Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2013 14:00 - Лично тълкувание на Откровение гл.8:2-13 ст.
Автор: karev Категория: Други   
Прочетен: 2102 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.10.2023 13:53


ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ  8:2-13

„И видях седемте ангели, които стоят пред Бога“

На 7-те ангели, които стоят пред Бога са дадени 7 свещенически тръби (шофари; духов инструмент, направен от рог на овен или на козел). Това са 7-те ангели на 7-те църкви. [„Шумерите представят седем брадати мъже и една жена в своята група на Съвета, а също и Ану; в същото време древноеврейският запис на Енох се отнася до седем Архангели: - Michael, Gabriel, Uriel, Raphael, Raguel, Sariel и Remiel - плюс Господ(арят) на духовете (= Enlil), и Всевишният (= Anu). Еврейският запис съдържа един индивид повече от шумерите, при които (шумерската богиня) Ninlil се явява нещатен сътрудник. Това свидетелства много убедително, че един от Архангелите, изброени от Енох, трябва да е бил жена!“ (виж кн. „Genius of the Few: The Story of Those Who Founded the Garden in Eden“, Christian Arthur Edgar O’Brien and Barbara Joy O’Brien, Published by Dianthus Publishing Limited, The Pool House, Kemble, Cirencester, England, 1999, р. 135)]

„И им се дадоха седем тръби.“

Според кн. Левит 23:24 на 1-я ден от 7-я месец Тишри свещеници, разпратени по цялата света Земя, свирели със свещенически шофари-тръби. Целта на това тръбене било предупреждение всички да се покаят (ср. Откр.9:20,21), защото идвал „Йома кипурими“ („Денят на умилостивенията“). В тези последни благодатни дни (на скръб и покаяние за греха) свещениците викали на всеослушание, прогласявайки идващия „Ден на Съд“ за „ония, които живеят по Земята“ (ср. Откр.3:10). В кн. Откр.8-ма-14-та гл. Йоан видял как 7 ангели свирят със 7 специални тръби (виж Откр.8-ма, 9-та гл. и 11:15-19) и след това 3-ма ангели прогласяват, със силен глас от небето, вести за идващия Съд (виж Откр.14:6-14). Свиренето на свещеници със „седем тръби“ напомня и за заповедта дадена на Израилевата армия при превземането на град Ерихон [„Ерихон“ озн. „Лунен“; град посветен на бога на Луната - Нанар/Син), чиито стени били допълнително преустроен рефлектор (отклоняващ енергията, изстреляна като от прашка, от Голямата пирамида в Гиза, Египет, на изток към Петра - и от масивната стена/пирамида на град Ерихон (по фалшив път - към изградена пирамида на Луната и от там към планетата Марс?) – към (входа на) храма в град Ерусалим]. Израилевият първосвещеник трябвало 7 пъти да повтори определени обреди, а стените на град Ерихон - 7 пъти трябвало да бъдат обходени от израилтяните, преди (стените) да рухнат (виж Ис.Нав.6:4,5). Евреите, обсадили Ерихон, вярвали, че като свирят 7 дни със специалните си гръмливи тръби, ще събудят Земята. Тътенът на могъщото земетресение, което съборило масивните стени на древния град Ерихон (виж Ис.Нав.6:20), израилтяните възприели като ответен тръбен звук - гласът на събудилата се Земя, която се отърсила (очистила) от езическата си нечистота (ср. Наум 2:10; Неем.5:13; Деян.18:6).

„И друг ангел дойде и застана при жертвеника“

Този „друг ангел“ е различен от „седемте ангели, които стоят пред Бога“. Той Е Първосвещеникът на Небесния Храм. „Дойде и застана“ – Йоан вижда самото му идване, т.е. непосредственото започване (началото) на службата Му в „Йом Кипур“ („Деня на Съда“). „Жертвеникът“ е олтара, под който Йоан видял душите на закланите свидетели да викат към Господа (виж Откр.6:9-11).

„Имащ златна кадилница. И на него се дадоха много благовония.“

Златната кадилница стояла в най- вътрешното отделение на храма, зад втората завеса, в Пресветото място (виж Евр.9:3,4). С нея си служили само Аароновите синове - първосвещениците в Израил. Следователно този Ангел Е Първосвещеникът на Небесния Храм – „Ангелът на Завета“ (виж Малах.3:1). „И на него се дадоха много благовония (тамян) – това е израз, употребяван за първосвещеника, служещ в светилището в „Деня на Съда“ (виж Левит 16:12,13). [Според равински източници, благоуханната миризма на тамяна напомняла за сладкото ухание на Едемската Градина - за шафрана, нарда (спиканард), тръстиката, канелата и всички видове семена (освен тези, които били за прехрана), които Бог дал на Адам и Ева да изнесат от Рая. (виж кн. „The Apocalypse of Moses“, Ch. XXIX, § 1-7)]

„За да ги прибави към всичките молитви на светиите върху златния жертвеник пред престола.“

Имайки намерение да влезе пред Престола в Пресвятото място, Йоан видял как Ангелът застанал пред златния жертвеник и прибавил своите „благовония“, т.е. молитви („тамян“) в/у „кадилния“ олтар. Неговата Собствена молитва се съединила с молитвите на светиите, за да се издигнат, подобно на сладко благоухание, пред Престола. В Деян.1:13,14 се описва как учениците били събрани в горницата в Ерусалим и молитвите им се издигали към Господа, но едва в Деня на Петдесетница – молитвата на Исус Христос се съединила с техните молитви, пред Престола на Бог-Отец. Христос им изпратил Св. Дух, според обещанието Си (виж Йоан 16:7; Лука 24:49). В Писанието, след възнесението Му и сядането Му на Престола отдясно на Отец, е представено как Христос „седи“ и „чака“ (виж Евр.1:13; 10:13) докато враговете Му бъдат положени за Негово подножие (ср. Исая 66:1), т.е. – докато Сатана и ангелите му бъдат изхвърлени от Небето на Земята. В онова време Михаил ще се повдигне (виж Дан.12:1) и Първосвещеникът (т.е. Исус Христос; в астрономичен смисъл Юпитер/Яхве) ще започне службата описана в Откр.8:2-5. Цялата сцена на Откр.8:2-5 описва ритуала на каденето на Първосвещеника пред златния жертвеник (кадилния олтар) в Деня „Йом Кипур“ (виж Лев.16:12,13). (И ако за Юда съдът бил в 70-та г.сл.Хр., то за отстъпилото християнство този „Ден на Съд“ все още не е започнал.)

„И ангелът взе кадилницата, и я напълни от огъня на жертвеника. И хвърли на земята.“

Ангелът, започващ умилостивителната служба в Светилището (виж Лев.16:12), взел златната кадилница, напълнил я с разпалени въглени от кадилния олтар и хвърлил съдържанието й на Земята. Падането на този огън напомня за „Деня на Петдесетницата“, когато Христос изпратил със сила Св. Дух в/у апостолите – „и явиха им се езици като огнени… и те всички се изпълниха със Светия Дух“ – за да имат силата да свидетелстват пред представителите на всички народи за Него (виж Деян.1:8; 2:1-12). В началото на „Господния Ден“ Св. Дух отново ще се излее, подобно на огън-дух, на Земята с голяма сила – за да се разпали със сила Свидетелството (виж Лука 21:15; Зах.4:6; Откр.11:5). Асоциация с огнени въглени, хвърлени на земята, може да бъде направена с Езек.10:2 – една сцена за идващия съд в/у град Ерусалим. В Откровение този безапелационен акт недвусмислено означава същото – Съд (ср. Втор.13:16; виж Съд.20:40; Бит.19:28; Евр.6:7,8). Единственият приемлив начин да се изгори Градът-Блудница като жертва на всеизгаряне бил с Божия огън – огънят от олтара. През 70-та г.сл.Хр. „огнени въглища“ били хвърлени в/у блудния град.

„И настанаха гласове, и тътени, и светкавици, и трус“

Тези явления са се случили по времето на Изхода на евреите от Египет (виж Изх.19:18,19; Пс.77:16-20). В кн. Откровение те са предзнаменование за 7-та язва (ср. Откр.16:18). Божият Гняв не е започнал; тръбите са знаците (знаменията) за скорошното идване на „Деня на Господа“.

„И седемте ангели, които имаха седемте тръби се приготвиха да затръбят.“

7-те тръби може да бъдат възприети и като 7-те попръсквания, които Първосвещеникът извършвал в „Деня на умилостивението“ (виж Лев.16:14). Земното отражение - са поредица от 7 събития-съдби, които ще сполетят „Земята“ (в І в.сл.Хр. - Юдея). Опустошенията, метафорично са представени като картина на започващо разрушение на целия сътворен от Бога порядък („земя, море, реки и водни извори, Слънцето, Луната и звездите“); като край на стария век (свят) и начало на нов. Първите 5 тръби са базирани на картината за различните язви, паднали над Египетската земя, преди Изхода. [Сближаването на две заредени космически тела може да произведе звуци, подобни на тръбни, които варират в съответствие с дистанцията м/у тях. Тази небесна музика била описана от древните като диалог (ответно пеене; ответен тръбен звук; радостно възклицание) на звездите или планетите, спрямо Гласа на Яхве (ср. Пс.46:6). Съгласно Мидрашими, тръбният глас на планината Синай, при Изхода (когато планети доближили Земята), имал 7 различни степени на височина или 7 ноти. В еврейските предания звукът на Синай, който продължавал дълго, възникнал 10 пъти (ср. Изх.20:18).]

„И първият ангел затръби. И настана град, и огън, размесени с кръв, и бяха хвърлени на земята. И една трета от дърветата изгоря, и всяка зелена трева изгоря.“

Първото от 7-те попръсквания с кръв (виж Левит 16:14) довежда буря от „град и огън, размесени с кръв“ в/у „Земята“. Образността (за Съд) сякаш е взета от Изх.9:22-25 и Езек.38:22. С първата тръба Земята е наказана с поражения както (когато опашката на кометата Венера навлязла в земната атмосфера; посипалия се ръждив пигмент оцветил водите в червено, като кръв) при язвите над Египет (ср. Изход 9:18-28; 7:21). {Хезиодос (на латински език Хезиод; ~ 8 в.пр.Хр.), един от най- ранните древногръцки поети, често наричан „бащата на гръцката дидактическа поезия“, описвайки войните м/у боговете (планетите) записал: - „И мъдрият Зевс гръмна силно и заваляха (и изсипа) капки кръв, като даде сигнал (знак) за битка на своя неустрашим син (Херакъл).“ (виж кн. „The Homeric Hymns and Homerica“, Hesiod, Translated by Hugh G. Evelyn-White, Harvard University Press, Cambridge, MA.; William Heinemann Ltd., London, 1914, „The Shield Of Heracles“, § 384, §385) „Кървавият дъжд“, срещащ се в много предания във връзка с Потопа, вероятно бил азотна киселина, образуваща се при изгарянето на азота в атмосферата, вследствие на взрива на комети или астероиди? В еврейските Мидрашими и в Талмуда се упоменава, че камъните, паднали в/у Египет, при Изхода, били горящи, т.е. метеорити, разбиващи се с оглушителен трясък в земята, със силни взривове (ср. Изх.9:28). Голямата пирамида в Гиза по времето на Изхода била активизирана и започнала да издава много силни [дразнещи, пукащо-съскащи, подобни на шума на (хлъзгаща се) змия (виж Ерем.46:22)] звуци – подобно на „голяма тръба“ (ср. Исая 27:13).}

В І в.сл.Хр. Ерусалим и Юда духовно станали като „Содом и Египет“ (ср. Откр.11:8) - потисник на Божиите люде (ср. Яков 5:1-9). [Историци твърдят, че римските катапулти обстрелвали обсадени градове, не само с камъни („град“) и запалени смолни топки („огън“), но и с насечени трупове („кръв“), за да предизвикат смърт, чрез зарази и мор (чума) сред обсадените.]

{Историята за (пияни) богове, паднали от Небесата (т.е. планети, изхвърлени от своите орбити) и „оплождащи“ планетата Земя, хвърляйки в нея своите „камъни“ (алюзия за мъжко семе), се явява сакралното тайнство на творението. Сравнението на „камъните“ с „кости“ е в близък паралел с „ребрата“ на елохимите и „реброто“ на Адам, което „оплодотворило“ Ева. Произходът на човеците от тези „камъни“ също е напълно съвместим с древната концепция, че тези паднали от Небесата на Земята „камъни“ са „семето“ на човечеството. Гръцките думи „lais“ - „човеци“ и „loas“ - „камъни“ са сходни. Този възглед е отразен и в думите на Йоан Кръстител: „… защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама“ (Мат.3:9; ср. Лука 3:8). Древните хора често разглеждали тези разтърсващи света планетарни събития като божествен брак (коитус) на Небесата със Земята. „Време за разпръсване (разхвърляне; изхвърляне) на камъни“ - е библейски израз (виж Еклис.3:5а), явно имащ своя произход от древния каламбур на тема разрушение на „Небесната планина/град“ (разрушената при грехопадението голяма водна планета Тиамат/Фаетон, някога съществувала м/у планетите Марс и Юпитер). Може би, стиховете на Псалм 22-ри и Исая 53-та гл. езотерично описват гибелта на прободената и разкъсаната от човеците (Адам и Ева) планета Тиамат, чиято смърт, разпръснати (разчупени) елементи (разглобените й кости; отломки) и води (пролятата й кръв) (ср. Псалм 22:12-17), паднали на Земята, подобно на семе (ср. Йоан 12:24), донесли изобилен живот и райско изобилие на планетата ни? Старозаветни текстове, които традиционно и с лекота биват отнасяни като пророчество за Господ Исус Христос (и с право) - в Псалм 22-ри и Исая 53-та гл., биха могли да имат първоначално, и сакрално значение за обитателите на Тиамат: - „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?... Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми. Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат. Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребий.“ (Пс.22:1,14-18). „Той [„Човекът“ - Тиаматотсечен отсред земята на живите (от Небесата)] наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?... Затова ще Му определя дял между великите, и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт, и към престъпници биде причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина, и ходатайства за престъпниците.“ (Исая 53:4-8,12). Явно, обитателите на тази по- голяма водна планета са можели да ни отвърнат със сила, но понеже са били на по- високо духовно ниво и във всяко друго отношение също – не са ни отвърнали, понесли са смъртта - за да ги има хората. Господ Исус Христос Е „alter ego“ („другото Аз“) на тази взривена планета и нейните обитатели. Той се е явил (пред очите и разума на хората) като живото въплъщение на (слезли от небето „кост“ или „перо“ от) Тиамат. На кръста Исус Христос също е архетип на Тиамат - прободената и разчупена планета (ср. 1Кор.11:24), ударената с Божия жезъл и разцепена Канара (Скала; Планина) (ср. Числа 20:7-11), Камъкът (ср. Пс.118:22), от който изтекли кръв (живот) и вода (изобилие) за човеците по Земята (ср. Йоан 19:34). Каквото човеците (юдеи - символ на земляните, на Адам и Ева, и римляни - символ на марсианците, Сатана и ангелите му; според древни митове някога Луцифер бил Господарят на планетата Марс – „The Great Leaping One“, спомената в най- неясните египетски „The Edfu Temple Texts“) са сторили на Господ Исус Христос – някога същото, поколението човеци (Адам и Ева), са сторили с обитателите на онази планета (Тиамат) - съгласили са се с думите на Древната Змия и заедно са ги убили най- коварно!} 

[„В по- ранен етап идентифициран с Nergal (Нергал), Melqart (Мелкарт) се разбира най- добре като олицетворение на планетата Марс и затова е интересно да се установи, че (град) Тир е бил прочут с почитането си на червената планета.“ (виж кн. „Starf*cker: The Catastrophic Conjunction of Venus and Mars“, Ev Cochrane, Aeon Press, 2006, р. 50) Йосиф Флавий в кн. „Юдейски древности“ записал: „Той (Хирам, цар на Тир) също отишъл и сякъл дървен материал в планините, които се наричат Ливан, за покривите на храма, и съборил старите храмове, и издигнал нови - към Херакъл (Мелкарт) и Астарта (Венера).“ (виж кн. „Antiquities of the Jews“, Josephus Flavius, Book VІІІ, Ch. V, § ІІІ) Така, Господното слово в Езек.28:2-19 - за княза на Тир, индиректно се съотнася до господаря на червената планета (Марс) – Дявола (Луцифер).] Затова, за да примири Вселената - онова, което е Небесно - с това, което е Земно, Господ Исус Христос е дал живота Си в откуп. Така, чрез Словото, Небесната Планина/Град, която била разрушена физически, била пресъздадена метафизически. Чрез Него Небесата са се възродили на Земята и по такъв начин е бил спасен животът на планетата.]

[Съгласно „The Creation epic“, след грехопадението, хората били създадени от боговете (духовете), които излезли от тялото на (взривената планета) Тиамат. (виж кн. „ANET - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament“, Edited by James Bennett Pritchard, Princeton University Press, 1969, p. 61)] „Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.“ (1Кор.15:47-49). Героите на вярата, които осъзнали тази тайна, „изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята…“ (виж Евр.11:13). „Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света… (виж 1Петр.2:11). „Защото нашето гражданство е на небесата…“ (виж Филип.3:20). „И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.“ (Йоан 8:23; ср. 18:36) В митологичен аспект човекът (след греха, вече) е смес от две „планетарни глини“ – една от Небесата и една от Земята (ср. Бит.3:15). [Инките вярвали, че „В този свят ние сме заточени (прогонени; изпратени в изгнание) от нашата родина от света по- горе (от горния свят).“ (виж кн. „The Secret of the Incas: Myth, Astronomy and the War Against Time“, Dr. William L. Sullivan, The Crown Publishing Group, 1996, р. 57)]

[„Духът принадлежи на небето; тялото принадлежи на земята.“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 305, §474а)] Плътта и Душата, които са си от Земята (от този свят), естествено се противят и искат да изгонят Духа, който е дошъл от Тиамат (от Бога-Дух – Майката; от горе), без дори да могат да разсъдят (ср. 1Кор.2:14), че отделени от Духа, те всъщност са отдавна мъртви (ср. Бит.2:17; Яков 2:26; ср. Лука 9:59,60). Същата вражда всякога се е проявявала и м/у плътските хора - спрямо духовните (осъзналите Истината) личности (виж Йоан 15:17-19; 16:33; ср. Мат.23:33,34) „Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.“ (Гал.4:29) „Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да (не) можете да правите това, което искате.“ (Гал.5:17). Хората могат да знаят за своя небесен произход и да почувстват себе си, като принадлежащи на Небесата, и че могат да се съединят с Бог-Дух още тук, и сега, а един ден, и в задгробния живот (ср. Римл.6:3-9). [В човека епифизата (централният кристал в храма на човека; „сърцето“, за което се говори в древните митове?) може да генерира собствено магнитно поле, тъй като съдържа магнетит. Епифизата е предназначена (сътворени сме с тази най- висша способност) да може да улавя енергията и информацията на Ефира/Етера, която невидимата „мрежа“ или „решетка“ на Вселената (Светият Дух) излъчва, и чрез която разумната личност (независимо къде живее в Космоса) осъществява своята интимна връзка на пребъдване в Бога-Творец. Чрез тази връзка с „горното“ човек може да бъде пълноценна духовна личност, в която Бог обитава (виж Йоан 14:23; 15:4,5; Колос.3:2), в която (личност) е Силата (ср. 2Тим.3:5); която Небесата чуват и познават (виж Исая 58:4в; Мат.7:21-23; 25:11,12).] Цялата разумна Вселена и цялото създание „с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.“ (виж Римл.8:19), т.е. победата и мирът, плодът на „тиаматецът“ (дух) в човешката (ни) душа, и в човешката (ни) земна плът (ср. Гал.5:18-25).

[На иврит името на „Планината на Бога“ (виж Изх.3:1) „Ho’reb“ („Хорив“ – „Планина в пустиня“), която често е наричана „планината Синай“ (всъщност, възвишенията край Петра, Йордания) в кн. „Изход“ (виж Изх.33:6; Втор.4:10), - означава „сух“ или „отломки“, „остатъци“, което се явява прекрасен идентификационен символ на взривената (при грехопадението на Адам и Ева) планета Тиамат/Фаетон, която била лишена от всичката си вода и разбита на отломки. (за още виж кн. „Insight on the Scriptures“, Volume 1: Aaron – Jehoshua, Publishers: Watchtower Bible and Tract Society of New York, Inc. Wallkill, New York, 1988, p. 1141) В еврейската „Книга на Юбилеите“ се казва: „И той (Ной) знаел, че Градината на Едем се явява светинята на светините (Светая Светих) и обиталище на Яхве, и Планината Синай – центърът на пустинята, а Планината Сион - центърът или пъпът на земята: тези трите били създадени като свети места с лица едно към друго (в смисъл - отразяващи се едно в друго).“ (виж кн. „The Book of Jubilees“, translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, рр. 71-72, § 19.) „Планината Синай“ в древността била наричана „центъра на пустинята“, но това не било нищо друго, освен нагледно представяне на мястото на небесната катастрофа на планетата Тиамат – във вид на изгорена, лишена от живот, безжизнена пустиня. Думата на иврит „ham·mid·bar“, на гръцки „e·re·mos“ (виж Изх.3:1; ср. Лука 15:4), която на български език е преведена като „пустиня“, често е метафора за безплодна и разрушена земя. (виж кн. „Insight on the Scriptures“, Volume 2: Jehovah - Zuzim, Publishers: Watchtower Bible and Tract Society of New York, Inc. Wallkill, New York, 1988, p. 1185)]

„И бяха хвърлени на земята“ – „Земята“ може да бъде преведена и като „страната“, и за читателя на Новия завет, който е запознат със Стария завет, термина ще му напомни за Юдея, където метафорично Ерусалим бил големият град-майка, а селцата, и малките околни градчета – дъщерите й (виж Откр.17-та гл.).

„И една трета от дърветата изгоря“ и „всяка зелена трева изгоря“ - подобно описание срещаме и в Изх.10:12-15, и в Зах.13:8. [В египетският папирус с плачовете на Хелиополският жрец Ипувер е записано: „Дърветата са унищожени... Не може да се намерят нито плодове, нито листа... Зърното навсякъде погина... Земята е предоставена на своите скърби, както срязан лен... Управителите на земята се разбягаха... брат убива брата, синове вдигат ръка с/у майките си... Районите на Египет са опустошени...“] За един кратък период от време Египетската земя се превърнала от градина в пустиня (ср. Бит.13:10; Изх.9:25). Пр. Еремия споменал за липсата на дъжд, като проклятие-наказание, поради греховете на заветния народ, при което тревата изгоряла (виж Ерем.14-та гл.). Писанието оприличава всяка твар като „трева“ (виж Исая 40:6,7; Пс.37:2), а праведните като насадени в градина плодни (овощни) „дървета“ (виж Исая 10:17-19; 61:3; Ерем.17:7,8; Зах.11:2; Марко 8:24). Народът на Израил бил сравнен с голяма Лоза, засадена сред дърветата (останалите народи) в света (виж Езек.15-та гл.). Изгарянето на „една трета част“ също означава начало на наказанието (виж Исая 9:18-20); Съд. През І век Църквата не била засегната от Съда (виж 1Сол.5:9) за разлика от непокорните юдеи (виж Римл.2:8). Когато тръбите (или „голямата тръба“ – Голямата пирамида в Гиза, Египет) започнат да тръбят, това ще бъде глобален проблем за „живеещите по земята“, „защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие“ (1Петр.4:17; ср. Мат.3:10); ще започне времето на „Господния Ден“. [В шумерския мит за злия демон-исполин Asag е описано, как (вследствие на война в небето м/у небесни тела; теомахия) огромен поток (астероиден лед и градушка от водно-ледени) камъни, се устремила към Земята и падайки на нейната повърхност образувала „голяма стена“. Могъщи потоци от води изтичали из „леда, натрупан на другата страна на планината“. По такъв начин планетата ни била оплодотворена (направена отново плодоносна) и се превърнала в райска градина. Явно, още преди да настъпят драстичните изменения в нашата звезда – Слънцето, когато то ще промени своята честота и интензитет на излъчване [подобно на по- нов клас компютърен процесор, работещ на нова честота и скорост; поради това „Ново Слънце“, излъчващо на нова честота и сила, на планетата Земя ще се развият нови растителни, и животински организми; авторитетни учени като световно известният геофизик Фриц-Албърт Поп са открили и установили, че съществува тясна връзка между морфогенезата на ДНК на всички живи същества и вида на енергийното поле, излъчвано от Слънцето. (за повече виж кн. „Nuovi orizzonti in medicina. La teoria dei biofotoni“, Fritz-Albert Popp, Nuova IPSA, Palermo, 2003)], на Земята от Космоса ще падне колосално количество вода под формата на лед. „От дъха на Ел се дава лед и обширните води замръзват.“ (Йов 37:10). Този лед ще се натрупа (от едната страна?) на планетата ни, подобно на „голяма стена/планина“. Това охлаждане ще бъде необходимо за да предпази Земята от пълното й изгаряне и смърт, а след като този ужасен слънчев ад, огън и жупел преминат (ср. Откр.6:14,15; 16:8,9 и др.) – изобилни потоци от топящия се лед ще превърнат планетата ни в плодородна, райска градина (виж Исая 35:1; ср. Йоан 7:37-39).]

„И вторият ангел затръби. И сякаш планина от огън горяща беше хвърлена в морето.“

„И сякаш планина от огън горяща беше хвърлена в морето“ ­– голяма Небесна Планина/Град (планета), която пада на (доближава) Земята, в резултат на грандиозна катастрофа и донася живот на света, е постоянна тема в античните текстове. Йоан видял как сякаш планина, подпалена с огън от олтара, бива хвърлена в морето (ср. Пс.46:2). При Изхода израилтяните възприели, че египтяните и техния ангел-хранител били съдени от Яхве - хванати, хвърлени и потънали във водите на червеното море, подобно на голяма планина. Израил бил Божията „Свята планина“ - „Планината на Божието наследство“ (Изх.15:17; ср. Дан.9:20). През І в.сл.Хр. Юда и Ерусалимския храм станали „разрушителна планина“, с/у която се обърнал Божия Съд. Бог говорил за Ерусалим със същия език, който преди това, в древността, употребил за Египет и за Вавилон (виж Ерем.51:25,42). Говорейки за осъждането на град Ерусалим и разрушението на Храма (виж Мат.20-та-24-та гл.), Исус Христос проклел безплодното смокиново дърво – древен символ на „дървото на познаване доброто и злото“ (ср. Бит.3:6,7). В същият контекст (явно без да сменя темата), Исус Христос казал на Своите верни ученици: - „Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже, ако речете на тоя хълм (планина): Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.“ (Мат.21:21; ср. 1Кор.13:2). Думите на Исус, относно преместването, хвърлянето и потъването на „Божията планина“ (Юда) сред „морето“ (т.е. сред езическите народи), са образният език за падането (сриването, разрушението; смъкването в ада, в бездната) на град Ерусалим, на чийто свят хълм („планина“) бил издигнат Храма (ср. Ерем.51:63,64).

[В кн. 1Енох 18:13 и 21:3 се говори за падналите ангели като за „големи звезди, като горящи планини“. Енох разказва: - „И те ме доведоха в мястото на тъмнината (мрака), и на планина, чиято точка на върха (най- висока част) стигаше до небесата. И аз видях местата на светилата, и съкровищниците на звездите, и на гръмотевиците; (отведоха ме) и в самите дълбочини (в бездната), където бяха огненият лък, и стрелите, и техния колчан, и огнения меч, и всички мълнии (светкавици).“ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Chapter 17:2,3) В древния месопотамски епос „Lugal-e“, известен още като - „The exploits of Ninurta“ („Подвизите на Нинурта“), главният герой Ninurta (планетата Сатурн) говори на Великата Дама - Ninmah (планетата Венера), относно притежанието на някаква голяма планина: - „Лейди (Госпожо), тъй като дойдохте в Планините, Ninmah („Great Lady“), тъй като влязохте в бунтовническите земи заради мен, тъй като не стояхте далеч от мен, когато аз бях обкръжен от ужасите на битката – нека името на купчината (грамадата), която аз, Героят, натрупах (въздигнах), да бъде „Планина“ (hursag) и Вие може да бъдете нейната дама (nin) (т.е. нейната господарка): сега това е съдбата, определена от Ninurta. Оттук насетне хората ще говорят за Ninhursaga. Така да бъде…“ (виж „The exploits of Ninurta“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature, Lines 390-400) Според писателят Захария Сичин тази купчина или грамада била „Домът, където Измервателната Връв (шнур; въже) започва, Великата пирамида“ в Гиза, Египет. (виж кн. „The Wars of Gods and Men“, Zecharia Amnon Sitchin, Published: Avon Books, NYC, 1999, р. 165) В древен писмен източник от Китай, се обобщава относно края на всяка епоха (век): „... с цялостна конвулсия на природата морето се надига от леглото си, планините се откъсват от земята, реките променят курса си, хората и всичко загива, древните следи се заличават...“; (ср. Йоил 2:32; Исая 24-та гл.; 1Петр.3:20). Древногръцкият поет Еврипид (~ 480-406 г.пр.Хр.) писал за ден, в който: „Обратно (нагоре) към техните извори (източници) потекоха потоците от свещени реки и редът на всички неща е обърнат; мислите на човеците са станали измамни и клетвите им към боговете не се спазват...“ (виж кн. „Medea“, Euripides, Translated by David Kovacs, Publisher: Harvard University Press, 1994, Chorus, Lines 410-414) „Когато знанията можели да станат причина за глобални бедствия и катастрофални процеси, възможността да се контролират на които, би надхвърлила рамките на способностите на човека, се случвали събития, отнемащи тези знания, вследствие на което ние, толкова високоразвити, както считат някои, днес нямаме даже и представа какви нива на знания са владеели живеещите в дълбока древност.“ (виж кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 86)]

„И една трета от морето стана на кръв; и умря една трета от одушевените твари в морето; и една трета от корабите беше погубена.“

Феноменът „кръв“ в Откр.8:8-11 сякаш кореспондира с описаното в Изх.7:17-25 (виж Пс.78:44; 105:29 и Исая 50:2б). Морето, през което израилтяните преминали, много по- рано (от времето на Изхода) било наричано „червеното море“ (виж Изх.15:4), но при Изхода повърхността на водата му била наистина кърваво червена на цвят (Поради посипалия се от опашката на кометата Венера ръждив пигмент; извънбиблейски източници споменават, че целият свят бил оцветен от кометата в червено. [Стара Планина също била оцветена в червено и наречена от траките „Хемос“ (червена, кървава, с цвят на кръв; ср. хемоглобин)]. Хелиолският жрец Ипувер записал: „Реката стана кървава... Бедствието обхвана цялата земя... Навсякъде кръв...“). Преминавайки сред водите на това кърваво, червено море, Израил бил роден и излязъл като от утробата на раждаща жена. [Когато римският войник пробол ребрата на Исус Христос (виж Йоан 19:34) - веднага изтекли кръв и вода, т.е. с жертвата на Спасителя новозаветния свят вече бил роден.] В Египет „червеното море“ се наричало „shari“ (на иврит „Yam Suph“ „Тръстиковото море“), което означавало - „море на стълкновението“ или „море на удара“. Съгласно равинска легенда, ангелът на Египет - Узза {Азазел - според кн. 1Енох; Азазел бил един от предводителите на група ангели, наречени „пазачите“ (ср. Бит.4:9б); „стражите“ (виж Дан.4:17)} бил хвърлен в червеното море, когато евреите извършвали своя преход. В Деня на Изкуплението израилтяните изпращали отпущаем козел като умилостивение за Азазел в пустинята (виж Лев.16:21,22,26).

{Прочетени в техния астрономичен смисъл, тръбите в кн. Откровение, описват как в Слънчевата с-ма ще настъпи война м/у Юпитер и Сатурн (след това Марс, Меркурий, Луната и Венера?) ще излязат от орбитите си и ще се доближат опасно близо до Земята, при което: 1.) Дъжд от множество астероиди ще ударят земната повърхност и повърхността на небесните тела в Слънчевата с-ма, Слънцето, и Луната, причинявайки разклащането им [„… над 160 ударни кратера са били идентифицирани на Земята и все повече се откриват през цялото време. Земята е била удряна толкова често, колкото и Луната, но тъй като Земята е жива планета с големи океански площи, метеорологични и хидроложки цикли, и движещи се тектонски плочи, ударните образувания се ерозират или покриват.“ (AF/A8XC Natural Impact Hazard (Asteroid Strike) Interagency Deliberate Planning Exercise After Action Report December 2008, Directorate of Strategic Planning, Headquarters, United States Air Force, accessed August 13, 2019, р. 20, § 5.2)]; 2.) Ще последва удар (сблъсък) от по- голям астероид (комета?) в световния океан (който ще извади на повърхността и ще окисли огромни маси морска вода от дълбините, причинявайки оцветяването й в червено, като кръв на човек). Колосални вълни цунами, ще пометат десетки хиляди кораби и хиляди крайморски градове; ще погълнат (заличат) цели острови; 3.) Ще настъпят промени в химическия и физическия състав на питейната вода от земните извори, което ще стане причина за масови епидемии, жажда, и масова смърт; 4.) Ще бъдат изхвърлени колосални по размер плътни облаци прах и пепел в атмосферата, предизвикващи крайно неблагоприятни за живота (на растения, животни и хора) климатични промени и мрак; 5.) Поради пропукването на земната гранитна обвивка (от удара с астероида), ще бъде активирана интензивна вулканична дейност, причиняваща чести и силни земетресения с много големи разрушения; 6.) Ще настъпи масова миграция на народи, съпроводена с множество войни, поради глад и недостиг на жизненоважни ресурси; и смърт; 7.) Религиозната нетърпимост ще оскверни света и ще изпълни земята с насилие, и с постоянно зло. Световните царства, фигуративно, ще бъдат „строшени и прахът им отвят“ (виж Дан.2:35,44,45). Със знамението на Човешкия Син - избухването на Юпитер като ярка звезда (виж Числа 24:17; ср. Откр.1:7) и слънце на правдата (виж Малах.4:2) историята на настоящия век (свят, епоха) ще приключи.}

„И третият ангел затръби. И падна от небето голяма звезда, горяща като факла; и падна върху една трета от реките и върху водните извори. И името на звездата се казва Пелин. И става една трета от водите на пелин; и мнозина от хората умряха от водите, защото станаха горчиви.“

Както в Древен Египет, така и в Шумер, древните вярвали, че съществуват две Планини - едната на „изток“ (мъжът - Голямата пирамида в Гиза, Египет, - „дървото за познаване доброто и злото“), и другата на „запад“ (жената - храмът в град Ерусалим, Израел, - „дървото на живота“); (ср. Зах.6:1). Често, божество [планета или някаква могъща космическа енергия?; в Египет - „Bennu bird“, която се възраждала в огъня на върха на свещеното „the Sycamore Tree“ („nehet“); Египетската богиня Hathor (планетата Венера) била наричана „Lady of the Sycamore tree“] излизащо от изток и виждащо се дори до запад (ср. Мат.24:27; Лука 10:18; 17:24), било изобразявано, като стъпило в/у тези две огнено-червени [светещи, сякаш като от мед (бронз) (ср. Зах.6:1)] планини, целите пламнали в небесен огън, - двуглава Планина, изпущаща лъчи светлина. В Откр.8:10,11 се прави уточнението, че горчивината на водите е причинена от „голяма звезда“, която пада от небето, горейки като факла [„паднала звезда“ - ярко природно светило; комета?; планета („конник“), излязла от орбитата си?; пирамида-храм?]. Това съответства на първата язва в/у Египет, при която водата станала горчива; негодна за пиене (ср. Изх.7:24; Пс.78:43,44). (Египетският жрец Ипувер записал в своя папирус: „Хората се натравяха, пробвайки водата и всички човешки същества страдаха от жажда, след като опитваха тази вода...“) Рибата в реката на Египет (р. Нил) била унищожена, разложила се „и реката се усмърдя“ (виж Изх.7:21). Третата тръба ни припомня и историята с горчивата вода при Мера, поради която Израил възроптал в пустинята (виж Изх.15:23,24). Но тази (трета) тръба всъщност представя противоположното на историческия запис в книгата Изх.15-та гл., където горчивите води били превърнати в сладки (виж Изх.15:25,26). Името на тази паднала звезда е „Пелин“ - понятие, използвано в Закона и от пророците да предупреждава Израил за неговото собствено унищожение, чрез фалшиви пророци, и врагове на Господа, като наказание за отстъпничеството, и неправдата му. В Стария завет пелинът се споменава 7 пъти (виж Втор.29:18; Пр.3:4; Ерем.9:15; 23:15; Пл.Ерем.3:15,19; Амос 5:7) като символ на скръб и безжалостен Съд. Вгорчените реки носят идеята за разрушения Рай - духовните източници, изтичащи като живи води от Земята и от Храма, не носят благословение за света (виж Исая 26:17,18; Ерем.4:22; ср. Мат.23:15), а горчивина и проклетия; смърт. С подобен език, пр. Еремия описал идването на вавилонския цар с/у Юда и Ерусалим: „Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин и ще ги напоя с горчива вода.“ (Ерем.9:15б). Пиенето на горчива вода, която е била замърсена за дълго време с пелин, е метафора за горчивината на страданията, дошли в резултат на Съд от Яхве [при съмнение за изневяра (виж Числа 5:11-31); поради замърсяването на народа за дълго време с идолопоклонство (виж Ерем.8:19)]. Йоан представя своята идея: „Земята“ (в І век - Юдея) е пълна с грешници. Град Ерусалим се е превърнал в „Голямата Блудница“ (виж Откр.17:1,6) - потисник, като древните Египет и Вавилон. Храмът в Ерусалим – опустелият дом на Господ-Бог Яхве (виж Мат.23:38; ср. Откр.17:16), бил осквернен с идолопоклонство. Вместо да напоява народите по света (подобно на Рай) като „река с вода на живот“; като „чаша“ (ср. Откр.18:6) пълна с „жива вода“ (ср. Зах.14:8; Йоан 4:10,11; Езек.47:5-12; Откр.22:1,2), службите в него станали „пелин“ (мор, горчивина, духовна отрова) - отровно вино; мръсотия, поставена в златна чаша, за да опива хората (виж Откр.17:2,4), тъй щото „мнозина от хората умряха“

[В древните митове, в астрономичен аспект, сладката вода (добрата вода за човеците/пирамидите по Земята) идва от планетата Юпитер/Яхве, а горчивата вода (символ на злото) – било някакво гибелно излъчване от планетата Сатурн/Сатана, през Луната. В един шумерски химн е записано: - „Enlil (Енлил, шумерско върховно божество; алюзия за планетата-господар Юпитер), когато Ти отбеляза свещените селища по земята, Ти построи Nippur (град Нипур в Шумер; сега град Nuffar в Ирак) като свой собствен град, The ki-ur (стъпаловидната пирамида; зикуратът), планината, твоето чисто място, чиято вода е сладка, Вие основахте в Duranki, в центъра на четирите ъгли (на вселената), нейната земя, животът на земята, животът на всички земи, нейната тухлена зидария е от червен метал (бронз), основите й са от лапис лазули…“ (виж кн. „ANET - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament“, Edited by James B. Pritchard, Princeton University Press, 1969, Ch. „Sumerian Hymns“, Translator: Samuel Noah Kramer, „Hymn to Enlil, the All-Beneficent“, Lines 65-70, р. 574)] [В легендите на евреите Смъртта отговорила на въпроса на Авраам: - Горчив (т.е. Пелин) ми е името!] Подобно, в края Бог ще даде на ционистите и заблудените от тях християни да пият „пелин“ (ср. 1Тим.4:1,2; 2Тим.4:3,4); ще позволи явяването на Сатана и ангелите му да вгорчи живота им (виж 2Кор.11:14,15; 1Тим.4:1); ще допусне да бъдат измамени от Звяра-Антихрист (ср. 2Сол.2:8-12), чрез големите знамения и фалшивите вести-апели на Лъжепророка (виж Откр.13:13,14; 16:13).

„И четвъртият ангел затръби. И беше ударена една трета от Слънцето, и една трета от Луната, и една трета от звездите, за да потъмнее една трета от тях, и денят – да не свети една трета от него; и нощта подобно.“

Тъмнината в Писанието, често се разглежда като резултат от война на небесата. Откр.8:12 сякаш е във връзка с Изх.10:21-23. (От целия свят са известни над 500 легенди за Потопа. Когато през Средновековието йезуити посетили Китай, те получили достъп до императорската библиотека. Там се запознали с огромен труд от 4320 тома, предаван от древни времена и съдържащ „всички знания“. В един от тях пишело за хаоса, настъпил при Всемирния Потоп: „Планетите променили курса си. Небето се наклонило на север. Слънцето, Луната и звездите променили движението си. Земята се разпаднала на парчета, водите в недрата й яростно се надигнали и залели сушата.“) Затъмняването на небесните тела е вид почивка, която те получават. Мрак имало и при Потопа, във времето на Ной („Почивка“). Затъмнението на Слънцето, Луната и звездите/планетите съответства, и на събитията при Изхода (виж Изх.10:21-23). Египтяните, които поробили евреите, на свой ред, били вързани, като с верига, от силите на мрака; станали притежание (роби) на „духовните сили на нечестието“ (виж Ефес.6:12) и тъмнината. Преходът на евреите в пустинята бил през „страна безводна и покрита с мрачна тъмнина“ (сумрак; мрачна сянка); (Ерем.2:6; ср. Пс.44:19). С приближаването на края на всяка голяма световна епоха - краят на света (века), нашият свят изпадал в състояние, когато и денят, и нощта ставали тъмни (ср. Бит.1:5,8,13,19,23,31; Зах.14:6,7); светът изпадал в безвремие [в невъзможност да се виждат небесните тела и да се отчита времето, както преди, поради нарушените движения на Земята и телата в Слънчевата с-ма (ср. Откр.10:6), но за да не се изпадне в тотален хаос, все пак с възможност да бъдат броени залезите и утрините. „Ще направя да залезе слънцето на пладне и ще помрача земята посред бял ден.“ (Амос 8:9)]. Духовно, образите на „Слънцето, Луната и звездите“ ни насочват към дома на Израил (Яков) от втория сън на Йосиф (ср. Бит.37:9). Символите на помрачените небесни светила са били отдавна използвани от пророците, за да изобразят падането на народи и националните им водачи (виж Исая 13:9-11,19; 24:19-23; 34:4,5; Езек.32:7,8,11,12; Йоил 2:10,28,32; Деян.2:16-21). През І в.сл.Хр. Юда помръкнала духовно и причината за нахлулата тъмнина били нейните светила - лъжливите й пророци и блудното й свещенство (ср. Ерем.23-та гл.; Езек.34-та гл.).

„И видях и чух един орел да лети в средата на небето, казващ със силен глас: Горко, горко, горко на живеещите по земята от останалите гласове на тръбата, от тримата ангели готвещи се да затръбят!“

В І в.сл.Хр. Рим бил отъждествяван с образа на силен орел. Голям златен орел имало в/у портата на Иродовия храм в град Ерусалим. (Често в древните митове орлите са планети, сякаш кацащи в/у върховете на дърветата/планините/пирамидите по Земята.) Възгласът: - „Горко!“, често се среща в пророческите книги на Стария завет. Исус Христос заявил: - Горко на вас законниците, защото взехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте.“ (Лука 11:52). В кн. Откровение, като вестител (ангел) на Божия Съд, един орел (орел-лешояд; хищна птица; сокол или ястреб) кръжи над умиращото тяло на Юда, викайки силно: - „Горко, горко, горко на живеещите по земята!“ (ср. Втор.28:49; Осия 8:1). {В текста на Парижката стела Isis (Изида; Венера) е сравнена с голяма птица, която лети около Земята: „И отправила се тя [Изида] за да го търси [Озирис] неуморно. Тя летяла и летяла над земята, крещейки от скръб (горест; мъка), и не кацнала на земята, докато не го намерила.“ (виж кн. „From Fetish to God in Ancient Egypt“, by sir Ernest Alfred Wallis Budge, Oxford University Press, H. Milford, London, 1934, p. 202) „Тя [Изида] заставила да се повдигнат неподвижните членове на този, чието сърце спряло [т.е. на Озирис]. Тя извадила същността му и създала наследник от нея.“ „Озарила всичко ярка светкавица (мълния)... Изида се събудила със семето на своя брат Озирис... Атум казал: „О, Невесто, ти си бременна и ти си скрита... ти ще родиш скоро, защото си забременяла за/от боговете...“ (виж „Coffin Texts“, ІІ, Spell 148)}

{„Древните шумерски митове споменават за чудовищна птица, наречена Imdugud, кръжаща над първичните води, с разпрострени (разперени) крила. Imdugud (Акадският крилат дракон Zu) бил форма на Ningirsu или Ninurta, планетата Сатурн.“ (виж кн. „The Saturn Myth“, David N. Talbott, Published: Doubleday, New York, USA, 1980, Ch. IX „The Crescent-Ship“ (Part 2), „The Crescent-Wings“) На шумерска табличка (обозначена като UET 6/1) Нингишзида (планета?) е наречен „соколът сред боговете“. Нингишзида бил свързан със „Земята на Сокар“ („Seker“, Гиза, Египет; също египетският „Rostau“ „подземни тунели“), а Голямата пирамида в Гиза била домът му. В древноегипетския дуализъм камъкът („Бен-Бен“) съответствал на птица („Феникс“; „The Bennu Bird“ - Venus) и обратното; двете заедно символизирали безсмъртие и „вечното завръщане“. Именно птицата Benny донасяла на Земята жизнената енергия [„Дъха на Живота“ - Божият Дъх/Дух (ср. Бит.1:2)] и магическа същност, наречена от египтяните - „Heka“, „Hike“ или „Hekau“. Възлизането на „Hekau“ изпод земята, отиването му в пустинята [т.е. излизането му от водата (на бездната) отгоре на повърхността земята] и най- накрая - възнасянето му обратно на небето (ср. Йоан 3:13; 20:17), подобно на Феникс, - в храма-дворец, където той бил роден от Отца на Началата, се явявало есенцията в египетския мит за възраждането на Земята. (за още виж кн. „Myths and Symbols in Ancient Egypt“, Robert Thomas Rundle Clark, „Thames & Hudson“, New Impression edition, London, 1991, р. 246-248)} [В апокрифната „Книга на Адам и Ева“, е записано: „Ева погледнала на Небесата и видяла огнената колесница, теглена от четири блестящи (сияещи) орли, чиято удивителна красота не може да бъде описана от никой роден от жена.“ (виж кн. „The Return of the Gods: Evidence of Extraterrestrial Visitations“, Erich von Daniken, Element Books Limited, 1995, р. 27)]

След убийството на египтянина (виж Изх.2:11,12) Моисей избягал от Египет в земята „Midian“ („Мадиам“), а на иврит името „mid·yan“ означава „средата (центъра) на Небесата“. [Името „Моисей“ на египетски език означава „роден от“. Това име обикновено се нуждае от друго, служещо като представка. „Thothmoses“ „Тутмос“ - „роден от Тот“; „Rameses“ „Рамзес“ - „роден от Ра“; „Amenmoses“ „Аменмос“ - „роден от Амон“; „Hapymoses“ „Хапимос“ - „роден от Нил“ и т.н. Но съществува и странна прилика м/у древно-индуското понятие „mok·sha“ („освобождение“) и древно-ивритското „mō·šeh“ (Моисей), като е възможно името „Моисей“ всъщност да е прозвище – „Освободител“ (при Изхода) или „Освобождение“, а не лично име?! В такъв случай и Моисей, и Исус Христос, биха могли да са носители на едно и също прозвище - „Спасител“ или избавител, изпратен от Бога (виж Деян.7:35)?] Основните елементи на разказа - от Изх.2:1 до 3:15, фигуративно представят картината, че когато „Моисей, пасеше овците на тъста си Йотор“ (виж Изх.3:1) в продължение на вторите 40 години от живота си, сякаш пътувал по Небесата (в метафизичен смисъл - бил в Рая). Този период бил в ярък контраст с първите 40 години от живота му, които Моисей прекарал в „подземния свят“, на който Древен Египет бил подходящ символ. След срещата си с Яхве при „къпината, горяща в огън“ (виж Изх.3-та гл.) Моисей отново трябвало да слезе в „подземния свят“, т.е. в Египет, за да изведе израилтяните из дома на робството (ср. Пс.68:16-18). Божиите хора се гърчели в огъня на пещта за топене на желязо в/на подземния свят – Египет (ср. Втор.4:20; Ерем.11:4); „голият“ Израил лежал мъртъв (спял) в пръстта на земятавалял се в кръвта си (ср. Езек.16:6,7). Но се явил, изпратеният от Бога, Моисей, плавайки по реката в подземния свят на баржа (сандъче, ковчег; този епизод е идентичен с историята на Саргон І Велики, цар на Шумер и Вавилон: - „Майка ми ме зачена и тайно ме роди. Постави ме във върбова кошница, намазана с асфалт. Сложи я в реката, която не ме погълна.“; (ср. Изх.2:1-3); Моисей, възлизащ на Небесата (ср. Изх.3:1-6); Моисей, завръщащ се на Земята от Небесата - втори път (ср. Изх.4:27-31), като (подобно на) „Феникс“, за да изведе евреите (народа си) от подземния свят на робството и смъртта (ср. 3Царе 8:53; Евр.9:28). Така цялата история на (Адам, на Ной и на) Моисей сякаш е отзвук от Египетската легенда за смъртта и възраждането на „Птицата Benny“ (на гръцки „Феникс“).

[Сякаш Големият Сфинкс в Гиза неуморно бди, с взор отправен на изток за този „сокол“ (или „ястреб“, наричан още „Ужасът на хоризонта“), летящ в средата на слънчевия бог Ra и чака появата на „Хорус-Ахти“ (или „Falcon of the Horizon“ - планетата Марс, пренасяща могъщата, огнена енергия от планетата Сатурн към Земята?). В египетските „Pyramid Texts“ терминът „Neith“ („Небе“) се отнасял към „небесните води“, в които се осъществявало видимото движение на звездите и планетите, имащи отношение към източния хоризонт на Земята. Идеята за плаване по небесата, като по вода, било много популярно в древен Египет. Бог „Horus“ („Хор“) бил изобразяван с глава на сокол и според египетската митология, имал огромно тяло, и свръхчовешка сила. „Очите“ му били огнени и дъхът му бил като северен вятър. Едно от имената му било „соколът, чиито очи излъчват светлина“. Този „сокол“ можел да заслепи очите на тези, които се приближавали към него, и да ги убие, като ги обезглави със специалното си свещено оръжие. Небесната ориентация на древните египетски текстове позволява да се предположи, че „соколите“, за които става дума, са всъщност планети. В „Papyrus of Ani“ - „Egyptian Book of the Dead“, Spell 110, се казва: „Соколът беше хванат от Сет и видях поражения (щети, разрушения) в „Полето на даровете“. Аз освободих сокола и открих пътищата на Ра в деня, когато небето се задъхваше от задушаване.“ Соколът бил една от познатите на египтяните хищни птици, които летят най- нависоко. Планетите с техните видими, самостоятелни движения по небето, приличали повече на соколи – в сравнение със звездите, които от гледната точка на наблюдателя, имали фиксирано положение. Наименованието „Horus“ („Хор“) в египетската традиция се свързвало с няколко „соколи“ (планети). А сричката „hr“ („xp“), включена в името, означавала „лице, изражение на лицето“; „лик“, „образ“. В т.н. „Pyramid Texts“, Spell 214, §137b, се споменава за „соколи“ в множествено число - като „божествени соколи в небето“. Текстовете от Едфу съдържат легенди „свързващи самото Място на Сътворението на Света… с царството на соколите“. (за още виж кн. „The Mythical Origin of the Egyptian Temple“, Eve A.E. Reymond, Manchester University Press, 1969.) Съзвездието „Лебед“ („Северен кръст“) също било представяно от древните египтяни „като птица, плаваща по небето с разперени криле“. (виж кн. „Studies Presented to F. Li. Griffith“, by Francis Llewellyn Griffith, Egypt exploration Society & Humphrey Milford, Oxford University Press, London, 1932, „A Pair of Constellations“, by G.A. Wainwright, р. 377, § 6)]

В шумерския „Епос за Лугалбанда“ се споменава за огромна хищна птица - орел с лице на човек - божеството-птица Anzu [Анзу; в много епоси „богът-птица“ (the hurin eagle) бил символ на планета, доближаваща Земята]. В Египетската митология вярвали, че появата на птицата Феникс в небето (периодично доближавалата се до Земята на всеки 1460 години комета Венера?) е знак за края на старата и начало на новата световна епоха. В митовете от Северна Америка се споменава за митичното божество-птица „Тъндърбърд“ („буревестник“). В еврейската митология птицата „Ziz“ е цар на всички птици. Създадена на 5 ден тя кръжи над Земята и спира бурите от юг; може да затъмни Слънцето (има власт над Слънцето) с перата си и да помрачи целия свят. В месец Тишри, по времето на есенното равноденствие, голямата птица „Ziz“ (символ на планетата Венера?; в класическата митология съзвездието „Лебед“ също било свързвано с планетата Венера) пляска с крила и надава силно вика си. Тя била наричана още и „Renanin“ [т.е. „небесна певица“. В Персийската митология – друга птица, която дърпа колесницата на Слънцето е космическия петел (ср. Марко 14:30), който пее в присъствието на Бога] или „Sekwi“ [т.е. „ясновидеца“, превеждано като „сърцето“ - „sek.wi“ е прозвище на планетата Меркурий (виж Йов 38:36 на иврит)]. (Звездите на съзвездието „Лебед“ се виждат като образ на велика птица, понякога оприличена не на лебед, а на кокошка или на петел.) „Ziz-saday“ („Ziz Shadai“) е спомената в иврит текста на Псалмите (виж Пс.50:11; 80:13,14). Така „Leviathan“ („Левиатан“) е великото морско чудовище-звяр, цар на рибите и създанията в морето; „Shor HaBar“ „Behemoth“ („Веемот“) е грамадното чудовище-звяр от земята, цар на бозайниците по земята; а „Ziz“ („Зис“) е огромната хищна птица в небесата; цар на всички твари, които летят (се движат) в небето (ята от птици, насекоми, пчели, мухи, скакалци и др.). Че птицата Ziz е планетата Венера, проличава от следните египетски „Тестове от Пирамидите“: - „Майка на N. (царя), ти, дива краво, която си в/у с треви (обраслия) хълм, която си на хълма (планината) на shsh-bird; (или - на Стълба на zehzeh-bird).“ [виж „Pyramid Texts“, Utterance 271, §389a; (§2243)] 

Орелът [на иврит „нешер“ е свързан с „връхлитащ звук“ или „проблясваща светкавица“] бил библейски символ за заветно проклятие (виж Ерем.4:13; Авак.1:8; Осия 8:1-4), но и за заветно благословение (виж Втор.32:11). Бог се преборва с нечестивостта на Ерусалим=„Египет“, като спасява останалите верни, носейки ги на „орлови крила“ (виж Изх.19:4; ср. Откр.12:14). Пророческите предупреждения за унищожението на Израил често са изразявани като големи орли-лешояди, които слизат в/у мърша - трупът на Израил/Юда (виж Втор.28:49; Йов 9:26б; Ерем.4:13; Пл.Ерем.4:19; Осия 8:1; Авак.1:8; Мат.24:28). Всъщност, една основна черта на заветното проклятие било да бъдеш изкълван от небесните хищни птици (виж Бит.15:9-12; Втор.28:26,49; Притчи 30:17; Ерем.7:33,34; 16:3,4; 19:7; 34:18-20; Езек.39:17-20; Откр.19:17,18). В 70-та г.сл.Хр. орелът-предвестник на края на Ерусалим, който възвишил престола си над Юда и възлязъл над висотата на облаците, за да бъде подобен на Всевишния (ср. Исая 14:13,14), бил Ангелът на Едом (т.е. на Рим; в представите на евреите римляните са едомци, потомци на Исав). „В най- ранните неолитни култури (т.е. първите заселени земеделски общности в Евразия, за разлика от по- ранните палеолитни и мезолитни ловци-събирачи) лешоядът символизирал духа на смъртта.“ „Влезте в друго светилище (в Чаталхьоюк, Турция) и Вие ще видите стенопис (фреска), изобразяващ човешки фигури, опитващи се да прогонят лешояди, които сякаш атакуват труп.“ (виж кн. „From the Ashes of Angels - The Forbidden Legacy of a Fallen Race“, Andrew Collins, Bear & Company Rochester, Vermont, 1996, рр. 133,136); (ср. Мат.24:28).

При сключването на Завета (виж Бит.15-та гл.) Аврам видял димяща пещ на огнената Геена (Пъкъла); огненото езеро за грешниците (ср. Откр.20:14,15). От небето се явили пламтящи факли - във видение Аврам видял денят на старозаветната Петдесетница (50 дни след Изхода) на Синай, където всички хора видели горящи факли [това се случило и в деня на новозаветната Петдесетница, 50 дни след възкресението на Господ Исус Христос (ср. Деян.2:1-3)]; Аврам видял как Жертвата ще бъде изискана от потомството му. Ужас, като страшен мрак го обзел, относно владението на царствата – символизирано от хищните птици. В кн. Откровение, след помрачаването на Слънцето, Луната и звездите (виж Откр.8:12), хищна птица се спуска от Небесата и три пъти извиква: - „Горко!“, над живеещите в Светата Земя (виж Откр.8:13). След това, в Откр.9-та гл., при 5-тата тръба (при 1-то горко), Йоан видял как се отваря бездънната пропаст (виж Откр.9:1-12). При 6-тата тръба (при 2-то горко) 4-те ангели (виж Откр.9:13-19), вързани при голямата р. Ефрат (външната граница на Едем), биват отвързани. И накрая, в Откр.16-та гл., Йоан видял 7-те последни язви (при 3-тото горко), които поглъщат телата на грешниците и очистват Земята. В края на новозаветния век Съдът ще бъде осъществен, чрез последователни приближавания до Земята на: - планетата Марс (първото „Горко!“, 5-тата тръба); - планетата Меркурий (второто „Горко!“, 6-тата тръба); и накрая - планетата Венера (третото „Горко!“, 7-та тръба; 7-те последни язви).

Първите 4-ри тръби, са първите 4-ри поръсвания [от общо 7 (виж Лев.4:6)], които Ангелът-Първосвещеник ще извърши в службата по очистване (от нечистотата й) на Светата Земя. Тръба след тръба носят идеята, че Бог ще разруши Земята, блудния град и стария храм, и ще ги замени с нов Град, и с нов Храм. Подобно на строежа на старозаветното светилище, построяването на новата Скиния следва логиката на 7 дневното Сътворение (ср. Изх.40:1,2), тъй като Храмът трябва да изобразява самото ново творение; тъй като онова, което ще се случва в Храма, трябва да изобрази, това, което ще се случи след това и в цялото творение. Ако стария храм остане осквернен и не бъде построен нов храм, Земята напълно ще се разруши, и - оттам й целия свят ще се разложи; ще погине. Следващите – 5-та, 6-та и 7-ма тръби, съставляват трите последни неща, които изобщо Бог може да направи за отстъпниците от Завета (живеещите в Земята). Бог ще допусне те да бъдат: 1.) - наранени (или мъчени) от силите, излизащи от пъкъла (5-тата тръба) (ср. Мат.10:28); 2.) - 1/3-та част да бъдат убити от езичниците (6-тата тръба) и последното, и най- страшното - поради духовната им смърт - 3.) - да бъдат прокълнати за вечно осъждане (анатема, проклятие) (ср. Мат.25:46); обречени на вечно унищожение (при 7-та тръба - 7-те язви) (виж Мат.25:41).




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev
Категория: Други
Прочетен: 153403
Постинги: 44
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив