Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2013 14:16 - Лично тълкувание на Откровение гл.9-та
Автор: karev Категория: Други   
Прочетен: 2024 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.04 23:59


ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ  9-та гл.

„И петият ангел затръби. И видях звезда паднала от небето на земята; и на нея беше даден ключът от бездната на пропастта.“

И видях звезда паднала от небето на земята“ - в Св. Писание понятието „звезда“  често се употребява метафорично, като символ на известна личност (небесна или земна), заемаща почетно положение или власт (религиозен лидер или цар), било то придобити по право или присвоени (виж Йов 38:7; Дан.12:3; Юда 1:13). В І век Юдея, обхваната от тъмнината (виж Мат.4:16) на невежеството, била „отключена“ от „звезда“ в лицето на Господ-Бог Исус Христос (виж Числа 24:17; ср. Мат.2:2). Ако тогава Спасителят дошъл да пусне затворниците от тъмницата (виж Исая 61:1; ср. Лука 4:18), то тогава символът в Откр.9:1 е ясен: – една друга „звезда, паднала от небето“, в края на времето, ще „отключи“ същата „бездна“ – и това (той) ще бъде фалшивия „месия“ [на гръцки език - „христос“(виж Мат.24:23)], наречен просто „човек“ (ср. Откр.13:18). „Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта.“ (2Сол.2:3; ср. Йоан.5:43). [В Древен Египет всяка от пирамидите била считана за (паднала) звезда (на египетски език „себа“ - „звезда“) на земята, голяма порта към съответстваща й звезда (двойник; образ) в небето.] Йоан видял „звезда паднала от Небето“ - т.е. паднал ангел [в друг смисъл - небесно тяло; звезда/планета, доближаваща Земята (ср. Лука 10:18 )] изпълняващ присъда - небесният военачалник на демоничната армия, която той ще отключи и ще освободи от Бездната. Неговото земно отражение в І в.сл.Хр. бил Тит Флавий Веспасиян (39-81 г.сл.Хр.) – предводителят на коалицията от римски легиони и езически войски, унищожили блудния Ерусалим през 70-та г.сл.Хр. [Векове наред Венера смущавала целия древен свят. Но в 776-та, 747-ма, 722-ра, 702-ра и 687-ма г.пр.Хр. планетата Марс също съдбоносно доближила и разтърсила Земята; държала за дълго време хората като затворници на страха (виж Исая 14:12,17). Тези драматични събития в древността били свързани от старозаветните пророци с Деня на Господа - и представляват илюстрация за идващия в края Ден Господен.] {Като цяло първото идване на Исус Христос било доминирано от появата на звезда [доближила Земята комета (ср. Числа 24:17)]: - раждането Му; тъмнината, когато Исус бил на кръста; периодичността на юдейските бунтове с/у Рим показва, че те са гледали на появата на тази звезда като знак за освобождението си; опитността на ап. Павел по пътя за Дамаск, големият пожар в град Рим (18-ти-24-ти юли, 64 г.); изригването на вулкана Везувий (24-ти август, 79 г.) и други писмено докладвани събития от това време по лицето на целия свят, вероятно били следствие от близкото преминаване на звезда-комета покрай планетата Земя.} {Вероятно звездата от изток, която мъдреците видели (виж Мат.2:1,2,9), бил поставеният от Господ-Бог на изток от Едемската градина пламенен меч, който се въртял (виж Бит.3:24) - т.е. приближилата се планета-комета Венера [архангел Михаил (ср. Дан.12:1)]. Така влъхвите разчели небесното знамение като послание, че пътят за изпъдените от Рая грешници (виж Бит.3:24; 11:2) е вече отворен, понеже Господ-Бог - Царят Яхве, [неочаквано (ср. Малах.3:1)] се е завърнал в Градината (Лозето) Си - Юдея. Но как Венера се отклонила от курса си? - Немският астроном Йоханес Кеплер (1571 г.-1630 г.), наблюдавал през м. декември 1603 г. много яркото подреждане на планетите Юпитер и Сатурн в съзвездието „Риби“. С изчисленията си Кеплер успял да установи, че същото явление (което предизвиквало интензивна и светлина сред небесните съзвездия) би трябвало да е настъпило също и през 7-ма г.пр.Хр. Тогава Й. Кеплер открил, че коментар на Св. Писание от Rabbi Isaac Abarbanel (равин Исак Абарбанел – 1437 г.-1508 г.), припомнял, че според старо еврейско вярване Месията трябвало да се появи точно по времето, когато светлината от планетите Юпитер и Сатурн блестяла като единствен ярък сноп в съзвездието „Риби“ (символ на Земята - Юдея). Близо два века по- късно (след Й. Кеплер), датският учен Friedrich Munter (1761 г.-1830 г.) открил и дешифрирал Средновековния Еврейски коментар в/у частта за пророческия период „Седмици седемдесет“, от книгата на пр. Даниил (виж Дан.9:24-27), в който евреите се позовавали на същата 7-ма г.пр.Хр. за идването на Месията (посочена логически и от немския астроном Й. Кеплер). През 1902 г. била публикувана планетна таблица/списък, която днес е запазена в град Берлин, Германия. Картата всъщност е египетски папирус, който съдържа  точните движения на планетите в Слънчевата с-ма м/у 17-ти в.пр.Хр. и 10-ти в.сл.Хр. Този папирус обръща внимание на подравняването м/у планетите Юпитер и Сатурн през 7-ма г.пр.Хр., което тогава озарило със силен, ярък блясък нощното небе в целия Средиземноморския регион. През 1925 г. било публикувано описание на т.н. „Sippars Stellar Calendar“ - печена глинена табличка с клиновидни надписи от древното селище Sippar (Сипар) на р. Ефрат, което някога било център на важна астрологична школа във Вавилон. Забележителното, на този „Sippar’s Stellar Calendar“ било, че били отбелязани всички небесни движения и подравнявания на планетите случили се в… 7-ма г.пр.Хр.!? Но защо древните мъдреци са отбелязали това за 7-ма г.пр.Хр.? - Защото според вавилонските астролози тази подредба, която можела да се наблюдава само веднъж на всеки 794 години, се случила цели три пъти точно през въпросната 7-ма г.пр.Хр.: - на 29-ти май, на 1-ви октомври и на 5-ти декември. Вавилонците считали, че Юпитер била планетата („царската звезда“) на световните управници (царете); Сатурн („Ел“) – била планетата на онези, които били „стражите“ на Земята (виж Дан.4:17); а съзвездието „Риби“ – възприемали като знак за края на времето (на епохата на „Овена“), т.е. знак за началото на новата месианска епоха (на зодиакалното съзвездие „Риби“). По този начин вече се знае със сигурност, че между р. Тигър и р. Ефрат са очаквали не само, че Месията ще трябва да излезе от Юдея, но удивително, - че Той щял да се роди в епохата и във времето - 7-ма г.пр.Хр., което било предварително определено. Под влиянието на Юпитер планетата Венера, в дните на Исус Христос, леко се отклонила от орбитата си. Малко по- късно, вероятно под влиянието на Венера, планетата Марс също се отклонила (излязла или слязла; паднала) от своята обичайна орбита в небето; факт, който Спасителят видял в нощното небе и споменал на учениците Си (виж Лука 10:18). Исус Христос ясно свързал доближаването на планетата Марс към Земята с отключването на цялата сила на врага [„на оная старовременна Змия която се нарича Дявол и Сатана (виж Откр.12:9)] (виж Лука 10:19).}

„И на нея беше даден ключът от бездната на пропастта“ - Йоан видял как на тази „паднала звезда“ се дава („за малко време“„ключа“ (контрола; властта), да отключи голямата Космическа Бездна, която да призове (виж Пс.42:7) вързаните в Бездната под Земята сили на Злото (виж Исая 22:22; Мат.16:19; Лука 11:52; Юда 6-ти ст.; 2Пет.2:4; Откр.1:18; 20:1); метафорично - „да събудят Левиатана“ [космическите сили на всеобщото разрушение, мрака и Хаоса (ср. Йов 3:8)], с всичките негативни последствия, които ще настанат за живеещите по Земята (в І в.сл.Хр. - за Юдея) и за света от това [над Земята ще падне „Нощ“ (виж Йоан 9:4; ср. Лука 22:53; Мат.27:45)]. [В древността, когато от небето паднел огнен камък (метеорит) бил считан за свещен и обикновено около него построявали светилище. Такива били: - камъкът Кронос в Делфи (от Юпитер), камъкът Бен-Бен в Хелиопол, камъните Амон и Сет в Тива; пирамидионът на Хеопсовата пирамида в Египет; свещените камъни в Ларнака (Кипър) и Троя; свещените огнени камъни в Тир били метеорити свързани с богинята Астарта (Венера); щитът на Нума Помпилий в Рим бил метеорит (от Юпитер); свещеният черен камък Кааба в Мека - тъмночервен метеорит (от Марс?). Камъкът в Ерусалим, на който бил построен Соломоновият храм, основата на Светая Светих - на иврит - „ебен ха-четиях“ („камък от огън“), също бил паднал от небето метеорит (от древната комета или от Юпитер). Евреите считали, че този краеъгълен камък на Ерусалимския храм запушва гърлото на Бездната и вярвали, че ако техния храм падне, камъкът ще се отмести, ще се отвори вратата на преизподнята и оттам ще излязат страховитите подземни създания, асоциирани с Хаоса и Смъртта; демоните, заключени в Бездната. Според 1Енох в Бездната, (според „Книгата на Юбилеите“ - по молба на първосвещеника Ной) след Потопа, били затворени (вързани) голям брой от духовете на ангело-човешките семена - исполините (виж Бит.6:4; ср. 2Петр.2:4). При Потопа исполините били лишени от тяло и останали като духове, които не могат да умрат, понеже не са само смъртни човеци, понеже в тях има ангелско естество (от бащите им). Тези духове са наречени в Св. Писание - зли духове; демони. Йоан видял, че броя (числото) на пуснатите от Бездната демони е твърде голям (ср. Откр.9:16).]

„И отвори бездната на пропастта“

Септуагинта използва „бездната“ в Бит.1:2, говорейки за първоначалната дълбочина и тъмнина, която Духът съзидателно покрил (т.е. метафорично „победил“; ср. Йоан 1:5) и от чиято утроба се родил света (виж Пс.139:15). В представите на древните хора „Бездната“ са не само дълбините на Космическите води (космическият океан или море), в които плават животните [т.е. съзвездията (виж Бит.2:20)] и тела, но и огромните маси вода, в/у които плава сушата; а също и подземното царство – дълбочините (недрата) на земята. (В някои от древните митологии „подземния свят“ бил свързан с друга планета; най- вероятно с планетата Марс?). „Бездната“ е мястото, което е най- отдалечено от „Небето“ (виж Бит.49:25; Втор.33:13) и от високите планини (виж Пс.36:6); Бездната била сътворена отделно от Земята. В Писанието тя се използва като значение за най- дълбоките места в Морето (виж Йов 28:14; 38:16; Пс.33:7; без-дна - т.е. без дъно) и за подводни реки и подземни водни басейни (ср. Втор.8:7; Йов 38:16), откъдето дошли водите на Потопа (виж Бит.7:11; 8:2; Пр.3:20; 8:24), и които образно - хранели царството на Асирия и Вавилон (виж Езек.31:4,15); също и за най- дълбоките ровове (дупка - виж Амос 9:2; Езек.26:20; вътрешността на планетата) на земята (виж 2Петр.2:4). Преходът на заветния народ през Червеното море многократно е уподобяван като преминаване през Бездната (ср. Пс.77:16; 106:9; Исая 44:27; 51:10; 63:13; Езек.26:19-21). Пр. Йона говорил за Бездната като отлъчване от Божието присъствие; като изгонване от Храма (виж Йона 2:2-6). Образно, Бездната е мястото обиталище на праисторическите Морски Чудовища/Дракони (виж Йов 41:31; Пс.148:7; Откр.11:7; 17:8); също и затворът на бесовете (виж Лука 8:31; Откр.20:1-3; 2Петр.2:4; Юда 6; Откр.20:1-3); фигуративно - и мястото на мъртвите (виж Римл.10:7). Всички са назовани с името „Бездна“. [Приближаванията на Марс до Земята (в 8-ми -7-ми в.пр.Хр.) разтърсили света, разкъсали земните недра, отворили бездната, предизвиквайки изригването на вулкани и земетресения по цялата ни планета.] В нейните дълбини са затворени падналите ангели, които преди Потопа влизали при човешките дъщери (виж Бит.6:1-7). От тези противоестествени връзки на ангели с жени се родили неестествени същества - исполините (титаните), поради които предпотопния свят се развратил и изпълнил с насилие, а мислите на човеците били постоянно само зло (виж Бит.6:5,12). [В еврейската митология родът на Shemhazai (предводителят на падналите ангели, които си взели жени от човешките дъщери) бил завързан и прикован под планините на земята. Падналите ангели трябвало да останат там до 70 поколения, до „Деня на Съда“(виж Юда 1:6,7).] В Откр.9:1-12 отключването на бездънната пропаст е алюзия за завръщане на Земята към праисторическия Хаос (от преди Сътворението); потапянето на света отново в нищото (при Потопа); разрушението на сътворения свят (при Изхода). Образно, Бездната вдига ръцете си към Земята Юдея (ср. Авак.3:10), за да завлече нечестивите й жители в устата на преизподнята (ср. Йов 24:19). „Морето“ или „Бездната“ в кн. Откровение сочи към света на езическите народи (в І-ви век – към Рим). При засвирването на 5-тата тръба Йоан видял, че излязъл елита от световната армия на Сатана, с/у която човеците, без Божия закрила (печат), били абсолютно безсилни да противостоят.

„И се издигна дим от бездната, като дим от голяма пещ.“

„И се издигна дим от бездната“ – това бил израз, асоцииран от древните с димът, издигащ се от олтаря - т.е. (димът е) „Млечният път“ [олтарят бил съзвездието „Ara“ („Жертвеник“)]. Димът бил свързван с нарастващата мощ на космическата буря и не на края - с краченето на Самия Господ-Бог, идващ за Съд с/у Земята (виж Наум 1:3; Пс.104:32; ср. Откр.10:2). Когато всяко разделение м/у въздуха и водата изчезвало, и всичко се оказвало обвито в тежък дим, като гъста мъгла, това трябвало да бъде края на света, – моментът и мястото, където небесата и земята се съединявали в изначалния Хаос [една сложна образност за счупването на огромната Небесна космическа мелница, която в края на всяка световна епоха започвала да смила (да пояжда) земята и хората по нея, при което (смилане) всичко се тресяло, а от небесата на земята слизал небесен огън (енергии)]. Подобни изрази са употребени при слизането на Господ-Бог Яхве на планината Синай (виж Изх.19:18; ср. 24:17). Пророците в Израил и Юда пророкували за идващия „Ден на Господа“ (когато Марс доближил съдбоносно Земята) с подобен език (виж Йоил 2:30; Исая 30:27). (Акад и Шумер погинали от зловещи като дим „черен вятър и облаци“.) Но употребеният от Йоан израз е по скоро фигуративен - метафорично, този „дим“ е излизането на злите духове-демони, пуснати от дълбините на Бездната; „дим“, който ще се издигне и ще закрие зловещо, подобно на тъмни облаци, Небето над Земята (виж Йоил 2:1-11; Пл.Ерем.3:42-47). [В „Митът за Ер“ (Шумер) се среща сходно описание: „...ще се повдигнат водите и ще пометат земята; светлият ден ще се помрачи и ще стане тъмно... зъл вятър ще се яви внезапно и ще затъмни зрението на всичко живо; демоните ще излязат; хората ще ги обхване ужас“.]

„Като дим от голяма пещ“ - изразът напомня за сключването на завета м/у Яхве и Авраам, когато димяща пещ и огнен пламък преминали м/у разсечените части на жертвите (виж Бит.15:17); Аврам и Сарая, като знак (белег) за завета, получили нови имена. Йоан свързва бъдещия „Ден на Господа“ и със сцени от Изхода на евреите от Египет (виж Изх.19:17-19). На Синай Господ бил придружен от безброй ангели. Откр.9:2 представя други същества – злите духове затворени в Бездната. Те са тъй многобройни, че при излизането им, Йоан ги оприличил на гъст дим излизащ от голяма пещ. Изгарянето на гр. Ерусалим през 70-та г.сл.Хр. е сравнено с унищожението на Содом (виж Откр.11:8), чиито извратени жители загинали, поразени с огън и жупел“ от небето (виж Бит.19:23-29). {Според равински текстове големи междупланетни мълнии от Юпитер се врязали в Земната атмосфера и предизвикали чудовищен взрив с падащи огън и сяра от небето] над 5-тте градове в Сидимската долина: - Содом, Гомор, Адама, Севоим и Вала (Сигор; Вала бил унищожен 1-на година по- късно от останалите) (виж Втор.29:23), отваряйки разлома отдолу или земните недра - „голямата пещ".} „Голяма пещ“ напомня и за времето на изпитанието на верните евреи, отказали да се преклонят пред образа, издигнат от цар Навуходоносор ІІ-ри (виж Дан.3-та гл.).

„И се помрачи слънцето и въздухът от дима на бездната.“

Йоан продължава да свързва тръбите с картини от Изхода, и по- специално тук с язвата (чумата) на тъмнината (виж Изх.10:21-23). Блуждаенето на израилтяните в пустинята също било в продължителни години на „мрачна тъмнина“ и на „смъртна сянка“ (виж Ерем.2:6; Исая 9:2). Онова поколение не преминало, но погинало в лишената от слънчева светлина пустиня. Подобно било и при идването на Марс в 8-ми в.пр.Хр. - по цялата земя изригнали вулкани; светът потънал в мрак и пепел (ср. Исая 13:10; Езек.28:18). Както буквалният дим люти на очите и ги помрачава (ср. Пр.10:26 и Пс.69:23; ср. Откр.3:18), така подобно, и пуснатите от бездната „бесовски духове“ (Откр.16:14) помрачили Небето над Юдея (виж Йоан 9:4).

„И от дима излязоха скакалци по земята; и им се даде власт, каквато имат власт скорпионите на земята.“

В старозаветни времена скакалците били голямо бедствие, тъй като унищожавали на големи площи цялата реколта и обричали хората на гладна смърт (виж Изх.10:12-15; Йоил 1:4-7; Наум 3:17,18). Първото „горко“ е проклятие подобно на големите ята от скакалци, дошли в/у древния Египет при осмата от десетте язви. Откр.9:1-11 кореспондира с Изх.10:12-15. Сумракът и топлината, от приближилото се до земята голямо небесно тяло, предизвикали лавинообразно размножаване на принасящи зарази паразити - всевъзможни насекоми, скакалци, мухи, гъсеници, въшки, червеи и жаби (ср. с Изх.8:17,24; Пс.105:30,31,34). В Писанието „змиите“ и „скорпионите“ са представени като сътрудници на врага (виж Втор.8:15; Числа 21:6; Лука 10:18-20); неприятни твари по пътя на прекосяващия пустинята Израилев народ. Войници от езически народи, изкачващи стените на обсаден град или отряди от войски на коне, които плячкосвали земята на Израил, често били сравнявани от пророците със скакалци „под чиито ръце нищо не избягва“ (ср. Съдии 6:5; 7:12; Ерем.51:14,27). Като рояци скакалци, излезли от Бездната, легионите на Рим връхлетели стените на обсадения град Ерусалим през лятото на 70-та г.сл.Хр. (Един от 4-те римски легиона участвали в обсадата на града - Legio XV Apollinaris, имал за свещен символ изображението на скакалеца.) Тези армии от „скакалци“ езичници настървено изяли Божието лозе [в равинските текстове Дървото на живота в Едемската градина било голяма лоза (ср. Исая 5:2; Йоан 15:1); Писанието сравнява Израил с космическата лоза, а Ерусалимския храм с „дървото на живота“ (виж Пс.80:8-13); „дървото за познаване доброто от злото“ – след Потопа – Голямата пирамида в Гиза, Египет (забранения плод) – било представяно като голяма смокиня (виж Бит.3:7; Марко 11:13,14,20,21)] Израил (Юда), което преди това нечестиви служители-земеделци пренебрегнали, така щото то започнало да дава малко плод (ср. Марко 12:9; Мат.24:48,49). Но описаните от Йоан „скакалци“ сякаш са различни от хората: те са зли демони от Бездната. За хората, развързването на падналите ангели е нашествие на ангелите на злощастието (виж Пс.78:37-49), а излизането на злите духове/демони от бездната е неописуем ужас и насилие.

„И им се каза да не повредят тревата на земята, и не всичко зелено, и не всяко дърво, освен само хората, които нямат печата на Бога на челата си.“

Писанието асоциира всяка твар с „трева“ (ср. Исая 40:6), а праведните с „дървета“ (ср. Исая 61:3). Преди унищожението на Ерусалим от Вавилон, пр. Езекиил свръхестествено видял 6 ангели, всеки с изтребителното си оръжие в ръка и един неземен Писар, който слагал белег (печат) в/у челата на верните мъже в града (виж Езек.9-та гл.); след което всички останали, които нямали печата на Бога на челата си, били поразени. През периода 66-та-70-та г.сл.Хр., послушни на предупрежденията на Спасителя и на вестите от кн. на пророк Даниил, християните успели да напуснат Юдея и Ерусалим, избягвайки всичко, което предстояло да се случи (виж Лука 21:20-22,36).

„И им се даде да не ги убиват, но да (ги) мъчат пет месеца; и мъчението им беше като мъчение от скорпион, когато ужили човек.“

Първото горко, или 5-тата тръба, ще продължи 5 месеца или 150 дни. [Този времеви период е първата съставна част от „числото на Звяра (виж Откр.13:17,18).] Споменаването на период от „пет месеца“ несъмнено насочва мисълта ни към ужасните събития по времето на Потопа (виж Бит.7:24). „Скорпионите“ напомнят за „голямата и страшна пустиня“, метафорично - царството на Сатана и демоните; пътуване през една бездна пълна с „отровни змии и скорпиони“ (виж Втор.8:15). В Писанието „скорпионите“ са символ на демоните (виж Лука 10:18-20). Библията свързва скорпионите с идеята за мъчение и теглила (виж 3Царе 12:11,14; 2Лет.10:11,14; Езек.2:3-10). През периода на обсадата на град Ерусалим от легионите на Рим (май - септември 70-та г.сл.Хр.) ужасът и разрушението били сравнени с 5-тте месеца при Потопа (виж Бит.7:24; 8:3; ср. Дан.9:26). Бог използвал последните три възможни мерки, предвидени от Завета, за да пробуди отстъпниците, - първото „горко“ е: - народът Му да бъде мъчен от притеснители (виж Неем.9:26-29).

„И в онези дни хората ще потърсят смъртта и не ще я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.“

Йоан описал мъките, в ония дни, на човеците, обладани от пуснатите от Бездната зли духове. Откр.9:6 е повторение на Откр.6:15-17 (ср. Ерем.8:3). Но голямата картина е още по- потискаща. За древните хора астероидите, метеоритите и газовете (дима) от атакуващия Земята Марс, метафорично били възприемани като страховита войска, която язди след своя предводител (ярко небесно тяло; паднала звезда). Тези ужасни, навлизащи със свистене в земната атмосфера, тела (отскачащи, при удара със земята, подобно на скакалци) тероризирали земните жители (падащите малки, но силно нажежени частици, предизвиквали болезнени опарвания по кожата, подобно на ужилването от скорпион), усилвайки неимоверно страха им, постоянно напомняйки им за часа на приближаващата гибел. Пр. Йоил описал, как тези „войни“, връхлитащи с огън и дим, прелитат през стените, врязват се в прозорците на къщите, взривят се с оглушителен рев навсякъде из града, и никакъв меч не може да ги спре, или да им нанесе вреда (виж Йоил 2:2-10). Земята стенела, метеоритите - тази небесна войска - изпълнила с войнствени грохоти небето, със страховити звуци, разнасящи се над главите на всички хора, вцепенявайки ги от страх, довеждайки ги почти до лудост (ср. Втор.28:33,34). Тези неописуеми ужасии вгорчили живота на израилтяните (и на останалите народи), когато Марс, в 8-ми в.пр.Хр., се доближил до планетата ни.

Демоничната армия, която ще бъде освободена от Бездната, в дните преди Второто Пришествие, е оприличена със страховитите метеорити и нажежените камъни, - като люти пълчища на спускащи се от небето, вилнеещи, ревящи, и разярени войни, яздещи на коне; една страховито връхлитаща войска. Вероятно, кн. Откровение свързва тази зловеща картина със свистенето на копията и пръскането на камъните изхвърляни от катапултите, с които римляните обстрелвали ежедневно жителите на обсадения Ерусалим. „Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата, които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят, и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба; на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?“ (Йов 3:20-23). „И смъртта ще бъде по- желателна от живота за всичките останали, оцелели от тоя лош род...“ (Ерем.8:3). С подобен език Йоан описал ужасната съдба на обсадените от 4-те римски легиони жители на град Ерусалим, през 70-та г.сл.Хр. В мъките си те очаквали смъртта като избавление от ужаса, който преживявали. Тези отминали истории са илюстрации за предстоящите непосилни мъки... [Метафорично, побягването на смъртта би могло да означава - обръщане посоката на въртене на Земята. В шумерските митове Потопът започнал с могъща буря, с чудовищни мълнии и ураганен вятър, които продължили 7 дни и 7 нощи. В Талмуда (трактат Санхедрин) се казва: - „7 дни преди Потопа Светият изменил първоначалния порядък и слънцето изгрявало от запад, а залязвало на изток." (ср. Бит.7:9,10). Пр. Исая също писал за тези 7 дни и 7 нощи преди Потопа, когато Сатурн избухнал като NOVA (звезда); като 100 слънца. Под натиска на Юпитер, Сатурн изхвърлил поток от колосално количество водород (и хлорни съединения, затова океаните на Земята са толкова солени), който след 7 дни достигнал до Земята и посредством електричеството от мълнии се съединил с част от кислорода в земната атмосфера, превръщайки се в горещите води на Потопа. Всемирният Потоп на Земята бил следствие от планетарна катастрофа м/у гигантите Юпитер и Сатурн.]

„И подобията на скакалците са подобни на коне, приготвени за война; и на главите им като венци, подобни на злато; и лицата им като лица на хора. И имаха коси като коси на жени, и зъбите им бяха като на лъвове. И имаха брони като железни брони; и звукът от крилата им беше като звук от колесници с много коне, тичащи на война. И имаха опашки подобни на скорпиони; и жила имаше в опашките им; и те имаха власт да повреждат хората пет месеца.“

Описанието на идващата за въздаяние езическа и придружена с пълчища зли демони, войска с/у Ерусалим наподобява идването на самия Бог. Звукът е като шум на колесници с много коне, когато тичат на бой - една позната старозаветна картина за нашествието на асирийската войска в Светата Земя (виж Йоил 2:1-11). (В Йоил 2-ра гл. „Денят на Господа“ е представен, чрез конници, нахлуващи, като лавина от ята скакалци, в Земята на Израил.) Това бил същият звук, издаван от крилата на херувимите в Облака на Славата (виж Езек.1:24; 3:13; 4Царе 7:5-7). На Йоан бил представен символ на необхватните резерви на ангело-демоничните сили на злото (ср. Пс.78:49), които застрашават сигурността на всеки земен порядък. Демоничните сили, чието земно съответствие през 70-та година били римските легиони, били сравнени с голяма армия, многочислена като скакалци, злонамерена като скорпиони, господстваща като царе, интелигентна като човеци, лукава и съблазнителна като жени, свирепа като лъвове и непреодолима като войници в броня. [Картинността в Откр.9:7-10, може би, е във връзка с небесните съзвездия, през които Слънцето преминало, в 5-те месеца (на 70-та г.сл.Хр.) при обсадата на Ерусалим: - Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Змиеносец и Стрелец.] (В писмени източници от онова време, надигащите се отзад напред механизми на римските катапулти, били сравнявани със скорпиони, които сякаш жилели обсадения град с надигащите си се опашки.)

„Пет месеца“ - сцената ни връща картинно към 150-те дни (5 месеца) на съд и погубление на нечестивите по време на Потопа (виж Бит.7:24; 8:3). Идеята на Йоан е ясна: - още веднъж Бог ще унищожи Земята за 5 месеца, този път с помощта на потоп от ангело-демонична армия (както в І-вив.сл.Хр. град Ерусалим бил унищожен с помощта на римската армия) (ср. Дан.9:26,27). Точно за такъв период от време (когато обикновено скакалците се появявали в Израил, при събиране на реколтата - от м. май до м. септември) през 70-та г.сл.Хр. град Ерусалим бил обсаден от легионите на Рим.

„И имаха над себе си цар ангела на бездната. Неговото име на еврейски е Авадон, а на гръцки има име Аполион.“

Свиренето на юдейските свещеници с тръби, призовавало техния Господ да се върне. Йоан казва, че името на царя на демоните - ангелът на Бездната, на еврейски е „Авадон“ („Абаддон“ - букв. „място на разрушение“; синоним на „Шеол“), „а на гръцки има име Аполион“„Авадон“ или „Аполион“ [Аполон“ е едно от имената на пл. Меркурий (египетският Сет), чиито могъщи електрически мълнии някога разрушили строежа на Вавилонската кула (виж Бит 11:1-9) и предизвикали ментални проблеми на строителите й, тъй щото те забравили езика си, и се разпръснали.] означава „Погубител“. „Авадон“ се използва в Стария Завет както за Ангела на Смъртта, така и за мястото на мъртвите, мястото на „погибелта“ (виж Йов 26:6; 28:22; 31:12; Пс.88:11; Пр.15:11; 27:20). Подобно на страховито, приближаващо се до Земята, голямо небесно тяло (планета; „голяма звезда“), Йоан представил предводителят на падналите (с жени) ангели - ангелът на Древния Египет (Shemhazai или Azazel) - Ангелът на Бездната - Погубителят, като олицетворение на връхлитащата погибел (виж Йоан 10:10; 1Кор.10:10; 15:56; Евр.2:14). Името „Абаддон“„Погубител“ ни насочва към нощта на Изхода на евреите от Египет, когато Погубителят не влязъл в домовете им, за да ги порази, понеже те били запечатани с белега (печата) от кръвта на закланото пасхално агне (виж Изх.12:22,23,50). (Древно индийските свещени книги, съобщавайки за причината на катастрофата, сполетяла Земята, разказват, че тя била предизвикана от „бог Хаягрива, който обитава бездната“. Халдейските митове също споменават някакъв „архангел на бездната“.) Земното отражение/съответствие на Сет/Аполон през І-ви век бил Тит Флавий (син на император Веспасиян) – преди това командир на един от римските легиони, участвали в обсадата - Legio ХV Apollinaris (легион посветен на езическия бог на светлината - Аполон). Именно Тит – лидерът на Бездната (Езическия Рим) - бил човекът, отговорен за унищожението на Ерусалим през 70-та година. Могъщата армия на Тит оставила толкова много смърт след себе си (над 1-н млн. убити!), че за мащабите на древността, деянието й било сравнимо само с погублението от Потопа [виж Дан.9:26(б)]; със смъртта от отприщените стихии на Бездната.

„Първото „горко“ отмина; ето идват още две „горко“ след това.“

„И като наближи, като видя града, заплака за него като казваше: Да беше знаел ти, да, ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат дни за тебе, и ще построят наоколо враговете ти вал за тебе, и ще те обкръжат, ще те притиснат отвсякъде, и ще изравнят със земята - тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък; защото не позна времето на посещението си.“ (Лука 19:41-44). Исус Христос произнесъл своето „Горко!“ (виж Лука 21:22-24; ср. Откр.12:12) над непокорните жители на град Ерусалим. Уви, според Апокалипсиса, това е само първото, от трите, „горко“; началото!

„И шестият ангел затръби. И чух един глас от четирите рога на златния олтар пред Бога да казва на шестия ангел, който държеше тръбата: Развържи четирите ангела, вързани при голямата река Ефрат!“

Шестият ангел е пратен да освободи 4-те ангели, които са вързани при голямата река Ефрат; след което се събира войска, състояща се от „два пъти по десет хиляди по десет хиляди“. Голямата река Ефрат, образно, представлявала границата, зад която била държана Смъртта – олицетворена тук със страшните (като диви зверове) халдейски сили (асирийци или вавилонци), които Бог използвал в миналото като наказание с/у осквернилите Храма Му. (В мандейската литература река Ефрат е разделителната линия м/у света на духовете и Земята на човеците.) Именно през северната граница на Палестина,  т.е. от към Вавилон и р. Ефрат (виж Бит.15:18; Втор.11:24; Ис.Нав.1:4), нахлували Божиите пратеници на гняв с/у Израил (виж Езек.1:4; Исая 14:31; Ерем.1:14,15). Сякаш всички библейски предупреждения за враг от север се отразяват в смразяващото кръвта видение на Йоан (ср. Ерем.6:1,22; 10:22; 13:20; 25:9,26; 46:2-10,20,24; 47:2; Езек.26:7; 38:6,15; 39:2). Тази голяма войска от север (и от изток - виж Дан.11:44) е под Божия контрол, макар да е видимо демонична и езическа по характер. {При Сътворението Божият вятър/Дух/Дъх се носил над Бездната (виж Бит.1:1,2), когато тя раждала Земята за Човека и потомството му. Бог вдъхнал лъх/Дух/Дъх в Човека, оживотворявайки го от праха на земята (виж Бит.2:7), за да се роди праведния човек Адам (виж Екл.7:29) и неговото набожно потомство (виж Малах.2:15). След Потопа Бог накарал вятър/Дух/Дъх да мине по земята (виж Бит.8:1), за да отвори утробата на ковчега - та да се роди праведния човек Ной и потомството му. При Изхода Бог направил силен вятър/Дух/Дъх (виж Изх.14:21) за да оживее Израилевия народ, потомството на праведния човек Авраам, раждайки го (Израилевия народ) из утробата на Бездната - Червеното море. При освобождението от Вавилонското робство Бог призовал вятър/Дух/Дъх да духне в/у сухите Израилеви кости, за да оживеят (виж Езек.37:1-14); да се родят и да излязат от утробата на Вавилон. Бог изпратил Дух/Дъх в/у Мария, за да се роди от утробата й Божият Син (виж Лука 1:26-38). На Петдесетница Бог изпратил силен вятър/Дух/Дъх (виж Деян.2:1,2) за да се роди потомството на Праведния - Църквата (виж Йоан 20:19-22) от утробата на Юда. В края - Бог ще (извърши ново Сътворение, като) изпрати силен [развързан от 4-те ветрища (ср. Езек.37:9)] вятър/Дух/Дъх - за да оживотвори потомството на Човека - Божият Син, за през века на Милениума (виж Мат.24:31; Марко 13:27.}

„И бяха развързани четирите ангела приготвени за (оня) час и ден, и месец, и година, за да убият една трета от хората.“

Четирите ангела (виж Откр.7:1), вързани при р. Ефрат, били приготвени „за онзи час“ на намеса; за събирането на избраните на Господа (виж Мат.24:31,36; Марко 13:27,32). Развързването на 4-те ангела (ветрове) е древно картинно описание (въртящата се наляво сувастика) на разрушението на мировия цикъл; на счупването на стълбовете или подпорите, които поддържат небето; на тотална война и разрушителен хаос; на пълно опустошение и планетарна катастрофа; на запустяването на Ерусалим и Храма. [През 70-та г.сл.Хр, човешкото отражение на тези 4 ангели били 4-те езически царе: - Антиох, Агрипа II-ри, Сохемис (Соем) и арабина Малх, които, с войските си, подкрепили легионите на Тит в кампанията му по обсадата и унищожението на град Ерусалим.] Страхът от Съдния Ден в миналото не само не усмирявал народите по света, но точно обратно - изтръгнати от своите места народите започвали миграции и люти войни помежду си. „Всеки ще се бие против брата си и всеки против ближния си, - град против град, царство против царство“ (Исая 19:2; ср. Мат.24:6,7). Второто горко, или 6-тата тръба, ще продължи 1 час, 1 ден, 1-н месец и 1-на година, или общо 391 дни (и 1 час). [Този времеви период е втората съставна част от „числото на Звяра (виж Откр.13:17,18).] {Възможно е кн. Откровение да предава информацията, че в края на времето планетата Меркурий ще доближи (и поразява) Земята за 150 дни; след нея - в близост до Земята за 391 дни ще дойде планетата Марс (с неговите два звяра, дърпащи колесницата му - спътниците му Фобос и Деймос); и накрая за 75 дни - до Земята драматично ще се доближи планетата Венера [подигането на архангел Михаил (виж Дан.12:1)]. Така периодът на 3-те горко“ ще бъде общо 150+391+75=616 дни [„число на Човек (Водолея) (виж Откр.13:18)]. След като този период измине ще има Ново Небе и Нова Земя (реконструкция на цялата Слънчева с-ма по нов начин), и ще се смени сегашната епоха на „Риби“ с тази на „Човека/Водолей“ (епохата на Милениума).}

„И броят на войските от конницата бе два пъти десет хиляди по десет хиляди; и чух броя им.“

Йоан чул числото на конниците: „два пъти десет хиляди по десет хиляди“. Тази образност сякаш е взета от Псалм 68:17, който казва: „Божиите колесници са два пъти по десет хиляди, хиляди по хиляди“ и вероятно илюстрира неопределено число с неизброима величина (ср. Дан.7:10); милиони. 

„И така видях конете във видението и седящите на тях: имаха огненочервени и хиацинтови, подобни на сяра, брони; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устите им излиза огън, дим, и сяра. От тези три бедствия бяха убити една трета от хората – от огъня, от дима, и от сярата, излизаща от устата им, защото властта им в устата им е, и в опашките им, защото опашките им имаха глави подобни на змии, и с тях повреждат.“ 

„И така видях конете във видението“ – 2/3 от изреченията в кн. Откровение започват с „И“, което е типично за еврейския, но не и за гръцкия език. Тази специфична постройка на изреченията показва, че Йоан първоначално е написал кн. Откровение на иврит. Характеристиката на конете – огънядима и сярата, които излизат от техните уста – ни напомнят за Змея, огнедишащия Левиатан (виж Йов 41:18-21). Огънятдимът и сярата метафорично представят истинските вътрешни сили (същности) на злото [пирамида - на гръцки език „Pyramidos“ означава - огън (или енергията на въртящия се Етер или Ефир на Вселената) в средата, отвътре, в сърцето (на тази изкуствена планина, оборудвана със светеща в нея звезда/камък-кристал/плочи)]. По този начин Йоан свързал римската армия с Рахав (или Раав), митичното чудовище (Танин; Дракон), което често се използва в Писанието за да символизира потисническо, езическо царство (виж Исая 30:7; 51:9,10; Езек.32:1-9). Картината е предназначена да бъде невъобразима, ужасна и покъртителна. Бог Е принуден да използва и второто, от последните три мерки, спрямо народа Си, наказание: - 1/3 част от тях да бъдат избити от враговете им. В 70-та г.сл.Хр. към Юдея напредвала 60 000 армия на Рим. Тя била свирепа, враждебна, демонична сила, изпратена от Бога в отговор на молитвите за въздаяние на верните Му (ср. Лука 21:22; Римл.12:19; Откр.6:10). При падането на Ерусалим тази земна армия действала съвместно с демоничните сили, подобно както невидима небесна армия помагала на пр. Елисей (виж 4Царе 6:17). Ужасите, описани във Втор.28-ма гл. били нанесени в/у онова нечестиво поколение, което нямало да премине, докато всичко пророкувано за града и храма не се сбъднело (виж Откр.16:17). Мойсей заявил: „Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти“ (Втор.28:34).

„И останалите от хората, които не бяха убити от тези язви, не се покаяха от делата на ръцете си, за да не се покланят на демоните, и на златните, сребърните, медните, каменни и дървени идоли, които нито могат да виждат, нито да чуват, нито да ходят; и не се покаяха от убийствата си, нито от магьосничествата си, нито от блудството си, нито от кражбите си.“

В този стих са изброени 7-те вида Каинови грехове, представящи пълнотата на греха, поради които, като от потоп (виж Дан.9:26), идвал края Ерусалим и на Храма (които грехове били причината и за края на всяка една от древните цивилизации, царства и народи): 1.) Противене на Светия Дух, бунт с/у Бога - „не се покаяха“. 2.) Поклонение на демоните [или бесовете - букв. „космати“, нечисти духове (ср. Лев.17:7; 2Лет.11:15)]. 3.) Идолопоклонство, сребролюбие. 4.) Убийства; насилия. 5.) Магьосничества, чародейства. 6.) Блудство; неморалност 7.) Кражби, социална несправедливост и потисничество. Въпреки първите две предвидени в Завета мерки [да бъдат мъчени (5-тата тръба) и да бъдат убити 1/3 от народа Му (6-тата тръба)] останалата част от хората, не се покайват за да не служат повече на демони и пред идоли (ср. 2Лет.36:14-23). За идолите в Израил е писано, че са от злато, сребро, мед, от камък и от дърво (виж Пс.115:4; 135:15; Исая 37:19). Беззаконието на Земята Юдея (в друг смисъл - на християнството, ще) е достигнало до върха (ср. Бит.15:16 с Ефес.5:5-8; Колос.3:5-10; 2Тим.3:1-9). (Когато боговете на Шумер напуснали храмовете, жреците записали, че изображенията, образите и идолите им станали безполезни, и непригодни, колкото й да се вглеждали човеците в тях, и ревностно да ги зовели.)  

Откр.9:20,21 сякаш използва изброяването в Дан.5:4: „пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“ - краят на Вавилон. Тръбите са присъди с/у Юда (в края – с/у християнството), поради закоравяването на сърцата им, идолопоклонството им и преследването на избраните. Град Ерусалим духовно станал „Вавилон“, извършвайки богохулство; посветените на Господ-Бог Яхве свети съдове, се използвали за поклонение на бога на Вавилон; храмовите служби били мерзост пред Господа (виж Исая 66:3,4). Градът бил „претеглен и е намерен недостатъчен“; бил съден (ср. Дан.5:25-31); дните на края му - преброени. Но не Божието дълготърпение се е изчерпило, а способността на хората да откликват адекватно (с разбиране) на зова на тръбата (виж Осия 4:6; Исая 42:19,20; Ерем.6:10-19; Дан.12:10). Това предопределя и последната заветна санкция: Юда окончателно ще бъде сполетяна от най- страшната възможна мярка на Завета: - предадена на вечно проклятие, духовна смърт и изгаряне с огън (7-та тръба).




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev
Категория: Други
Прочетен: 67161
Постинги: 44
Коментари: 0
Гласове: 9
Архив