ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ 10^-та гл.

„И видях друг Силен Ангел да слиза от небето облечен и в облак, и дъга на главата.“

„И видях друг Силен Ангел да слиза от небето“ - това е „Ангелът на Яхве“ – „вестителят Му“, Който се явява в целия Стар Завет (виж Бит.16:9-11; 22:12; Изх.14:19; 23:23; 32:34; Ис.Нав.5:14,15; Съдии 13:9-13; 4Царе 19:35; Исая 63:9; Езек.1:25-28; Зах.3:6 и др.; ср. Откр.1:14-16). Откр.10:1 е изпълнение на обещанието: – „Ето, Аз изпращам Моя пратеник (ангел; вестител; посланик), и той ще подготви пътя пред Мен; И внезапно (неочаквано) ще дойде до Неговия храм, Господ, Когото вие търсите. И дори Ангелът на завета, когото вие желаете. Ето, той идва, казва Яхве на Силите.“ (Малах.3:1; ср. Марко 13:36). Ангелът на Господа {облачният/огненият стълб бил свързван със силата на планетата Венера, наричана от евреите -  „Великият принц (княз) Михаил“ [„който се застъпва за останалите от вашите люде“, т.е. за народа на евреите] още бил назован като – „пламенния меч, който се въртеше“ (виж Бит.3:24; Дан.12:1)} при Изхода вървял пред Израилевото множество (виж Изх.14:19,20). Според Мидраш (равински тълкувания на Тората) Ангелът Господен, който застанал като огнена стена м/у израилтяните и египтяните в онази нощ, бил Михаил (виж „Aggadic Midrash“, Pirkei De-Rabbi Eliezer, ch. 42, § 4). [Във физиката е известно, че плазмените нестабилности се проявяват в две основни форми и могат да бъдат наблюдавани в широк спектър от електромагнитни честоти. Първият вид плазмена нестабилност е т.н. „колона“ (стълб), с много разновидности на тороидална или вихрова структура. Вторият основен тип нестабилност е т.н. „лист“ (стена, екран, поле).] Над кивота се появявал „ka·bo·wd“ „Славата“ – денем като облачен стълб, нощем – като стълб от огън. Именно, чрез могъщата космическа сила на Ангела на Господа (планетата Венера, която в древността често била поетично обрисувана като небесна жена-царица, но и като явяващ се силен мъж-воин) древните израилтяни имали възможността да влязат в, и да завладеят Светата Земя (виж Ис.Нав.5:13,14_а; ср. Исая 42:13).

Йоан видял, как „Господният Ангел“ ще слезе за да води Църквата, отделяйки я от силите на тъмнината (Бездната). Идеята е ясна: – земният (старият) Ерусалим духовно е станал като Стар Египет (ср. Откр.11:8) - потисник на Църквата и затова, както някога, „Ангелът на Яхве“ ще се повдигне (виж Дан.12:1) и ще слезе от Небето за да осъществи новия Изход за останалите от потомство й (на Жената) (виж Откр.12:17). Някога Господ-Бог Яхве, придружен от два ангела, слязъл от Небето за да види колко голям е станал греха на Содомските и Гоморските жители (виж Бит.18:16-20,21-33; 19:1), за да определи присъдата им. При друг случай „Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби“ (1Лет.21:15_а). В древността Господ водел асирийската армия атакуваща Израил (виж Йоил 2:11). Но картината тук сякаш е в най- близка със сцената от Ис.Нав.5:13-15, когато „Военачалникът на Господното войнство“ се завърнал, за да води войските на израилтяните „денем с облак и цялата нощ с огнена  виделина“ (виж Пс.78:4). Йоан видял Силния Ангел да слиза от Небето за да води войските за възмездие с/у отстъпилите от Завета юдеи (в 70^-та г.сл.Хр. сам Ангелът Господен водел римските войски при разрушаването на град Ерусалим и на Юдея). [Слизането на елохими от небесата, било приближаването на планети (или комети) до Земята (ср. Исая 24:19-22). В Дан.4:13-15 е описано слизането на „Бодърстващия и Светия“, който постановил заповед да се отсече дървото (т.е. да се сложи край на богохулното говорене на пирамидата-образ) на цар Навуходоносор ІІ. От равински източници се разбира, че изразът: - „Бодърстващия и Светия“ (в бълг. превод - „един свет страж“) се отнасял за планетата Венера (Великата Изис/Инана/Ищар). Вавилонците я чакали и й построили прочутата врата облицована с полу-скъпоценни, лазурно-сини камъни - „Портата на Ищар“.]

„Облечен и в облак“ - израз, който ни напомня за слизането на Облака на Славата на планината Синай (виж Изх.19:16; Исая 19:1; ср. Откр.1:7). В Писанието Облакът е представен като изпълнен с безброй ангели (виж Втор.33:2; Пс.68:17). Сътворените ангели са тези, които образуват Облака. Ангелът, фигуративно, Е „облечен с облака“ в Скинията (виж Изх.40:34-38; Лев.16:2). В картината на Откр.10:1 облакът е създаден от каденето на Ангела-Първосвещеник (виж Откр.8:3,4; ср. Лев.16:12,13). Службата е тази на умилостивението, извършвано от Ангела.

„И дъга на главата“ – от времето след Потопа дъгата (закаченият на облаците лък) бил белег на Завета на мир с Ной; на настъпил период на шалом (виж Бит.9:8-17); на космически покой (шабат; събота). Пр. Езекиил писал за Господ-Бог, че имал „изглед на огън, обиколен със сияние. Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на обикалящото сияние. Това беше изгледът на подобието на Славата на Яхве.“ (Езек.1:27,28). Дъгата била обещание, че Бог няма да унищожи праведните; уверение, че виновникът за Потопа все още остава вързан с въжета (виж Йов 38:31 - на иврит става дума за пръстените на „Mazal Khima“ - планетата Сатурн). Пръстените на Сатурн, както и отломките на някога взривената планета Тиамат (т.н. астероиден пояс), разсейват смъртоносната енергия на Сатурн, специално насочена към Голямата пирамида в Гиза, Египет. Могъщата космическа вихрушката (ураган; щорм; огнено торнадо) (виж Ерем.23:19), която удря с наводнение (като потоп), често е използвана в Библията и метафорично, за да опише устрема на атакуваща неприятелска армия (виж Наум 1:8; ср. Дан.11:10,40; 9:26). Земята ще бъде унищожена като, чрез Потоп от Морето - откъдето Силният Ангел Е повикал войските на Бездната (в І век – извел войските на Рим). Преди да дойде краят (на старозаветния век; епоха) ап. Петър писал, че Потопът предхождал създаването на „днешните Небе и Земя“ (виж 2Петр.3:5-7). Разрушение оприличено на потоп от „огън“ ще разруши и съвременната цивилизация, и най- после Господ ще направи „Ново Небе и Нова Земя, в която да живее правда“ (виж 2Петр.3:13).

„И лицето Му като слънцето, и нозете Му като стълбове от огън.“

„И лицето Му като слънцето“ - този израз е указание за хелиакалното издигане на планетата Венера (в деня на зимното слънцестоене). Стълбовете от огън подсказват, че това е изгряването на Венера като нощна звезда (огненият стълб при Изхода бил нощем), т.е., - че това е последната, 8^-та година от нейния 8 годишен цикъл. Йоан продължава и асоциацията с явяването на Израилевия Бог на Синай (виж Изх.24:9-11). Описаното тук напомня и за Исус Христовото преобразяване пред Неговите двама свидетели - Мойсей и Илия (виж Мат.17:2; Марко 9:2,3; ср. Езек.1:4,7,27; Деян.26:13; 2Кор.4:6). Исус Христос Е „Слънцето на правдата“ (виж Мал.4:2), „Зората отгоре“ (виж Лука 1:78; Пс.84:11; 2Петр.1:16-19). Конкретно, образът на „слънцето“ и на „зората“ – с думите „ден“ и „светлина“, често е използван в Писанието за да опише Божията Слава, сияеща в Съд (виж Пс.19:4-6; Езек.43:2; Зах.14:7; Мал.4:1-3; Римл.13:12).

„И нозете Му като стълбове от огън“ – това е един от по- сложните образи в Св. писание. Изразът трябва да ни напомни за „огнения стълб“ и „Облака на Славата“ при Изхода, и на Синай (виж Изх.14:24; 19:16). Господ Е Този, Който „носи“ Облака (виж Втор.31:15), и самият Облак също е отъждествен с Господния Ангел (виж Изх.32:34; 33:2; Числа 20:16). {„В (лицето на) Ahriman (Ариман), който в Персийското учение бил известен като „старата (древната) змия, която има две нозе (два крака)“, очевидно имаме произхода на говорещата змия в книгата Битие…“ (виж кн. „Serpent-Wokship, and Other Essays, With a Chapter on Totemism“, Charles Staniland Wake, Publisher: George Redway, London, 1888, р. 39) В зороастризма Ариман – планетата Сатурн е враг на Ахура Мазда – планетата Юпитер. Древната Змия Ариман има две нозе, с които, образно, ходи в Градината на изток и това са ангелите му – планетите Марс и Меркурий, чиито огнени енергии стъпват в/у (влизат в) пирамидите на платото Гиза, в Египет. „Светлината“ или стъпалата на „нозете“ на Яхве/Юпитер (ср. Езек.43:7_а,б) несъмнено са двете специални места на Земята, докосвани от енергиите на Неговите ангели: – Гавриил (Луната - везирът на Яхве) и – Михаил (планетата Венера - генералът на Яхве). На иврит Исая 9:2 гласи: - „Народът, ходещ в тъмнина, ще види велика светлина; на живеещите в страната на смъртната сянка светлината (нозете) ще засияе над тях.“ (Исая 9:2; ср. Бит.1:3; Изх.10:23_в; Мат.4:13-17). „Нозете (ногата)“ било едно от обичайните еврейски имена на ярко светещата, по времето на Изхода, планета Венера (виж „Tractate Shabbat“, 156_a; „Midrash Rabba“, Numbers 21, 245_a), блестяща като ярка звезда (през или върху тялото на Луната). Венера била възприемана от евреите и като бойното оръжие на Господ-Бог Яхве „лютия и великия, и якия Му нож“ (по Исая 27:1), „пламенният меч, който се въртеше“ (ср. Бит.3:24). „Нозете“ или „краката“ (виж Исая 52:7) били страховитите стълбове от (огнени) небесни енергии, които допирали и сякаш стъпвали в/у Земята (в/у Храма в град Ерусалим). [Планетата Венера - този „лют и велик, и як нож“ на Яхве (ср. Исая 27:1), се повдигал от дълбините на Бездната (ср. Дан.12:1) и разсичал (разцепвал, отварял свода на преизподнята) повърхността на Земята (ср. Йов 41:30-32; Зах.14:4), фигуративно - отварял утробата на „Жената“ да роди „мъжкото дете“ („Слънцето на Правдата“ – издигнатият на нова орбита, прославен, като ярка звезда, възкръснал Юпитер).] „Бронзовият Змей“ [„медната змия“ (виж Числа 21:8,9; 4Царе 18:4; ср. Йоан 3:14)], вероятно, също бил изображение на светещия стълб от огън и дим, който на всички народи по света се струвал като движещ се облачен, и огнен Змей/Дракон, крачещ пред израилтяните в пустинята.}

{В египетските „The Coffin Texts“, ІІІ, Spell 172, е записано: „Две земи се съединяват под моите нозе (крака), речните брегове се съединяват, бог целува своя брат...“ Древните египтяни по такъв начин описали съединяването на могъщите космически „речни“ [съединяващи двата бряга (ср. Езек.47:7,12; Дан.12:5-7; Откр.22:1,2)] енергии в/на Земята - едната, идваща откъм „изток“ (през външните планети) и другата, идваща откъм „запад“ (през вътрешните планети - Венера и Меркурий, и откъм Слънцето). Пак в „The Coffin Texts“, ІІІ, Spell 169, се казва: „Заклинание за свързването на речните брегове: Аз събрах [съединих; смесих; извърших смешение - от там идва името „Вавилон“ - древното име на полето около съвременния град Кайро, където е Голямата пирамида в Гиза - древната „Вавилонска кула“ (ср. Бит.11:2-9), в която се смесвали космическите енергии] заедно двата бряга на реката, запад с изток; и обратно.“ Слизайки на Земята, космическата енергия на живота била онагледена от египтяните, че тече, подобно на р. Нил (ср. Исая 19:5), от юг на север - от град Абидос на юг [от Елефантина или Алефантина (Асуан) - египетското „аб“ или гръцкото „алеф“ „Изначалният град“ - „Отец на Началата“ (преди редактирането му от страна на книжниците-законници, текстът на палео-иврит на Битие 1:1 започвал със същия израз: - „Аб решит бара Елохим ет Ха Шамаим вет Ха Арец“ - „Отец на Началата създаде елохимите (планетите), Небесата и Земята.“)] - към град Хелиополис на север; от Голямата пирамида в Гиза (ГП - планината) на юг - къмто Храма в Ерусалим (ХЕ - планината) на север.}

Изглежда, че двете страни на Облачния вихров стълб [белият облак/дим и червеният огън са били важен символ, запазен, чрез усуканите нишки на мартеницата; а понятието „медицина“ указва, че за да има достатъчно ел. заряд в клетките на тялото ни (както и в голямото акумулаторно тяло/батерия на планетата Земя) са необходими химическите елементи мед (Cu) на катода (+) и цинк (Zn) на анода (–), и вероятно йони на тези два химически елементи периодично обменят ГП, и ХЕ помежду си?] символично представлявали „Божиите крака (нозе)“. Така, Ангелът на Присъствието на Яхве (виж Исая 63:9) „ходел“ пред хората в Облака (виж Изх.13:21,22; 14:19,24; 23:20,23; Неем.9:12); Той дошъл в Облака и „застанал“ пред тях (виж Изх.33:9,10; Числа 12:5; Агей 2:5; Исая 52:7). В съгласие с този образ, Невестата описва „нозете (краката)“ на Младоженеца като „стълбове“ (виж Пес.Песн.5:15). Двойната природа на стълба (облачен/огнен), представляващ „нозете“ на Яхве, била вградена (от тъстът на цар Соломон майстор Хирам Абиф; виж 2Лет.2:12-14) в архитектурата на Храма в град Ерусалим - двата кухи (и пълни с бели птичи пера), от мед и от цинк, стълба/подпорки на Небето при входа. Отдясно бил светло-белият „Яхин“ [„Укреплението (Този, Който укрепява)“ или „Основата (Основанието)“; Яхин било и името на един от свещениците от времето на освещаването на Соломоновия храм] и отляво - тъмно-червеният „Воаз“ [на иврит озн. „бързо движение на огъня (огнената змия от небесата)“; мълния, светкавица, „Силата“; Воаз или Вооз било и името на прадядото на цар Давид] (виж 3Царе 7:15-22; 2Лет.3:15-17; виж Рут 4:21,22). Храмовото място, където бил ковчега на Завета, намиращ се под възцарената Слава, било славно - „и Аз ще направя мястото на Моите нозе (крака) славно“ (виж Исая 60:13_г на иврит). Стълбовете се използвали в сложния библейски символизъм и ритуал в смисъла на „свидетели“ (ср. Бит.31:45,52; Втор.27:1-8; Ис.Нав.8:30-35; 22:26-28,34; 24:26,27). [Понякога тези два стълба пред входа на Храма били описвани и като красивите, „закръглени бедра“ (виж П.Песн.7:1) на „човешката (Ерусалимската) дъщеря“, м/у които, след грехопадението, влизали (могъщите енергии или „семето“ на) „Божиите синове“ – елохимите/планетите (виж Бит.6:4_б).]

{Еврейски традиционни записи твърдят, че предпотопното знание относно вибрациите, акустиката и хармоничните съотношения на т.н. „пазачи“ (ср. Бит.4:9), „наблюдателите“ или „стражите“ (виж Дан.4:17), било записано на два стълба/колони - символично „две дървета“ - свързващите звена на арката (дъгата) м/у Небесата и Земята. Допълнително ехо за това, се открива в писанията на еврейския историк Тит Йосиф Флавий. Единият от тези стълбове, според Йосиф Флавий, бил Великата пирамида в Гиза, Египет: - „Тези колони бяха запазени през Потопа и впоследствие открити, единият от евреите, а другият от египтяните.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, р. 34; also – Appendix 5) Първият стълб бил (отново) открит, според някои древни масонски традиции [ръкописите на Inigo Jones (1573-1652 г.)], от евреите, по време на разчистването и преоткриването на древната площадка за построяването на храма на Соломон. Вторият стълб – този, с тъмното (и зловещо) влияние, бил Голямата пирамида в Гиза, Египет - „Вавилонската кула“. Голямата пирамида в Гиза (ГП) била доизградена от следпотопна генерация, начело с Нимрод (наричан още Нинурта и Нармер; цар-служител на „Големия Скорпион“, жилещ с огъня си земята, - планетата Сатурн), опитваща се да възстанови технологиите на господство и унищожение, които някога предпотопната цивилизация притежавала [елохими/планети, чиито енергии (или „мъжко семе“) влизали при „човешката дъщеря“, т.е. в храма-пирамида в Ur Shalim (виж Бит.11:1-4)]. Повече от явно е, че Соломоновият храм (образ на небесата) бил изграден в/у оригиналното място (скалата, от която се възнесъл Енох) на „дървото на живота“, а Голямата пирамида в Гиза, Египет (образ на земята) - в/у оригиналното място (основата на ГП е естествена двугърба скала - „камилата“) на „дървото на познаване доброто и злото“. След Потопа древните хора открили местата и отново доизградили храмовете-дървета, на двете им оригинални места. По- късно тези два стълба били символизирани от известните стълбове пред вратите на Соломоновия храм – „Joachin“ и „Boaz“.} {Светло-белият стълб от цинк, отдясно или на север – „Яхин“ „той е основата (при сътворението)“ (ср. Откр.4:11; 10:6); дясно въртяща се спирала с позлатени орнаменти като лозови листа и на върха с лилии (кремове) (виж 3Царе 7:21,22); символ на Хатхор/Венера, която древните египтяни наричали - „Тя, която служи като колона“, „дясното Око (на Ра)“. Това „Око“ понякога е отъждествено с „Град“, „Божествен Град“ и „Великият Град“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 587, §1595_b, §1596_b, §1605_b; Spell 319, §514_d; Spell 690, §2108_b). Това „Свещено Око“ и „Небесната крава“ в някои текстове са отъждествени (виж „Coffin Texts“, IV, 244-250); „Небесната крава“ „Мехет-урет“ се явява ипостас на Нут (виж „Book of Dead“, Ch. 17); „Господарката на Енеадите. Дамата (Царицата) на всичко.“ (виж „Coffin Texts“, IV, Spell 312, §86); „Великата в магия (Hekau)“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 220, §194_c, §195_e); „Отварящата (Откриващата) Пътя“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 369, §643_a); „Тази (Тя), Която открива пътищата на Бога“ (т.е. планетата, чрез/през която преминават жизненоважните за планетата Земя космически енергии или „водите на Новия Живот“) (виж „Pyramid Texts“, Spell 638, §1806_b). Венера е единствената планета в Слънчевата с-ма, която се върти по часовниковата стрелка. Другият стълб от мед бил „Boaz“ [тъмно-червеният стълб, отляво или на юг – „Воаз“ „в него е силата“ (ср. Откр.15:8); ляво въртяща се спирала със сребърни орнаменти като смокинени листа и на върха с лотуси] (виж 2Лет.3:17; Ерем.52:17,20-22).}

Преоткриването на един от двата стълба в Египет също така предполага много древна връзка м/у Израел и Египет (м/у планетите Венера и Юпитер?). Яхин символично представял „дървото на живота“ в Сион (Храмът в град Ерусалим), а Воаз - „дървото на познаване доброто и злото“ - Голямата пирамида в Гиза, Египет.} Подобно и „плочите бяха Божие дело и написаното беше Божие писание“ (Изх.32:16), служели като свидетелството на Яхве за Завета Му с Авраам и потомците му. Божественият лазурит/сапфир (плочите на Завета) бил наречен „откровението“ (виж Изх.34:29) и „свидетелството“ (виж Изх.16:34; 25:16,21,22; 32:15; Лев.16:13; 24:3; Числа 1:50,53; 4:5; Ис.Нав.4:16; 4Царе 11:12). Когато Бог стоял в двойния стълб на облака/огъня пред Израил при „шатъра на свидетелството“ (виж Числа 9:15; 10:11), Той определял Себе Си като Свидетелят на Завета (виж 1Царе 12:5; Ерем.29:23; 42:5; Мих.1:2; Мал.2:14; Откр.1:5). [През 70^-та г.сл.Хр. ангелът Погубител (Меркурий) образно крачел пред армиите на Рим, водейки ги към Светата Земя и с/у Блудния Град.] [„Водите на живота, които са на Небесата, водите на живота, които са на Земята, идват. Небето е възпламенено за теб, земята трепери от теб, до раждането на бога. Две планини се разцепват, N (Небесната царица; Венера). се появява, N. има власт над своето тяло. Две планини се разцепват, N. възниква, N. има власт над своето тяло. Ето нозете на N. ще целунат чистите води, които се раждат, чрез Атум, който прави фалоса на Шу, който създава вулвата на Тефнут. Те са дошли при теб, те са донесли за теб чисти води, които изхождат от техния Отец; Те те очистват (умиват), те те прикадяват N., с тамян. Ти издигаш твоята ръка към Небето; Ти стъпваш на Земята с твоите нозе. Възлияние се излива в портата на N.; лицето (външният вид, дрехите) на всеки бог се изпира (в чиста вода)...“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 685, §2063-§2070)]

„И имаше в ръката Си отворен малък свитък.“

Пророк Даниил получил заръката да запечата виденията в книгата (свитъка) си „до края на времето“ (виж Дан.12:4). {„Времето на края“ (виж Дан.11:35,40; 12:4,9) или „определеното последно време“ (виж Дан.8:17,19,26), още в VІ в.пр.Хр. било упоменато в книгата на пр. Даниил 8^-ма гл., че ще започне 2300 години след 22.12.165 г.пр.Хр. (паметната дата, на която някога Юда Макавеев и сподвижниците му очистили Храма в град Ерусалим от осквернението, нанесено от царя на Сирия Антиох ІV Епифан (215-164 г.пр.Хр.)], - т.е., според думите на светото небесно същество (виж Дан.8:13,14) 2300 години би трябвало да изтекат в деня на зимното слънцестоене на 22.12.2136 г.сл.Хр. (?) Девет месеца по- късно, в деня на есенното равноденствие 23.09.2137 г.сл.Хр., „мъжкото дете“ Юпитер ще бъде „роден“ от (т.е. ще застане в съзвездие) „Девата“ (ср. Откр.12:5_а). 1335 дни по- късно (след 23.09.2137 г.), т.е. в самото начало на лятото на 2141 г.сл.Хр., всичко предсказано в книгата на пр. Даниил ще приключи (виж Дан.12:12).}

[Може би, отворения, малък свитък в ръката на Силния Ангел е страховитият кристал „Божие дело“ (виж Изх.32:16; ср. Езек.1:22,26) - „Книгата (свитъкът) на Живота на Агнето“ (виж Откр.20:15), чрез който божествен кристал, когато се изпълнило времето (виж Гал.4:4), Светият Дух въплътил Исус Христос в утробата на Дева Мария (виж Лука 1:35; ср. Евр.10:7). Този кристал или „малък свитък“, сега се намира скрит под Ерусалимския хълм Сион, който (хълм) в края на този Новозаветен век ще се разцепи (виж Зах.14:4). Този „свитък“ съдържа и записа с мерките на Новия Господен Храм (ср. 1Лет.28:11-19; ср. Езек.40^-та-43^-та гл.), които Господ Исус Христос, като умрял на кръста, Бог-Отец повелил Духът Му (на Христос; виж Лука 23:46) да влезе обратно в този неръкотворен Дом (обиталище Господно) – в този крайъгълен скъпоценен камък/кристал от друго измерение (виж Мат.12:40; ср. Деян.7:48; 17:24). И както Господ-Бог бил обещал от по- преди – Исус Христовият Дух положил във вътрешността на този божествен кристал законите за бъдещите движения (орбитите) на Новите Небеса и Земя (ср. Исая 45:12); записал Божествените заповеди към Творението във вътрешността на това „сърце“ на Израил (виж Ерем.31:33). Божият Дом - Ерусалимският храм и Божият народ - „Израил“, наново ще бъдат измерени [т.е. – очистени (виж Дан.8:14; ср. Откр.11:1)], и каквото не e според небесния образец, т.е. според всички подробности в Таблетите на съдбите, ще бъде отделено, и разрушено с огън от небето (виж Езек.43:10-17; ср. 1Кор.3:12-17).]

„И сложи десния Си крак на морето, а левия - на земята, и извика със силен глас, както реве лъв.“

Този текст вероятно прави връзка с „облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката“ (виж Дан.12:6,7). Вероятно, в по- дълбоката древност, евреите са асоциирали (съзвездието) „Орион“, ходещ по водата, с Месията? Йоан видял как ангелът положил клетва, докато краката му като Огнени Стълбове-Свидетели били стъпили на „Морето“ - (образно в/у бездната-море отдолу - Египет; „полето“ Гиза) и в/у „Земята“ (Светата Земя; Юдея), тържествено заклевайки се (ср. Дан.12:7). {Ако човек мислено стъпи с десния си крак в Египет, а с левия - в Светата земя (Юдея) - лицето му ще бъде обърнато на изток. Преди изгрев, в първата от всеки 8 години [2017 г. (на 22.12.) беше първа година от 8 годишните цикли на Венера; 120 г. по- късно също ще бъде 1^-та й година; година преди това - на 22.12.2136 г. ще бъде 8^-та й година], в деня на зимното слънцестоене, очите му биха гледали към хелиакалното изгряване (издигане) на планетата Венера, броени минути преди изгрева на Слънцето.} Подробностите в текста ни напомнят и за две други събития на „Ново Сътворение“ - Заветът с Ной [дъгата била уверение, че виновникът за Потопа - планетата Сатурн, стои вързан в окови (въжета; пръстени), като потвърждение на обещанието, че няма да има отново потоп] и Заветът на Синай (облачния и огнения стълб). И двете напомнят как в начало Духът [Тази, Която „дава на всички и живот, и дишане, и всичко“ (виж Деян.17:25) на Новото творение; в древните митологии – „Великата Майка“, „Утробата на Вселената“, Която ражда нашия свят)] ходел по водата на Бездната, обгръщайки и сгрявайки създанието „както кокошката прибира пиленцата си под крилата си“ (виж Мат.23:37). Чудото, в което Исус Христос бил видян от Неговите ученици да ходи по водата (виж Мат.14:25), по подобие както Духът ходел по водата на Бездната при Сътворението (виж Бит.1:2_б), било пророческа метафора, сочеща към творческото създаване на Новата Земя от Яхве - Царят на Славата (ср. Пс.24^-ти).

{В един сирийски текст от ІV в.сл.Хр., известен като „Книгата на Пещерата на съкровищата“, е записано: „Бог създаде Адам със Своите свети ръце, по Собствения Си образ и подобие, и когато ангелите видяха славния облик на Адам, те бяха силно развълнувани от красотата му. Защото те видяха образа на лицето му, горящо със славно великолепие като Слънцето, и светлината на очите му като слънчева светлина, и образът на тялото Му приличаше на искрящ кристал. И когато той (Адам) се издигна в пълен ръст и се изправи в центъра на Земята, той засади двата си крака на това място, на което беше поставен кръстът на нашия Изкупител; защото Адам бе създаден в Ерусалим.“ (виж кн. „The Book of the Cave of Treasures“, Translated from the Syriac by Sir Ernest Alfred Wallis Budge, The Religious Tract Society, London, 1927, „The Creation of Adam“, р. 53) [В едно стихотворение на романтичния поет Percy Shelley (1792-1822 г.сл.Хр.) се съдържат следните интригуващи строфи, относно двете големи пирамиди и образът на Големия Сфинкс, лежащи в пустинята (в Гиза): - „Аз срещнах пътешественик от древна земя, който каза: - Две огромни, без тяло (строшени), каменни нозе стоят в пустинята… Недалеч от тях, на пясъка, наполовина потънал, лежи разбит образ, чийто изглед е намръщен и (чиято) устна е изкривена в подигравателна усмивка (в горда насмешка). Признайте, че нейният скулптор добре е разчел тези страсти (изблици на ненавист), които все още са оцелели, отпечатани (щамповани) върху тези безжизнени неща, (презрение) към ръката, която ги е оформила и (към) сърцето, което ги е отхранило (отгледало)…“ (виж поемата „Ozymandias“, Percy Bysshe Shelley, The Examiner, London, 1818, Lines 1-8)]}

„И извика със силен глас, както реве лъв“ - това е обещаното в кн. на пр. Осия, че Яхве „ще реве като лъв“ (виж Осия 11:10; ср. Откр.18:1-3). [Древните египтяни, шумери, елини и др. забелязали, че края на старата епоха, последван от „дъжд“ и „зачеване“ на новата епоха, била свързана с (или се осъществявала, чрез) доближаванията на три големи небесни тела (Марс, Луната и Меркурий) до земята (връзка с Гиза), от една страна, и на Венера (връзка със Сион), от друга. Най- накрая в Градината идвал страховит гръм (Викът, Гласът, Словото) от Енлил/Яхве/Зевс/Юпитер (ср. Пс.18:13).]

„И когато издадоха седемте тътени гласовете си щях да пиша, и чух глас от небето да казва на мен: Запечатай каквото изговориха седемте тътена и това не (го) пиши!“

„И когато издадоха седемте тътени гласовете си“ – Йоан чул, как в незабавен отклик на клетвата на небесното същество 7^-те тътени издали гласовете си (ср. Йоан 12:28,29). Това напомня за Псалм 29^-ти, където е описано как Гласът на Яхве разтрошава кедрите на парчета, разтърсва цели народи, изпраща мощни светкавици, разцепва самите основи на земята, прави да раждат кошутите и събаря дърветата, оголвайки вечните гори. Това е Гласът на Твореца, явяващ се като първоначалния Стълб от Огън, присъствал в първоначалното Сътворение (виж Битие 1^-ва гл.; ср. Пс.104^-ти), и след това при всички по- късни събития на пре-сътворения (и откриване на Божията Слава) в историята на изкуплението: - след Потопа, при Изхода - на Синай, при издигането на Скинията и на Храма, при кръщението на Христос; в Деня на Петдесетницата, и тук - в описаната от Йоан нова сцена на Завета.

[В дните преди Изхода на евреите от Стар Египет (в периода на язвите ~ 2128-2124 г.пр.Хр.?), планетите Марс, Меркурий и Венера доближили Земята. Целият свят се тресял и земната повърхност се движела. Вулкани изхвърляли лава и всички континентални плочи се триели една в друга. Земята стенела почти непрестанно. „И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.“ (Изх.20:18). Земята силно стенела. От няколко седмици всички нейни пластове се размествали, орбитата й била нарушена, осите й на въртене извадени от равновесие, океаните се отприщили в/у континентите. Много морета се превърнали в пустини; планините се движели; цели острови потънали; реките потекли наобратно. Светът - залят с лава и засипан с метеорити, със зейнали бездни, с горящ нефт, с изригващи вулкани, с тресящата се земя, бил обгърнат от дим и облаци. Звуците на преместващите се земни пластове и образуващите се планини, на земетресенията и изригващите вулкани, се съединили в титаничен грохот. Този глас звучал не само в пустинята Синай, целият свят трябвало да го чуе. „Небето и Земята гърмели… планините и хълмовете се движели“ (Мидраш). „Гръмкий бил ревът на Небето и Земята му отвръщала с ехо.“ Приближаването на двете електрически заредени космически тела (сфери) произвело могъщи тръбни звуци. Съгласно Мидрашите, тръбния звук на планината Синай имал 7 различни степени на височина (или ноти). В равинската литература се споменава за „небесна музика“, чута от евреите в момента на явлението. „Тези Слова… били чути не само от Израил, но и от народите на цялата Земя. Божественият глас се разделил на 70 човешки езика, така че всички да могат да го разберат… Душите на езичниците почти ги напуснали, когато те Го чули.“ (виж „Вавилонски Талмуд“, трактат „Шабат“, §88). В Папирус Ипувер това време било наречено „годините на шума“, „и няма край този шум“ и „А, ако земята би престанала да ечи – не би имало повече този шум.“ (виж „Ipuwer Papyrus“, 4:2,4,5). Голямата пирамида в Гиза, също се активизирала и вдигала твърде силен шум. Подземните слоеве на Земята се връщали към покой, след своите премествания и земетресенията продължавали още много години наред. Тези тътени сякаш излизали от дълбините на Земята. Те се повтаряли отново и отново, но вече не така силно, напомняйки шумно издишане (при полов акт). В описанията на различните източни народи, свидетели на случилото се, звукът, който чували, можело да се оприличи на: „Яо, Ио, Иове“ (библейското – Иеова; Яхве). Така Господното Име (Яхве) станало познато на всичките народи по света (виж Исая 64:1-4; ср. Исая 24:6).]

„Щях да пиша и чух глас от небето да казва на мен: Запечатай каквото изговориха седемте тътена и това не (го) пиши!“ – пр. Даниил получил заповед от Гавриил да запечата книгата си (виж Дан.12:4). Йоан тръгнал да запише чутото, но бил спрян - пророчеството трябвало да остане запечатано до времето на края (ср. Дан.12:4). Явно кн. Откровение е тази, която разпечатва кн. на пророк Даниил относно края на дните. 

„И ангелът, когото видях да стои на морето и на земята вдигна ръката Си към небето, и се закле в Живеещия до вековете на вековете, Който създаде небето и нещата в него, и земята, и нещата на нея; и морето, и нещата в него, че време няма да има вече. Но в дните на гласа на седмия ангел, когато ще затръби и ще се извърши тайната на Бога, както благовести на своите слуги пророците.“

Ангелът издигнал Своята ръка към Небето и се заклел. Описаното тук е в пряка връзка с казаното в Дан.12:7. [Исус Навин, застанал пред „очите на Израил“ и вдигнал ръката си към небето в молитва - Слънцето, и Луната (като небесна лупа), да застанат над (т.е. да изгорят с огън от небето) едно точно определено географско място (Гаваон и Еалон), където била разположена неприятелската армия (виж Ис.Нав.10:12-14). Това била и характерна поза на свидетел в Съд (виж Бит.14:22,23; Изх.6:8; Втор.32:40; Езек.20:5,6).] По такъв начин тук ангелът е представен в положението на Свидетел и Адвокат - Защитник на Израил (ср. Дан.12:1), както Йоан ни е уведомил вече два пъти (виж Откр.1:5; 3:14).

„Че време (на гр. - хронос) няма да има вече“ - Откр.10:6 да ни уведомява, че до началото (до започването) на последните пророчески периоди от време (виж Дан.12:7,11,12) няма да има „време“, т.е. година, а - само 9 месеца, колкото са нужни на Жената да роди мъжкото дете (виж Откр.12:2,5). [Върху една от стените на Светая Светих на Храма в град Ерусалим (и не само в този храм) имало разграфен на 8 ромба камък, в/у всеки един от които (ромбовидни сектори на стената) попадала светлината от първите лъчи (като играещи по стената пръсти от светлина на ръка на човек; ср. Дан.5:5) на планетата Венера, в един точно определен ден от годината. Последната - 8^-ма ромбовидна фигура, в края на този камък (стълб или плоча на стената), била така разположена, че там се отразявала, съответно светлината от последната 8^-ма година - от осем годишните цикли на планетата Венера, при нейното изгряване в деня на зимното слънцестоене, като нощна звезда. Краят на камъка (8^-я ромб) бил маркер и за края на времето - за приключването на осем годишния цикъл на планетата Венера.] [В акадският „The Atra-Hasis Epic“, Tablet I, Lines 278-282, е записано: „Приемните майки (Богините на раждането) се събрали. Нинту (Госпожата на Сътворението) седнала, преброила (пресметнала) месеците. Съдбата определила на деветия месец. И когато настъпил деветият месец – в назначения срок (в уречения час) тя отворила матката (утробата; лоното).“ (виж кн. „Когда Ану сотворил небо“, „Литература древней Месо­потамии“, Перевод с аккадского, В.К. Афанасьева и И.М. Дья­конов, Издательство „Алетейа“, Москва, 2000, „Сказание об Атрахасисе“) „Госпожата на Сътворението“ – планетата Венера, е тази, която приключва (изпълва; свършва) времето (на своята бременност) и настава времето й да роди месията (ср. Гал.4:4). „Ключът на знанието“ (виж Лука 11:52) са нейните кратни на 8 годишни времеви цикли (гестационни седмици) на „раждане“. В древните митове именно бременната Венера давала началото - „раждала“ всяка нова ера на Земята. А евреите възприемали Св. Светих на храма в град Ерусалим, като нейната утроба-матка-кораб-баржа; пещерата, кубът, ковчегът (ковчежето) или лодката, в която царят се раждал отгоре.]

{„Доказателство за юбилеен или подновяващ ритуал (т.н. древноегипетски „the heb-sed festival“) най- напред се появява в/у the Narmer Macehead (древен египетски декоративен камък, оформен като глава на боздуган)... Царят обикновено бил представян като увит в прилепнало наметало [на статуетка от слонова кост от град Абидос наметалото (на царя) е с шарка от ромбовидни фигури] и носи или Червената корона, или Бялата корона.“ (виж кн. „Chronicle of the Pharaohs“, Peter A. Clayton, Thames & Hudson Ltd, London, 1994, р. 19)} „Венера се явява най- точният индикатор (указател) за годишното време в Слънчевата система. На всеки осем години тя отбелязва точката, когато слънчевият календар, лунният календар и звездният (сидералният; на латински език „sidera“ „звезди“) календар (положението на звездите) си съвпадат с точност до няколко минути. След пет цикъла на Венера - т.е. на всеки 40 години - тя синхронизира тези календари с точност до няколко секунди. Осем-годишният цикъл на Венера също така точно отбелязва и фазите на Луната в нейните (на Луната) звездни (сидерални) движения, с точност до пет часа.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, Ch. 9, Subtitle „A Scientific instrument“) На всеки 2880 (8х360 - една голяма година на Венера) години могъщ космически „поток от вечна светлина“, поток от звездна енергия откъм човека-Адонай (виж Дан.12:7) - съзвездието „Орион“ (през „вратата“ - планетата Юпитер), постъпва циклично на планетата Земя, в Храма в град Ерусалим, от друг свят (от друго измерение?) и стимулира живота, и развитието на разумния живот на планетата ни [това е големият космически „update“ (и презареждане) – „времето на обновлението на всичко“ (виж Мат.19:28)].

Книгата на пр. Даниил 12^-та гл. съдържа конкретни времеви периоди в пророчества, които ще се изпълнят във времето на края. Клетвата-обещание от ангела показва, че пророкуваното време за тяхното изпълнение е наближило (няма да има и една година до тяхното започване) (виж Дан.12:7,11,12). Тогава на Земята ще дойде „нощ“ - властта на силите на тъмнината, за период от 1335 дни (виж Дан.12:12). {Унищожаването на времето (се осъществявало) посредством подражание на архетипите и повторение на парадигматичните жестове. Едно жертвоприношение, например, не само възпроизвеждало точно началното жертвоприношение (убийството на планетата Тиамат?), открито от някой бог „ab origine“ в началото на времената, но то ставало в същото първоначално митично време; с други думи, всяко жертвоприношение повтаряло изначалното време и съвпадало с него. Всички жертвоприношения се извършвали в един и същ митичен миг на началото; чрез парадокса на обреда профанното време и траенето бивали прекъснати... Периодичните „смърт“ и „раждане“ на времето предполагат – особено при историческите цивилизации – както край на света (времето), така и ново сътворение, което ще рече повторение на космогоничния акт. Именно тази идея за периодично създаване (т.е. циклично възраждане) на времето е вид ритуална техника за унищожаването на „историята“ и натрупаното зло; връщането на света в Изначалното време. Евреите и вавилонците изгонвали т.н. „отпущаем козел“ (ср. Лев.16:26) „в пустинята“; изпъждали „изкупителна жертва“ под формата на животно или човек вън от стана (ср. Евр.13:11,12)… Това е и смисълът на ритуалното очистване: едно изгаряне, унищожаване на прегрешенията и грешките както на индивида, така и на общността като цяло, а не просто „пречистване“. Така под „възраждане“ се разбирало ново раждане на времето и на света… Това ежегодно изгонване на греховете, болестите и злините, всъщност представлявал опит за миг да се възстанови митичното, и Първоначалното време, „чистото“ време в момента на Сътворението. [За още виж кн. „Митът за вечното завръщане“ („Архетипи и повторения“), Мирча Дж. Елиаде, изд. „Христо Ботев“, София, 1994, гл. 1^-ва и 2^-ра.]} [За древните времето е митична, огнена и кристална река „Еридан“ („Дунав“ е транскрипция на „Ериданус“ - небесната река от звезди на „Млечния път“), която извира от престола на Бога, и тече през цялото Небе (ср. Дан.7:10_а; 12:5-7). Метафизично, когато докосне „сърцето“ (центъра; Градината) на Земята, Едемската река (виж Пс.46:4) се разделя на 4 изтичащи сезони/големи реки (виж Бит.2:10-14), които обикалят целия свят и накрая се връщат в морето на вечността (виж Екл.1:7).] Изразът „време няма да има вече“ показва, че в І век старозаветната епоха на Юда приключвала. Божият Съд скоро щял да сполети Юдея, град Ерусалим и Храма.

„Но в дните на гласа на седмия ангел, когато ще затръби - ще се извърши тайната на Бога, както благовести на своите слуги пророците.“ - тайната на Бога е това, което Бог открил на пр. Данаил, относно края на времето. [Съединението на Бог-Отец с Богинята-Майка (Светият Дух) в дълбините на нощта, символизира една наистина Велика мистерия - „тайната на Бога“, създаването на Новия Космос (Ново Небе и Нова Земя) от останките на стария, разрушен свят. - „Но ще бъде единствен ден, познат само на Яхве - ни ден, ни нощ; но това ще се случи среднощ и ще бъде светлина.“ (Зах.14:7; ср. Бит.1:2,3; Исая 9:2; Мат.4:15,16). Мотивът на „среднощното слънце“ символизира не само възраждането (голямото космическо зареждане с енергия) на нашите две звезди - Слънцето и Юпитер (Бог и Агнето), в тяхното вечно пътуване (водителство), но и още по- фундаментално - раждането на самия Нов Космос, на което изгряващото среднощ „слънце“ (светлина) е основния символ. Среднощното слънце е символ на великата мистерия на смъртта и възкресението на Изначалния в изначалното време (виж Йоан 11:25; ср. Откр.1:18; 2:8). „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.“ (Йоан 1:5). „Тогава Исус пак им говори, казвайки: - Аз Съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12).] [В „Книгата на Енох“ се казва: - „Видях там седем звезди като големи горящи планини и Ангелът, който беше при мен, когато го попитах, ми каза: - „Това място е краят на небето и земята: това (място) се е превърнало в затвор за звездите и небесното войнство. И звездите, които се движат над огъня - са тези, които са престъпили заповедта на Господа в началото на бунта си, защото те не са излезли в определеното (назначеното) им време. И Той се разгневил на тях и ги завързал до момента, в който грехът (беззаконието) им трябва да бъде изпълнено, (дори) в продължение на десет хиляди години, - в годината на тайната.““ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Chapter 18:13-16)]

Някога пр. Даниил разкрил тази тайна на царя на Вавилон (виж Дан.2:27-30; 47). Преди да заспи цар Навуходоносор ІІ размишлявал относно тайната [или „гатанката от древността“ (виж Пс.78:2-8)]. Сънищата, които Господ-Бог му дал в онази нощ, разкрили на царя какво ще се случи. Краят на века е свързан с действието на Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет. „Огнената пещ“, която царят направил, била олицетворение на огъня на Великата пирамида, която й се дава силата да нажежи и да разтопи (да разложи, разгради, разпадне) елементите (стихиите) на Земята (виж 2Петр.3:7-13). [ГП е ужасяващо по мощ оръжие, излъчващо мерзост, чрез която Сатана (Сатурн) и ангелите му (дявола – Марс и Погубителя – Меркурий, чрез нажежената до червено блудна Луна), могат за малко време да запустят (да изгорят; да унищожат; да превърнат в ситна пустиня повърхността на) цялата ни планета, стига това да им бъде позволено от Господ(арят) Яхве (планетата Юпитер) (ср. Йов 1:12; 2:1,6).]

{В древни китайски текстове се говори за някакво супер оръжие под название „огледалото Ин-Ян“. В санскритски и индуски текстове, от древността, се споменава за някакво супер оръжие „заредено с цялата мощ на Вселената“. На шумерски глинени плочки [в/у Таблет Х от шумерския епос „Лугал-е“, в превод: „Голям човек“ или „Голям образ“ (т.е. цар) (ср. Дан.2:31)] се уточнява, че това оръжие е Великата пирамида в Гиза: - „Домът, който се възвишава като гърда, който аз въздигнах...“; „Великото оръжие“, което бог Енки/Еа е поставил на Земята; високо надигнатото „сърце на Египет“, което Господното второ идване с/на облаците (виж Откр.1:7, ср. Исая 19:1) ще разтопи всред самия Египет и ще осуети намеренията на Сатана да унищожи всяка твар по земята (виж Исая 19^-та гл.; ср. Мат.24:22; Дан.3:24-29; 1Йоан.3:8). Пр. Авдий завършва своята книга с обещанието: - „И спасители ще възлязат на планината Сион за да съдят планината на Исав; И царството ще бъде на Яхве.“ (Авдий 1:21). Според един късен юдейски коментар, тези спасители са: - Господ на Силите (Яхве) и Бог на Силите (Бог-Отец), на планината Сион. Това тяхно явяване на хълма Сион, в деня Господен, е свързано с тайната на Живия Бог: – „да съдят планината на Исав“ (виж „Kabbala denudata“, part 1, p. 283). Според други тълкуватели тези спасители са Царят Месия (Господ Исус Христос) и приятелите Му (метафорично представени в кн. Откровение като 144 000, подпечатани с Божия печат, Негови светии).}

Явно „тайната на Бога“ е свързана с начина, чрез които Небесата (Космоса) и Земята си взаимодействат (космическият акт на „интимно съединение“ на Небесата със Земята), тъй като това тяхно („любовно и сексуално“) свързване още в началото (виж Бит.1:1,2) е било предназначено от Яхве да дава (да донася; да дарува) обновлението (правдата) на много от спящите в праха на земята човеци/пирамиди (виж Дан.12:2,3; ср. Бит.2:7). {В началните строфи на шумерския мит за сътворението „The debate between Winter and Summer“ („Спор между Зимата и Лятото“; ~ ІІІ хил.пр.Хр.) е записано: - „Енлил, царят на всички земи, взел решение (настроил своя ум, т.е. се възбудил). Той пъхал (тласкал) пениса си във Великите Планини, дал дял на Highland, (мъжкото семе на) Лятото и Зимата, плодоносното преливане на земята, която той излял в тяхната утроба. Където и Енлил да пъхнел своя пенис, той ревял като див бик. Там HAR.SAG („Великата Планина“) прекарвала деня, почивала щастливо през нощта. Освободила се от Лятото и Зимата като гъста сметана...“ (виж кн. „History Begins at Sumer“, Samuel Noah Kramer, University of Pennsylvania Press, Philadelphia, Pennsylvania, (1956) 1981, Ch. 33 - „The Sacred Marriage Rite The First Sex Symbolism“) Това вмъкване на метафоричния „пенис“ на Енлил в „планината“ на Земята не се различава от вмъкването на неговата метафоричната „кирка“, „мотика“ или „търнокоп“, с която той „разоравал“, „разтварял“ и „разцепвал“ Земята, описано в други шумерски митове. Земята била изпълнена (импрегнирана) от семената на „Великата Планина“ на Енлил.}

[В епоса за Гилгамеш, на Таблетка XI, е записано как Утнапищим (Ной) казва на Гилгамеш следното: - „Гилгамеш, аз ще ти разбуня нещо скрито, а именно тайна на боговете ще ти кажа: има растение (цвете) като драка (трън)... Като роза неговите шипове ще прободат ръцете ти. Ако ръцете ти се сдобият с това растение, ти ще откриеш нов живот (ще бъдеш винаги ти млад).“ (виж кн. „The Gilgamesh Epic and Old Testament Parallels“, Tablet XI, The Assyrian edition, Alexander Heidel, The University of Chicago Press, 1946, p. 91; виж кн. „Поэзия и проза Древнего Востока“, „Библиотека Всемирной Литературы. Том 1“, „Художественная Литература“, Москва, 1973, стр. 172) Явно пробождането на Господ Исус Христос с трънения венец на главата и с пироните на кръста са били важен символ за изпълнението на „тайната на Бога“, т.е. - даряването на Царя-Месия (и оттам - на всички хора от народа на Мес) с нов (вечен) живот, с безсмъртие.] {Според изявлението на гръцкия нео-платонически философ Proclus Lucaeus (Прокъл Диадох) (412-485 г.сл.Хр.), посветените във великите „Eleusinian Mysteries“ („Елевзински мистерии“ - ритуали в чест на Деметра и Персефона, в град Елевзина, Атика, на около 20 км. североизточно от столицата Атина; според свещената легенда, именно в Елевзина Персефона била върната на своята майка, след като била отвлечена от Хадес, богът на подземния свят; Деметра основала мистериите в знак на благодарност), трябвало първо да гледат небето и да извикат: - „Дъжд!“. После трябвало да погледнат земята и да извикат: - „Зачни!“. Според известният християнски писател и богослов Hippolytus of Rome (Иполит Римски - 170-235 г.сл.Хр.), тези две думи - „дъжд“ и „зачни“ - представлявали великата тайна на всички световни мистерии. (виж кн. „When the Gods Came Down: The Catastrophic Roots of Religion Revealed“, Alan F. Alford, Hodder and Stoughton, 2000, ch. 1; subt. „Eleusinian Mysteries“)]

Очевидно, в основата на всички древни мистерии (египетски, шумерски, акадски, индуски, вавилонски, елински и др. тайни) стоят изключително редки, циклични астрономически събития [злото на Земята се случва на през 8х616=4928 години - един голям цикъл на Древната Змия Сатурн/Сатана, когато тя отново идва в Градината; и също се застъпят, и циклите на ангелите му – Марс/Дявола (8х440) и Меркурий/Погубителя (8х176) (такова слизане на Сатана и ангелите му на Земята предстои през 2137 г.сл.Хр.; 4928 години преди 2137 г.сл.Хр. хората на Нимрод и Фалек възстановили кулата на Вавилон – Голямата пирамида в Гиза, Египет) – гласовете/бесовските духове на Сатурн, Марс и Меркурий пробуждат трите жаби на наводненото плато Гиза – трите големи египетски пирамиди, да вършат големи знамения и чудеса (виж Откр.16:13,14); а доброто на Земята се случва на през 2112 години, свързани със застъпващите се цикли на планетите Юпитер/Яхве (4х528), Луната/Гавриил (6х352) и Венера/Михаил (8х264), когато праведни хора възкръсвали; 2112 години след възкресението на Моисей от гласа и борбата на архангел Михаил с дявола (виж Юда 1:9), възкръснал Исус Христос и също много светии били възкресени (виж Мат.27:52,53; 28:2,3); 2112 години след възкресението на Христос в 29 г.сл.Хр., отново при гласа на архангел Михаил, след борба с дявола, през ранната пролет на 2141 г.сл.Хр. ще възкръснат и праведните (виж 1Сол.4:16)], при които няколко планети (Марс, Меркурий и Луната, под силата на Змея Сатурн) доближават Земята и вливат в нея своите „камъни от небето“ - своя „дъжд“ [огнени (кълба от) небесни енергии и различни метали, вибрации; алюзия за „река“ от „мъжко семе“], който да „оплоди“ и съживи ядрото на планетата Земя. За неутрализирането (умилостивението) на този акт на грях ключово участие има повдигането на планетата Венера – „Великият принц Михаил“ (виж Дан.12:1). [В египетската кн. „Book of Gates“ се споменава, че Земята била „планината“, която е погълнала Ра и по този начин „е била изпълнена с плътта на боговете“. Вероятно това е идеята в нередактираната версия на Бит.6:4, където е описано как (енергиите или „семето“ на) „Божиите синове“ (елохимите, т.е. планетите) влизали в („утробата“ – Светая Светих на) „човешката (Сионовата или Ерусалимската) дъщеря“ (т.е. в храма/обърната пирамида/кораб на Славния Свят хълм) и царете (елита, познаващ тази тайна) излизали като исполини; преобразени в полу-божества – титани, живеещи по хиляди години?]

Извършването на „тайната на Бога“ – т.е. настъпването на времето за реализирането на Божието Царство на Небето и на Земята, е свързано именно с този уникален, и твърде сложен космически механизъм (виж кн. 1Енох 72-82; в етиопската версия гл. 71-81) - това голямо знамение на небето, което се случва, и явява с активното участие на планетата Венера, и довежда до „обновлението на всичко“; времето, когато фигуративно, „Човешкият Син ще седне на славния Си престол“ в храма Си в град Ерусалим, т.е. в/у ковчега на Завета (виж Мат.19:28), след което народите по целия свят ще преживеят радостно своя нов, голям и светъл празник - Новата Петдесетница (виж Исая 55^-та гл.). Така, за кратко, „пламенният меч, който се върти“ (архангел Михаил; планетата Венера няма магнитно поле и може да извлече в/у себе си част от унищожителните енергии, влети от Марс, Меркурий и Луната в сърцето на Земята), отваря небесата и пътят към „дървото на живота“ (храма в град Ерусалим), - поръсва с бяло, едноатомно, прахообразно - „добро злато“ (виж Бит.2:12; ср. Изх.32:20; Откр.3:18_а) (т.н. Orme’s злато) целия свят, правейки нивите бели за жетва (виж Йоан 4:35) - раздава щедро „хляба на живота, който слиза от небето“ на човеците, а специалният кристал в кивота започва да вика и да излъчва Светлина (ср. Бит.1:3; Йоан 1:4,5; Лука 19:40) - да излива изобилно Светата, Живо-творяща Енергия/Дух - „новото вино на живота“ в/у народите [хлябът и виното на Господната вечеря са само символи на тези скъпоценни, божествени дарове, от слезлия в „местата по- долни от земята“ и след това „възлязъл на високо“, „по- горе от всичките небеса“ (оживотворен по Дух), през отворилия се „портал“, посредством кристала на Храма в град Ерусалим (?), Господ-Бог Исус Христос (ср. Ефес.4:8-16). [„И Хор след това казал: - „Отговори ми, майко, как се е случило, че Земята е пила от божествения източник (е приела божествената еманация)?“ И Изида отговорила: -  „… Аз не мога да разказвам за това, защото не бива да се говори за свещените източници, о Хор, син на Великата Мощ (Сила), тъй щото тайните на боговете да не станат известни на смъртните. Но знай, че Върховният Бог, Творецът и Владетел на Вселената, е изпратил не за дълго в този свят твоя велик баща Озирис и великата богиня Изида, за да помогнат те на всички живеещи.“ (виж кн. „The Sirius Mystery“, Robert Kyle Grenville Temple, St. Martin’s Press, 1976, Ch. 4 „The Sacred Number 50“, p. 114)]}

„И гласа, който чух от небето, чух пак да говори с мене и да казва: Отивай! Вземи малкия отворен свитък в ръката на Ангела, стоящ на морето и на земята! И отидох при Ангела, като му казах: Дай ми малкия свитък! И каза ми: Вземи и го изяж; и ще ти вгорчи корема, но в устата ти ще бъде сладък като мед. И взех малкия свитък от ръката на Ангела и го изядох. И беше в устата ми сладък като мед; и когато го изядох беше вгорчен корема ми.“

{В кн. 1Енох се съдържа сходен призив на ангел Уриел към Енох: „И той ми каза: - „Разгледай, Енох, тези небесни скрижали (плочи) и прочети това, което е написано на тях, и отбележи всеки отделен факт“.“ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Ch. 81:1) Енох, Ной и Йоан получил свитък (книга; указ) от Ангела, с мерките, и инструкциите за измерването на Храма (виж Откр.11:1).} Гласът от небето в Откр.10:8 сякаш е алюзия за Гласа на планината Синай (виж Изх.19:19). Изворът на пасажа с изяденият свитък [„ядене“ на свитък - т.е. неговото четене, осмисляне и усвояване (въплъщение; свързване с) написаното в него] е от книгата на пр. Езекиил (виж Езек.2:8-10; 3:1-3). Вестта била предупреждение-пророчество за надвисналия Съд над град Ерусалим и Храма. Пр. Даниил в ония времена също получил сладко-горчивата вест, че Ерусалим ще се съгради (ср. Ерем.15:16), но отново ще бъде разрушен в края на времето (виж Дан.9:25,26). Горчивата истина, осъзната от Йоан (и от пр. Даниил) била, че в последните дни на Съд, съграденият храм и град Ерусалим щели да бъдат разрушени, поради идолопоклонството на юдеите; горчивина, поради предстоящата смърт на Юда (ср. Откр.18:8-19,22-24; 8:11). Сладостта била, че ще има малък верен остатък (виж Лука 12:32), който ще слуша Господните думи (ср. Ерем.15:16; Пс.119:103) и ще се покае (ср. Откр.1:3; 3:20; 12:17; 14:12,13). Така сладостта и горчивината представляват, съответно - радостта, поради изкуплението на остатъка, и скръбта от осъждането на юдейската нация. [В шумерския мит „Възхваляването на Инана“ (~ 2285-2250 г.пр.Хр.) за богинята Inanna (планетата Венера) е записано: - „Моята сладка (медена) уста стана горчива (отровна). Моята способност да радвам (да успокоявам духовете, настроенията) изчезна (се превърна на прах).“ (виж „The Exaltation of Inanna“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature, Lines 72,73)]

„И каза ми: Ти трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, и езици, и царе!“

В Стария завет Господният Ангел Е Първоначалният Пророк, Първопророкът (ср. Изх.23:20-23; Втор.18:15-19). Като такъв, Той издигал и упълномощавал други пророци по Своя образ, възпроизвеждайки Себе Си в тях (виж Изх.3^-та гл.; 33:14,15; 34:4-10,29-35; 4Царе 1:3,15; 1Лет.21:18). Често пророците били наричани ангели (т.е. пратеници), изразявайки своето упълномощаване и пресътворяване в образа на Божествения Пророк-Ангел (виж 2Лет.36:15,16; Агей 1:13; Мал.3:1). Заповедта към Йоан в Откр.10:11 е същата като тази в Мат.22:8-10. Бог „прати, та го яви, чрез ангела Си, на Своя слуга Йоан“ (Откр.1:1) да пророкува и да провъзгласи, да отправи покана, към всеки един от езичниците, да дойде, и да присъства на Сватбата на Сина Му (ср. Откр.19:5-9).

„Ти трябва пак да пророкуваш“ – кн. Данаил споменава още три пророчески периода, които верните в края трябва да пророкуват – 1260, 1290 и 1335 дни. Библията назовава истинския пророк, чрез думата „наби“ - този, който получава божествени вести и ги предава на хората. Думата „пророкувай“ в Новия завет често е по- широк термин, употребяван за проповядване на благовестието; за свидетелстване за наближаването на Божието царство (виж 1Кор.14:1,3-5,19). В синоптичните евангелия са записани думите на Исус: - „Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила“ (Марк 9:1). В края на Евангелието на Йоан пък стои този текст: - „Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?“ (Йоан 21:22,23). Тези, които тогава чули думите, решили, че Йоан ще бъде оставен жив до идването на Господа. Но когато пише евангелието си, Йоан вече е записал получените в Апокалипсиса видения и разбрал значението на тези Христови думи – Йоан бил оставен жив докато види идването на Господа, но не в реалност, а във видение! Затова когато по- късно пише евангелието, той пояснява, че всъщност думите на Господа са имали друго значение: - „Ако той е останал жив докато Аз се явя, теб що ти е?“ (Йоан 21:23). Във видение Йоан видял явяването на Исус Христос и му било ясно, че скоро след това може вече да си отиде от този свят, с надеждата, че виденията му ще станат реалност напред във времето. Преди да си го прибере обаче, Бог му възложил още една задача на „наби“ – „Ти (Йоане) трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе“. Написването на Откровението и на Евангелието според Йоан е свидетелство. Чрез вестите на кн. Откровение, дадени чрез Йоан, Бог предупредил „много народи и племена, и езици, и царе“ относно, това, което щяло да сполети Ерусалим и Юда. Така поканата била отнета от недостойните юдеи и преминала към езичниците. Но, ако и човечеството оскърбява слугите на Бога (виж Мат.22:5,6), както юдеите (виж 1Сол.2:14-16) и то ще бъде наказано по подобен начин (виж Амос 4:6-13; Исая 13:11; ср. Мат.22:7). Ангелът заръчал на Йоан да възкреси (да оживи) в съзнанието на хората по целия свят, пророчествата на Данаил, относно края на времето. „Господният Ден“, ще разтърси религиите и богослуженията на народите, племената, и хората по лицето на целия свят. Не новопостроеният Трети Храм от юдеите в град Ерусалим, а Църквата Христова ще бъде истинският Божий Храм, съграден от верните на Исус Христос измежду достойните хора от всички народи и племена от целия свят. С издигната ръка (мишца) Господ-Бог Яхве отново ще изведе людете Си на широко (виж Изх.6:6; Втор.4:34; 5:15; 7:19 и др.).