скорпиони“ (виж Втор.8:15). В Писанието „скорпионите“ са символ на демоните (виж Лука 10:18-20). Библията свързва скорпионите с идеята за мъчение и теглила (виж 3Царе 12:11,14; 2Лет.10:11,14; Езек.2:3-10). През периода на обсадата на град Ерусалим от легионите на Рим (май - септември 70-та г.сл.Хр.) ужасът и разрушението били сравнени с 5-тте месеца при Потопа (виж Бит.7:24; 8:3; ср. Дан.9:26). Бог използвал последните три възможни мерки, предвидени от Завета, за да пробуди отстъпниците, - първото „горко“ е: - народът Му да бъде мъчен от притеснители (виж Неем.9:26-29).

„И в онези дни човеците ще потърсят смъртта и не ще я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.“

Йоан описал мъките, в ония дни, на човеците, обладани от пуснатите от Бездната зли духове. Откр.9:6 е повторение на Откр.6:15-17 (ср. Ерем.8:3). Но голямата картина е още по- потискаща. За древните хора астероидите, метеоритите и газовете (дима) от атакуващия Земята Марс, метафорично били възприемани като страховита войска, която язди след своя предводител (ярко небесно тяло; паднала звезда). Тези ужасни, навлизащи със свистене в земната атмосфера, тела (отскачащи, при удара със земята, подобно на скакалци) тероризирали земните жители (падащите малки, но силно нажежени частици, предизвиквали болезнени опарвания по кожата, подобно на ужилването от скорпион), усилвайки неимоверно страха им, постоянно напомняйки им за часа на приближаващата гибел. Пр. Йоил описал, как тези „войни“, връхлитащи с огън и дим, прелитат през стените, врязват се в прозорците на къщите, взривят се с оглушителен рев навсякъде из града, и никакъв меч не може да ги спре, или да им нанесе вреда (виж Йоил 2:2-10). Земята стенела, метеоритите - тази небесна войска - изпълнила с войнствени грохоти небето, със страховити звуци, разнасящи се над главите на всички хора, вцепенявайки ги от страх, довеждайки ги почти до лудост (ср. Втор.28:33,34). Тези неописуеми ужасии вгорчили живота на израилтяните (и на останалите народи), когато Марс, в 8-ми в.пр.Хр., се доближил до планетата ни. [Евреите си представяли края на света като пристигане на армии, спускащи се на Земята от Небесната Планина и/или от възвишеното място (Храма-Планина), както е описано в книгата на пр. Исая: „Шумът в Планините приличаше на многолюден народ, като шумен глас от царствата на събраните народи! Яхве Саваот (Господ на Силите) преглежда войнството Си за бой. Те идат от далечна страна, от небесните краища, Яхве и оръжията на Гнева Му, за да разруши цялата Земя.“ (Исая 13:4,5) Този шум можел да излиза от Планина, разделена на две от пролом (клисура, ждрело, дефиле) или шумът можел да бъде възпроизведен от две Планини - Небесата и Земята, или от две други планини, свързани с Небесата: – Голямата пирамида в Гиза, Египет (ГП) и – Храмът в град Ерусалим, Израел (ХЕ)? - „И пак подигнах очите си та погледнах, и, ето, четири колесници излизаха изсред две Планини; и планините бяха планини от бронз.“ (Зах.6:1) Името „Ел Шадай“ - „Всемогъщият“ (виж Бит.17:1), означава - „Бог от Планините“ (Непреодолимата Сила от ГП и на ХЕ).] [Християнският апологет Lactantius (Лактанций, 250-325 г.сл.Хр.) възвестил, че в края на световната епоха - „годината ще се съкрати, месецът ще намалее и денят ще се свие… Тогава планините ще се съборят и земята ще стане гладка, хората ще пожелаят смъртта и живите ще завидят на мъртвите, и само една десета от цялото човечество ще оживее.“ По думите на Лактанций: - „По това време правдата ще бъде отхвърлена, невинността - мразена, лошите ще тържествуват над добрите, тогава редът, законът и военната дисциплина не ще се съблюдават, никой няма да уважава белите коси, не ще отдава дължимото Богу, не ще се смили над жена или дете.“ Но след този момент на предупреждение ще дойде пречистващият огън, унищожител на лошите, след който ще настане хилядолетието на блаженство, чакано и от християнските хилиасти, и възвестено още от пр. Исая, и Сибилинските пророчества. (виж кн. „La fin du monde selon les mages occidentaux“, Franz Cumont, Leroux, 1931, р. 78, 81; и „Divinae Institutiones“, vol. VII - „De Vita Beata“, 17, 9)][„Тъй също не познава човек – неговото време. Както риба, хваната в зла (жестока, мъчителна) мрежа. Както птиците, които се улавят в примка. Така се улавят (впримчват) човешките чада в зло време, когато то внезапно ги връхлети (нападне).“ (Еклес.9:12) „Свещеникът, който се намирал в пирамидата, се озовавал в енергийния поток... Ако свещеникът или фараонът наслагвал в/у импулса на пирамидата своята мисъл, (някакво) особено (специфично) мисловно послание (ср. Бит.6:5), в следващият момент, независимо от разстоянието до обекта, върху който свещеникът или фараонът съсредоточавал своето внимание, между тях възниквал контакт.“ (виж кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 199) Ако антихристът, посредством Голямата пирамида в Гиза, Египет (или храма в град Ерусалим), може да проникне в умовете на хората, чрез мрежата, и честотата, на която обичайно са настроени, и работят човешките умове (от което хората ще са толкова ужасени и измъчени, тъй щото ще пожелаят да умрат), и със сила да ги принуждава (виж Откр.13:15-17; ср. Дан.3:15) какво да правят (подобно на риби или птици, уловени в зла мрежа) – то единственото спасение за човеците е да бъдат под въздействието на (изпълнени с) Божия Свят Дух (на друга честота, под въздействието и защитата/печата на друга, по- силна енергия/дух) (ср. Числа 14:24; 4Царе 6:15-17; Дан.3:28,29; 5:11,12; Зах.4:6; Мат.12:28; Лука 10:19,20; Йоан 14:30; Деян.1:8; Ефес.4:30 и др.).] {Може би, Откр.9:6 в астрономически смисъл, разкрива, че в ония дни човеците (ГП и ХЕ) (виж Бит.1:26,27; ср. Исая 45:12) ще потърсят Смъртта“ (планетата Меркурий, управлявана, чрез силата на планетата Сатурн?), но някой или нещо (енергията-дреха-щит на „Силният Ангел“ (виж Откр.10:1) – планетата Венера, действаща, чрез силата на планетата Юпитер?] ще попречи.}

Демоничната армия, която ще бъде освободена от Бездната, в дните преди Второто Пришествие, е оприличена със страховитите метеорити и нажежените камъни, - като люти пълчища на спускащи се от небето, вилнеещи, ревящи, и разярени войни, яздещи на коне; една страховито връхлитаща войска (ср. Йоил 2:1-11). Вероятно, кн. Откровение свързва тази зловеща картина със свистенето на копията и пръскането на камъните изхвърляни от катапултите, с които римляните обстрелвали ежедневно жителите на обсадения град Ерусалим. „Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата, които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят, и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба; на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?“ (Йов 3:20-23). „И смъртта ще бъде по- желателна от живота за всичките останали, оцелели от тоя лош род...“ (Ерем.8:3). С подобен език Йоан описал ужасната съдба на обсадените от 4-те римски легиони жители на град Ерусалим, през 70-та г.сл.Хр. В мъките си те очаквали смъртта като избавление от ужаса, който преживявали. Тези отминали истории са илюстрации за предстоящите непосилни мъки... [Метафорично, побягването на смъртта би могло да означава - обръщане посоката на въртене на Земята. В шумерските митове Потопът започнал с могъща буря, с чудовищни мълнии и ураганен вятър, които продължили 7 дни и 7 нощи [в по- късни вариации - 6 дни и 7 нощи (за още виж кн. „The Babylonian Gilgamesh Epic: Introduction, Critical Edition and Cuneiform Texts“ - Volume I, Andrew R. George, Oxford University Press, 2003, Part Tree: „The Standard Babylonian epic“, 10. „Synopsis and Exegesis of the Standard Babylonian Epic“, Tablet XI, pp. 515-516)]. В Талмуда (трактат „Санхедрин“) се казва: - „7 дни преди Потопа Светият изменил първоначалния порядък и Слънцето изгрявало от запад, а залязвало на изток." (ср. Бит.7:9,10). Пр. Исая също писал за тези 7 дни и 7 нощи преди Потопа, когато Сатурн избухнал като „NOVA“ (звезда); като 100 слънца. Под натиска на Юпитер, Сатурн изхвърлил поток от колосално количество водород (и хлорни съединения, затова океаните на Земята са толкова солени), който след 7 дни достигнал до Земята и посредством електричеството от мълнии се съединил с част от кислорода в земната атмосфера, превръщайки се в горещите води на Потопа. Всемирният Потоп на Земята бил следствие от планетарна катастрофа м/у гигантите Юпитер и Сатурн (в гръцката митология – битката м/у Зевс и Кронос).]

„И подобията на скакалците са подобни на коне, приготвени за война; и на главите им като венци, подобни на злато; и лицата им като лица на хора. И имаха коси като коси на жени, и зъбите им бяха като на лъвове. И имаха брони като железни брони; и звукът от крилата им беше като звук от колесници с много коне, тичащи на война. И имаха опашки подобни на скорпиони; и жила имаше в опашките им; и те имаха власт да повреждат хората пет месеца.“

Описанието на идващата за въздаяние езическа и придружена с пълчища зли демони или гоблини, войска с/у Ерусалим наподобява идването на самия Бог. Звукът е като шум на колесници с много коне, когато тичат на бой - една позната старозаветна картина за нашествието на асирийската войска в Светата Земя (виж Йоил 2:1-11). (В Йоил 2-ра гл. „Денят на Господа“ е представен, чрез конници, нахлуващи, като лавина от ята скакалци, в Земята на Израил.) Това бил същият звук, издаван от крилата на херувимите в Облака на Славата (виж Езек.1:24; 3:13; 4Царе 7:5-7). На Йоан бил представен символ на необхватните резерви на ангело-демоничните сили на злото (ср. Пс.78:49), които застрашават сигурността на всеки земен порядък. Демоничните сили, чието земно съответствие през 70-та година били римските легиони, били сравнени с голяма армия, многочислена като скакалци, злонамерена като скорпиони, господстваща като царе, интелигентна като човеци, лукава и съблазнителна като жени, свирепа като лъвове и непреодолима като войници в броня. [Картинността в Откр.9:7-10, може би, е във връзка с небесните съзвездия, през които Слънцето преминало, в 5-те месеца (на 70-та г.сл.Хр.) при обсадата на Ерусалим: - Лъв, Дева, Везни, Скорпион (Змиеносец) и Стрелец.] (В писмени източници от онова време, надигащите се отзад напред механизми на римските катапулти, били сравнявани със скорпиони, които сякаш жилели обсадения град с надигащите си се опашки.)

„Пет месеца“ - сцената ни връща картинно към 150-те дни (5 месеца) на съд и погубление на нечестивите по време на Потопа (виж Бит.7:24; 8:3). Идеята на Йоан е ясна: - още веднъж Бог ще унищожи Земята за 5 месеца, този път с помощта на потоп от ангело-демонична армия (както в І в.сл.Хр. град Ерусалим бил унищожен с помощта на римската армия) (ср. Дан.9:26,27). Точно за такъв период от време (когато обикновено скакалците се появявали в Израил, при събиране на реколтата - от м. май до м. септември) през 70-та г.сл.Хр. град Ерусалим бил обсаден от легионите на Рим.

„И имаха над себе си цар ангела на бездната. Неговото име на еврейски е Авадон, а на гръцки има име Аполион.“

Свиренето на юдейските свещеници с тръби, призовавало техния Господ да се върне (въздигне). „Авадон“ било името, с което ханаанците, съседите на Израил, наричали подземния свят. „Преизподнята е гола пред Него, И Авадон няма покрив.“ (Йов 26:6) Йоан казва, че името на царя на демоните - ангелът на Бездната, на еврейски е „Авадон“ („Абаддон“ - букв. „място на разрушение“; синоним на „Шеол“), „а на гръцки има име Аполион“„Авадон“ или „Аполион“ [Аполон“ е едно от имената на планетата Меркурий (египетският Сет), чиито могъщи електрически мълнии някога разрушили строежа на Вавилонската кула (виж Бит 11:1-9) и предизвикали ментални проблеми на строителите й, тъй щото те забравили езика си, и се разпръснали.] - означава „Погубител“„Авадон“ се използва в Стария Завет както за Ангела на Смъртта, така и за мястото на мъртвите, мястото на „погибелта“ (виж Йов 28:22; 31:12; Пс.88:11; Пр.15:11; 27:20). „Горко на тебе, който опустошаваш, а не си бил опустошаван. Който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да опустошаваш ще бъдеш опустошен. И когато спреш да постъпваш коварно, с тебе ще постъпват коварно.“ (Исая 33:1). „Опустошителят“ („Погубителят“) сам ще бъде опустошен от диханието на Господа. В кн. Откровение, където Бездната се отваря и душата му е пусната да се всели отново в мъртвото му тяло, името на Антихриста е дадено като „Авадон“ на иврит и „Аполион“ на гръцки. И двете имена означават „Опустошител“ („Погубител“). Подобно на страховито, приближаващо се до Земята, голямо небесно тяло (планета; „голяма звезда“), Йоан представил предводителят на падналите ангели - ангелът на Древния Египет (Shemhazai или Azazel) - Ангелът на Бездната - Погубителят, като олицетворение на връхлитащата погибел (виж Йоан 10:10; 1Кор.10:10; 15:56; Евр.2:14). Името „Абаддон“ „Погубител“ ни насочва към нощта на Изхода на евреите от Египет, когато Погубителят не влязъл в домовете им, за да ги порази, понеже те били запечатани с белега (печата) от кръвта на закланото пасхално агне (виж Изх.12:22,23,50). (Древно индийските свещени книги, съобщавайки за причината на катастрофата, сполетяла Земята, разказват, че тя била предизвикана от „бог Хаягрива, който обитава бездната“. Халдейските митове също споменават някакъв „архангел на бездната“.) Земното отражение/съответствие на Сет/Аполон през І век бил Тит Флавий (син на император Веспасиян) – преди това командир на един от римските легиони, участвали в обсадата – „Legio ХV Apollinaris“ (легион посветен на езическия бог на светлината - Аполон). Именно Тит – лидерът на Бездната (Езическия Рим), бил човекът, отговорен за унищожението на град Ерусалим през 70-та година. Историкът Йосиф Флавий записал, че общо 1 356 460 евреи били убити, а 101 700 евреи били отведени като затворници (роби), във войните на Рим в Галилея, Юдея и град Ерусалим, през периода 66-73 г.сл.Хр. (виж кн. „The History of the Jews“, Henry Hart Milman, Published by John Murray, Albemarle Street, London, 1829, Three Volumes, Vol. III, Second Edition, Book XVI, Ch. „Triumph of Vespasian and Titus“, pр. 70-71) Могъщата армия на Тит оставила толкова много смърт след себе си (над 1-н млн. убити!), че за мащабите на древността, деянието й било сравнимо само с погублението от Потопа [виж Дан.9:26(б)]; със смъртта от отприщените стихии на Бездната.

„Първото „горко“ отмина; ето идват още две „горко“ след това.“

„И като наближи, като видя града, заплака за него като казваше: Да беше знаел ти, да, ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат дни за тебе, и ще построят наоколо враговете ти вал за тебе, и ще те обкръжат, ще те притиснат отвсякъде, и ще изравнят със земята - тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък; защото не позна времето на посещението си.“ (Лука 19:41-44). Исус Христос произнесъл своето „Горко!“ (виж Лука 21:22-24; ср. Откр.12:12) над непокорните жители на град Ерусалим. Уви, според Апокалипсиса, това е само първото, от трите, „горко“; началото!

„И шестият ангел затръби. И чух един глас от четирите рога на златния олтар пред Бога да казва на шестия ангел, който държеше тръбата: Развържи четирите ангела, вързани при голямата река Ефрат!“

Шестият ангел е пратен да освободи 4-те ангели, които са вързани при голямата река Ефрат; след което се събира войска, състояща се от „два пъти по десет хиляди по десет хиляди“. Голямата река Ефрат, образно, представлявала границата, зад която била държана Смъртта – олицетворена тук със страшните (като диви зверове) халдейски сили (асирийци или вавилонци), които Бог използвал в миналото като наказание с/у осквернилите Храма Му. (В мандейската литература река Ефрат е разделителната линия м/у света на духовете и Земята на човеците.) Именно през северната граница на Палестина, т.е. от към Вавилон и р. Ефрат (виж Бит.15:18; Втор.11:24; Ис.Нав.1:4), нахлували Божиите пратеници на гняв с/у Израил (виж Езек.1:4; Исая 14:31; Ерем.1:14,15). Сякаш всички библейски предупреждения за враг от север се отразяват в смразяващото кръвта видение на Йоан (ср. Ерем.6:1,22; 10:22; 13:20; 25:9,26; 46:2-10,20,24; 47:2; Езек.26:7; 38:6,15; 39:2). Тази голяма войска от север (и от изток - виж Дан.11:44) е под Божия контрол, макар да е видимо демонична и езическа по характер. {При Сътворението Божият вятър/Дух/Дъх се носил над Бездната (виж Бит.1:1,2), когато тя раждала Земята за Човека и потомството му. Бог вдъхнал лъх/Дух/Дъх в Човека, оживотворявайки го от праха на земята (виж Бит.2:7), за да се роди праведния човек Адам (виж Екл.7:29) и неговото набожно потомство (виж Малах.2:15). След Потопа Бог накарал вятър/Дух/Дъх да мине по земята (виж Бит.8:1), за да отвори утробата на ковчега - та да се роди праведния човек Ной и потомството му. При Изхода Бог направил силен вятър/Дух/Дъх (виж Изх.14:21) за да оживее Израилевия народ, потомството на праведния човек Авраам, раждайки го (Израилевия народ) из утробата на Бездната - Червеното море. При освобождението от Вавилонското робство Бог призовал вятър/Дух/Дъх да духне в/у сухите Израилеви кости, за да оживеят (виж Езек.37:1-14); да се родят и да излязат от утробата на Вавилон. Бог изпратил Дух/Дъх в/у Мария, за да се роди от утробата й Божият Син (виж Лука 1:26-38). На Петдесетница Бог изпратил силен вятър/Дух/Дъх (виж Деян.2:1,2) за да се роди потомството на Праведния - Църквата (виж Йоан 20:19-22) от утробата на Юда. В края - Бог ще (извърши ново Сътворение, като) изпрати силен [развързан от 4-те ветрища (ср. Езек.37:9)] вятър/Дух/Дъх - за да оживотвори потомството на Човека - Божият Син, за през века на Милениума (виж Мат.24:31; Марко 13:27).}

„И бяха развързани четирите ангела приготвени за (оня) час и ден, и месец, и година, за да убият една трета от хората.“

Четирите ангела (виж Откр.7:1), вързани при р. Ефрат, били приготвени „за онзи час“ на намеса; за събирането на избраните на Господа (виж Мат.24:31,36; Марко 13:27,32). Развързването на 4-те ангела (ветрове) е древно картинно описание (въртящата се наляво сувастика) на разрушението на мировия цикъл; на счупването на стълбовете или подпорите, които поддържат небето; на тотална война и разрушителен хаос; на пълно опустошение и планетарна катастрофа; на запустяването на Ерусалим и Храма. [През 70-та г.сл.Хр, човешкото отражение на тези 4 ангели били 4-те езически царе: - Антиох, Агрипа II-ри, Сохемис (Соем) и арабина Малх, които, с войските си, подкрепили легионите на Тит в кампанията му по обсадата и унищожението на град Ерусалим.] Страхът от „Съдния Ден“ в миналото не само не усмирявал народите по света, но точно обратно - изтръгнати от своите места народите започвали миграции и люти войни помежду си. „Всеки ще се бие против брата си и всеки против ближния си, - град против град, царство против царство“ (Исая 19:2; ср. Мат.24:6,7). Второто горко, или 6-тата тръба, ще продължи 1 час, 1 ден, 1-н месец и 1-на година, или общо 391 дни (и 1 час). [Този времеви период е втората съставна част от числото на Звяра (виж Откр.13:17,18).] {Възможно е кн. Откровение да предава информацията, че в края на времето планетата Меркурий ще доближи (и ще поразява) Земята за период от 150 дни; след нея - в близост до Земята за 391 дни ще дойде планетата Марс (с неговите два звяра, дърпащи колесницата му - спътниците му „Фобос“ и „Деймос“); и накрая за 75 дни - до Земята драматично ще се доближи планетата Венера [повдигането на архангел Михаил (виж Дан.12:1)]. Така периодът на 3-те горко“ ще бъде общо 150+391+75=616 дни [число на Човек (Водолея) (виж Откр.13:18)]. След като този период измине ще има Ново Небе и Нова Земя (реконструкция на цялата Слънчева с-ма по нов начин), и ще се смени сегашната епоха на „Риби“ с тази на „Човека/Водолей“ (епохата на Милениума).} {Вероятно, от времето на злия фараон Хуфу (Хеопс) Голямата пирамида в Гиза (ГП), Египет, е била наново реконструирана, прицелена в определен ден и час, все още в бъдещето. Този звезден час ще настъпи тогава, когато ГП изпълни главното си предназначение, за която тя е била допълнително преустроена от Сатана и падналите ангели, напуснали някогашното си жилище – погубената червена планета Марс (виж Юда 1:6). ГП е свързана с точно определен момент в бъдещето, когато древните й узурпатори-пришълци отново ще слязат на Земята и ще потърсят помощта й. В определеното време те всячески ще се опитат да се възползват от възможностите на ГП като приемател и ретранслатор на животворяща космическа енергия, в свой нов, отчаян опит да отклонят тази жизнена енергия от планетата Земя - за да я пренасочат и презаредят ядрото на планета си Марс [да възвърнат атмосферата и живота там за сметка на смъртта на Земята, и живеещите по нея човеци, животни, и растения (виж Йоан 10:10)], а също - и да обновят собствената жизнена енергия на телата си [те знаят, че отделени от Бога са смъртни и, ако не сторят това презареждане ще трябва на свой ред да умрат (виж Исая 14:9-17)]. Това не означава, че такива звездни часове ГП не е имала в далечното си минало – имала е. Но когато са идвали тези решителни моменти, Бог, чрез посветени Нему земни хора и последният път, пращайки ни Сина Си - Господ Исус Христос, е съсипвал пъклените дела на дявола (виж Йоан 3:17; Мат.21:33-39; 1Йоан.3:8). Истина е, че ГП не е построена за еднократна употреба. Тя е предназначена да служи за хилядолетия на човешкия род, да бъде вечна, но за съжаление Адам лековерно я предал на Старовременната Змия (виж Лука 4:5,6)... }

„И броят на войските от конницата бе два пъти десет хиляди по десет хиляди; и чух броя им.“

Йоан чул числото на конниците: „два пъти десет хиляди по десет хиляди“. Тази образност сякаш е взета от Псалм 68:17, който казва: „Божиите колесници са два пъти по десет хиляди, хиляди по хиляди“ и вероятно илюстрира неопределено число с неизброима величина (ср. Дан.7:10); милиони. 

„И така видях конете във видението и седящите на тях: имаха огненочервени и хиацинтови, подобни на сяра, брони; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устите им излиза огън, дим, и сяра. От тези три бедствия бяха убити една трета от хората – от огъня, от дима, и от сярата, излизаща от устата им, защото властта им в устата им е, и в опашките им, защото опашките им имаха глави подобни на змии, и с тях повреждат.“ 

„И така видях конете във видението“ – 2/3 от изреченията в кн. Откровение започват с „И“, което е типично за еврейския, но не и за гръцкия език. Тази специфична постройка на изреченията показва, че Йоан първоначално е написал кн. Откровение на иврит. Характеристиката на конете – огънядима и сярата, които излизат от техните уста – ни напомнят за Змея, огнедишащия Левиатан (виж Йов 41:18-21). Огънятдимът и сярата метафорично представят истинските вътрешни сили (същности) на злото [пирамида - на гръцки език „Pyramidos“ означава – „огън“ (или енергията на въртящия се Етер или Ефир на Вселената) в средата, отвътре, в сърцето (на тази изкуствена планина, оборудвана със светеща в нея звезда/камък-кристал/плочи)]. По този начин Йоан свързал римската армия с „Рахав“ (или „Раав“ - вероятно произхожда от името на древно-египетския бог на началата „Ра-аб“?), митичното чудовище (Танин; плаващия Змей/Дракон), което често се използва в Писанието за да символизира Египет или потисническо, езическо царство (виж Исая 30:7; 51:9,10; Езек.32:1-9). Картината е предназначена да бъде невъобразима, ужасна и покъртителна. Бог Е принуден да използва и второто, от последните три мерки, спрямо народа Си, наказание: - 1/3 част от тях да бъдат избити от враговете им. В 70-та г.сл.Хр. към Юдея напредвала близо 60 000 армия на Рим. Тя била свирепа, враждебна, демонична сила, изпратена от Бога в отговор на молитвите за въздаяние на верните Му (ср. Лука 21:22; Римл.12:19; Откр.6:10). При падането на Ерусалим тази земна армия действала съвместно с демоничните сили, подобно както невидима небесна армия помагала на пр. Елисей (виж 4Царе 6:17). Ужасите, описани във Втор.28-ма гл. били нанесени в/у онова нечестиво поколение, което нямало да премине, докато всичко пророкувано за града и храма не се сбъднело (виж Откр.16:17). Мойсей заявил: „Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти“ (Втор.28:34).

„И останалите от хората, които не бяха убити от тези язви, не се покаяха от делата на ръцете си, за да не се покланят на демоните, и на златните, сребърните, медните, каменни и дървени идоли, които нито могат да виждат, нито да чуват, нито да ходят; и не се покаяха от убийствата си, нито от магьосничествата си, нито от блудството си, нито от кражбите си.“

В този стих са изброени 7-те вида Каинови грехове, представящи пълнотата на греха, поради които, като от потоп (виж Дан.9:26), идвал края Ерусалим и на Храма (които грехове били причината и за края на всяка една от древните цивилизации, царства и народи): 1.) Противене на Светия Дух, бунт с/у Бога - „не се покаяха“. 2.) Поклонение на демоните [или бесовете - букв. „космати“, нечисти духове (ср. Лев.17:7; 2Лет.11:15)]. 3.) Идолопоклонство, сребролюбие. 4.) Убийства; насилия. 5.) Магьосничества, чародейства. 6.) Блудство; неморалност 7.) Кражби, социална несправедливост и потисничество. Въпреки първите две предвидени в Завета мерки [да бъдат мъчени (5-тата тръба) и да бъдат убити 1/3 от народа Му (6-тата тръба)] останалата част от хората, не се покайват за да не служат повече на демони и пред идоли (ср. 2Лет.36:14-23). За идолите в Израил е писано, че са от злато, сребро, мед, от камък и от дърво (виж Пс.115:4; 135:15; Исая 37:19). Беззаконието на Земята Юдея (в друг смисъл - на християнството, ще) е достигнало до върха (ср. Бит.15:16 с Ефес.5:5-8; Колос.3:5-10; 2Тим.3:1-9). (Когато боговете на Шумер напуснали храмовете, жреците записали, че изображенията, образите и идолите им станали безполезни, и непригодни, колкото й да се вглеждали човеците в тях, и ревностно да ги зовели.) 

Откр.9:20,21 сякаш използва изброяването в Дан.5:4, когато цар Валтасар се радвал, че пророческото време за падането на Вавилон не се е сбъднало: „пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“. Тръбите са присъди с/у Юда (в края – с/у християнството), поради закоравяването на сърцата им, идолопоклонството им и преследването на избраните. Град Ерусалим духовно станал „Вавилон“, извършвайки богохулство; посветените на Господ-Бог Яхве свети съдове, се използвали за поклонение на бога на Вавилон; храмовите служби били мерзост пред Господа (виж Исая 66:3,4). Градът бил „претеглен и е намерен недостатъчен“; бил съден (ср. Дан.5:25-31); дните на края му - преброени. Но не Божието дълготърпение се е изчерпило, а способността на хората да откликват адекватно (с разбиране) на зова на тръбата (виж Осия 4:6; Исая 42:19,20; Ерем.6:10-19; Дан.12:10); да четат правилно небесните знаци. Това предопределя и последната заветна санкция: - Юда окончателно ще бъде сполетяна от най- страшната възможна мярка на Завета: - предадена на вечно проклятие, духовна смърт и изгаряне с огън (7-та тръба).




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev
Категория: Други
Прочетен: 102457
Постинги: 44
Коментари: 0
Гласове: 10
Архив