ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ 13^-та гл. ІІ част

„И видях друг звяр да излиза от земята; и имаше два рога подобни на агнешки, и говореше като змей; и упражняваше цялата власт на първия звяр, на когото беше изцелена раната на смъртта му.“

Видението за двата звяра отчасти се основава на Йов 40^-та и 41^-ва гл. [В древногръцкият мит те са Хадес (Меркурий) и Персефона (Луната); в историята - Рим и Юдея.] Един от значимите архетипи на древния свят бил образа на цар, който усмирява два силни звяра (два лъва). Изображения (образи, статуи) на божества, герои или царе, стоящи м/у два звяра (символ на две небесни тела и съответстващите им две планини/пирамиди/дървета), са съхранени и до ден днешен. В Стария завет езическите царства и техните царе били описани като диви зверове, поради жестокото им отношение към бедните, слабите, и чужденците. Подобно на кръвожадни хищници те изяждали завладените народи и култури; поваляли ги на земята и ги стъпквали; разкъсвали и унищожавали всичко след себе си (ср. Ерем.50:17; Дан.7:5,7). Отхвърлилите Истинския Месия юдейски управители, действащи с/у Църквата, били непосредствения обект на използваната от Йоан картина за звяр, излизащ от Земята. В І в.сл.Хр. корумпираните лидери на юдейското свещенство, призовали за помощ световната сила на Рим да заложат с/у истинския Младоженец и Цар. Съюзът („бракът“) бил сключен м/у тях и резултата от това било разпъването на Господа на Славата (виж Йоан 19:1-22). Не след дълго започнали писма с клевети до Рим и погроми над християните. Книгата „Деяния на Апостолите“ описва многобройни примери за змейово лъжесвидетелство от страна на юдеите с/у християните, един огромен проблем за ранната Църква (виж Деян.6:9-15; 13:10; 14:2-5; 17:5-8; 18:6,12,13; 19:9; 21:27-36; 24:1-9; 25:2,3,7). По време на трите години служене в гр. Ефес ап. Павел постоянно понасял гонения поради „заговорите на юдеите“ (виж Деян.20:19). Описвайки своите борби с тях, той ги нарекъл „диви зверове“ (виж 1Кор.15:32). Юдейският звяр, приличащ на агне, бил най- коварния и опасен враг на ранната Църква (виж Тит 1:16; Откр.2:9). Но, твърде скоро, брачният съюз м/у Рим и юдейските власти бил нарушен (от юдеите), и при падането на град Ерусалим в ръцете на виновния любовник, през м. септември 70^-та г.сл.Хр., „Голямата Блудница“ – била запустена и гола, нейната плът (образно) била изядена. Храмът в град Ерусалим бил съвършено изгорен с огън (виж Откр.17:16; ср. 1Сол.2:14-16).

В древната иконография роговете били обичаен начин за изразяване на мощта и силата на божество или на цар, който го представлява. Моисей традиционно бил изобразяван с два „рога“ - два блестящи лъча светлина, излизащи от главата му (виж Изх.34:29; на иврит думите „qa·ran“ „блестя“ и „qe·ren“ „рога“ са с общ корен). Юда, заветната съпруга на Яхве, се изродила в жесток звяр, излизащ от Земята, в „Лъжепророк“ (виж Откр.16:13). {В еврейските предания и на 9 места в иврит текста на Стария завет се споменава за загадъчен двурог звяр с огромна сила (вероятно тур; „див вол“) на име „Re’em“ (виж Йов 39:9 и 39:10; Числа 23:22; 24:8; Втор.33:17; Пс.22:21; 29:6; 92:10; Исая 34:7). Образът на Йосиф като „Re’em“ напомня за още по- древната месопотамска традиция, в която „дивият бик“ буквално означавал „бик-планина“ (ср. Пс.106:19,20).}

[В/у скалните панели на канал от времето на асирийския цар Саргон ІІ (762-705 г.пр.Хр.), открити през м. януари 2020 г., край град Мосул, Северен Ирак, богът на Луната – „Sin“ („Син“ или „Nannar/Sin“) е изобразен в шествието на божествата по канала на голямата небесна река, че язди в/у лъв с два рога. В астрономичен смисъл - звярът, който имаше два рога, подобни на агнешки, може би, представлява Луната, със своите два рога на лунния сърп?] [„Но рогата на Небесния Бик – това е сърпът (полумесецът) на „луната“: Отец Nannar, небесен господар … бог на луната … господар на Ур … господар на блестящия полумесец … О, силен бик, велик (голям) с рога.“ (виж кн. „The Horn and the Sword“, Jack Randolph Conrad, Publisher: ‎E.P. Dutton & Co. Inc., New York, USA, 1957, Ch. Two, „The „Overpowering Ox“ of Mesopotamia“, p. 38) Звярът с два „рога, подобни на агнешки“ вероятно е алюзия и за Каин - първият Антихрист. След като убил брат си Авел, наказанието на Каин било отложено до 7 рода (виж Бит.4:15). Като белег на власт Бог отредил Каин да владее двете дървета-пирамиди („рога“) в Едем - „за да не го убива никой, който го намери“ (виж Бит.4:15_б).] [В древните митологии роговете са врати към хтоничната (свързана с подземния свят) реалност. (за повече виж кн. „The Egyptian Heaven and Hell“, Vol. ІІ: „The Book of Gates“, by Sir Ernest Alfred Wallis Budge, Kegan Paul, Trench, Trubner & Company, London, 1905, Ch. IV, „The Gate of Aqebi“, „The Third Division Of The Tuat“, рр. 103-107) Роговете са подходящ символ за вратите на космическите бездни (отгоре и отдолу света на човеците), тъй като те символизират откриването на това, което е скрито. Острите и мощни рога могат да разсичат (да отварят; да пробождат като остри ножове) Небесата и Земята (преизподнята).]

Въпреки, че имали божествен статут (символизиран, чрез двата рога), подобно на Каин, който убил праведния Авел, юдеите убили Праведния - Исус Христос и скоро щели да бъдат постигнати от проклятието за всичката пролята праведна кръв (виж Мат.23:34-36; 27:25). През ІІ век Рим експулсирал всички юдеи от Светата Земя. Евреите били разпръснати и подобно на Каин, станали скитници и бежанци по целия свят (ср. Бит.4:12-14).

„И върши големи знамения, че и огън да прави да слиза от небето на земята пред (или - в очите на) човеците; и мами живеещите на земята, поради знаменията, които се дадоха на него да извършва пред звяра, като казва на живеещите по земята да направят образ на звяра, който има раната от меча и оживя.“

В Израилевото светилище най- важният предмет бил специалния кристал, поставен в кивота (виж Изх.32:16). Ковчегът бил поставен в/у (и левитирал над) „камъка на основанието“ - скала (канара), която Бог потопил в (хвърлил; запушил гърлото на) бездната, за да служи тя, по този начин, като център или „пъп“ на Земята. „Ебен Шетиях“ („камъка на основанието“), може би, бил „огнен камък“ - голям метеорит (вероятно от Юпитер или от Венера?), който допълнително привличал „огъня от небето“, който слизал и се удрял в олтара (виж 1Лет.21:26; 2Лет.7:1). Пасажът сякаш е препратка и към случките с пр. Илия в 3Царе 18^-та гл., и в 4Царе 1^-ва гл. В първия случай, огънят изгорил всеизгарянето, а при втория – изпепелил войниците на цар Ахаав (виж 3Царе 18:36-39; 4Царе 1:7-17; ср. Йов 1:16; Лука 9:51-55). „Звярът“ от Земята е алюзия и за лъжепророчицата Езавел (виж Откр.2:20) – Юда, а „Звярът“ от Морето – за цар Ахаав – Римският Кесар, двамата, които искали да отнемат Лозето (ср. Исая 5:7) – бащиното наследство на праведния Навутей (виж 3Царе 21:1-14) – християните (виж Мат.21:41). В Откр.13:11,12 „Лъжепророкът“ е пародия на Св. Дух. Той води „живеещите по Земята“ при „Звяра от Морето“, така както Св. Дух води хората при Спасителя (виж Йоан 16:14; Деян.4:8-12). Ап. Павел предупредил, че „в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове, и бесовски учения.“ (1Тим.4:1). Някой християни и църкви ще бъдат съблазнени от събирането, възхода и богатството на юдео-ционистите в края на настоящия (новозаветен) век. Свалянето на „огън от/до сред небето“ (ср. Втор.4:11,36; Изх.19:18) ще бъде голямо чудо, помазване - демонстрация на уж божествено присъствие и одобрение, подкрепящо освещението на Третия храм, който ще бъде построен в град Ерусалим (ср. 2Лет.7:1; Деян.2:1-4); заблуда пред църквите (виж Мат.24:24 ср. Откр.13:3,4). Финалното отстъпление на църквите ще дойде облечено „в овчи дрехи“ (виж Мат.7:15), като лъжепророк, свалящ „огън от небето“ и предлагащ съживяване, като онова в дните на пр. Илия и царица Езавел (ср. Откр.2:20; 18:7). 

[Относно огън от небето, слизащ в кристалното око на човек/пирамида, в кн. 1Енох е записано: „И оттам отидох на друго място на земята, и той ми показа планина обхваната от огън, която гореше денем и нощем.“ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Chapter 24:1) „В Мемфис, по времето на Старото Царство, имало господство на Hap the Bull (Бика Хапи), който хвърлил (свалил; сложил; предизвикал преждевременно) небесния огън в земна форма.“ (виж кн. „Sacred Science. The King of Pharaonic Theocracy“, Rene Adolphe Schwaller de Lubicz, Publisher: Inner Traditions International Ltd., New York, 1982, Ch. 7 „Cosmic Ambiance“, р. 177) Планетата, която предизвикала да пада огън от небето и смущенията, описани в Бит.11:1-9, била Меркурий – шумерският бог Енки; египетският Сет, по- късно Техути (на гръцки език – Тот); вавилонският Нево (Набу); индийският Буда; гръцкият Хермес; римският Меркурий; Один при германите. Преживяното с Меркурий объркало езика на човеците, поради което Тот се нарича „hermeneutes“ „преводач“. Публий Корнелий Тацит (54-117 г.сл.Хр.), римски политик и историк, пише в своите „Истории“, т. V, че катастрофата на градовете Содом и Гомор била причинена от междупланетна мълния - „огън от небето“. Планетарна мълния ударила Земята в долината Сидим; градовете били „погълнати от мълнии“, писал Йосиф Флавий, в кн. „Юдейски войни“, т. ІV. Филон Александрийски (25 г.пр.Хр.- 50 г.сл.Хр.), египетски учен и философ, също писал в книгата си „Моисей“, т. ІІ, че „светкавици се изливат от небето“ при унищожаването на градовете. Огънят от небето над градовете Содом и Гомор (виж Бит.19:24), по всяка вероятност бил мълния от Юпитер. Емблемата на римския легион „Legio XII - Fulminata“, който изгорил с огън храма в град Ерусалим, през м. септември 70^-та г.сл.Хр., била мълния - „огън от небето“.]

„Да направят образ“ - на гр. „ейкон“ „подобие“ (на иврит - „образ“ и/или „стълб“ - т.е. пирамида-стълба-храм-дърво). В Бит.1:26,27 се има предвид не създаването на хора, а създаването на две пирамиди: – „мъж“ (права пирамида – „дървото на познаване доброто и злото“) и „жена“ (обърната пирамида – „дървото на живота“) - високотехнологични съоръжения; Е-кюр планини, приемащи, трансформиращи и изпращащи различни видове космически енергии; свалящи огън от небето на земята, за да може (посредством тези образи-пирамиди) хората да владеят (да имат власт) над всичко останало, включително и над смъртта. Само посветени в тази тайна хора влизали в тези образи и си служили с тях. [В египетската „Книга за това, което се намира в Дуат“ пише: „Който направи точно копие (образ) на тези форми и разбира, какво те означават, ще бъде (ще стане) дух, добре оборудван както на небето, така и на земята; безусловно и редовно, и вечно… Който направи копие (образ) на това и знае за него на земята, то ще действа като магически защитник за него, както на небето, така и на земята.“ (виж кн. „Book of What is in the Duat“, by Sir Ernest Alfred Wallis Budge, Martin Hopkinson and Co., London, 1925, „The Egyptian Heaven and Hell, Twelfth Division of Duat“, pр. 240, 258)]  Двете „дървета“ в Едем (виж Бит.2:9) - и построените след Потопа на техните оригинални места - Храмът в град Ерусалим (ХЕ) (планината на север) и Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет (образа-планина на юг), били реплики-образи на Вселената [дом, врата, стълб или лице (образ) на божествата им (виж Бит.28:17,18; 32:30)]. Може би, кн. Откровение предава идеята, че юдео-ционистите ще издигнат в град Ерусалим храм-образ на небето и/или, че ще бъде съживен образа, т.е. ГП, както в древния мит, в който богинята Изис съживила образа на своя съпруг Озирис?} Стихът вероятно е и алюзия за леяното златно теле Сикут (образ на Изис/Венера?), което Аарон направил в Хорив (виж Изх.32:4; Пс.106:19) и колоната [или стълбът, т.е. пирамидионът от злато (от върха на ГП); масонският символ на илюминатите – пирамида със звезда - т.н. „Всевиждащото Око“] на звездата Хиун/Рефан (виж Амос 5:26; ср. Деян.7:43). {„Терминът „Chiun“ („Хиун“) ... е името на планетата Сатурн и води началото си от вавилонското „Kaiun“ - също Сатурн.“ (виж кн. „The Saturn Myth“, David N. Talbott, Published: Doubleday, New York, USA, 1980, Ch. VIII, Subtitle: „The Cosmic Mountain Personified“) „Moloch (Молох), царят небесен, бил богът на Финикийците и Амонците. Rephan (Рефан) или Rempham, като едно и също име, написано по различен начин, е египетското име на планетата Сатурн, и се среща в книгата на Амос във версията на Септуагинта.“ [виж кн. „Witchcraft and Black Magic“, Augustus Montague Summers, Dover Publications, Inc., Mineola, New York, Reprint edition 2012 (First edition 1945), рр. 99-100]} Алюзията е също и за златния образ (стъпаловидна пирамида-храм-зикурат-кула-образ на небесата) издигнат за поклонение от цар Навуходоносор ІІ, на полето Дура (виж Дан.3:1-6); също и за „голем“*. В Откр.13^-та гл. Юда е оприличена на „пророчицата Езавел“ (виж Откр.2:20-23), която пишела писма с клевети с/у Навутей и ги изпращала до високопоставени негови съграждани, с цел - Навутей да бъде убит и лозето (наследството) му присвоено (виж 3Царе 21:8-13).

[Йоан Кръстител представил Месията, като дървосекач, който отсича и хвърля в огъня (от небето) безплодните дървета/пирамиди/храмове (виж Мат.3:10). В „Епоса за Гилгамеш“, Таблет Х, се казва: „Хазяйката (Сидури) му вещае на (предупреждава) Гилгамеш: - „Никога, Гилгамеш, не е имало път за преминаване, И не може да прекоси морето - никой, тук пребиваващ от древни времена. Героят Уту-Шамаш (богът на Слънцето в шумерската митология) може да пресече морето, но освен (Уту) Шамаш, кой може да стори това? Труден е преходът, тежък е пътят, Дълбоките води на Смъртта, са тези, които го преграждат. И какво, Гилгамеш, - ако прекосиш морето и водите на Смъртта достигнеш, - ти ще направиш? Има, Гилгамеш, един Уршанаби, кормчията на Утнапищим (Ной?). Той има идоли (някакви специални камъни-кристали?), в гората той улавя Змията; Намери го и с него се виж, Ако е възможно, иди с него. Ако не може, то се върни обратно.“ Гилгамеш, като чул тези слова, Бойната брадва (топор) той вдигнал с ръката си, Изтеглил от пояса меча си, Между дърветата потънал дълбоко в гъсталаците, Както копие паднал между тях, Идолите разбил, във внезапно буйство, Вълшебната (Магическата) Змия, намерил сред гората, Удушил я със своите ръце. Когато Гилгамеш се наситил на буйството, в гърдите му се успокоила яростта...“ (виж кн. „Поэзия и проза Древнего Востока“, „Библиотека Всемирной Литературы. Том 1“, „Художественная Литература“, Москва, 1973, стр. 161,162). Уршанаби, кормчията на кораба (на Утнапищим/Ной), който плавал по Небесното море, споделил, че: -  „тези идоли, Гилгамеш, са моят талисман (амулет; защита), така, че да не докосвам водите на Смъртта.“ (виж кн. „Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament“, Edited by James Bennett Pritchard, Princeton University Press, 1969, p. 507) За тези „идоли“ или по- точно „the stone things“ („каменни неща“, кристали) в Хетейската версия на „Епоса за Гилгамеш“, е уточнено, че са „две изображения на (или два образа в) камък“. (виж кн. „The Gilgamesh Epic and Old Testament Parallels“, by Alexander Heidel, The University of Chicago Press, 1946, Tablet X, Column II, line 29, footnote 157, The Hittites version, р. 74) „Морето“ са „големите небесни води“ (ср. Пс.18:7-16; Йона 2:3; Исая 43:2), пътят на колесницата (ладията) на Бога (ср. Пс.77:19). Звярът от Земята „казва на живеещите по земята да направят образ на звяра, който има раната от меча и оживя“ (Откр.13:14_б), т.е. призовава за възстановяването на древната „Вавилонска кула“ (ГП)?]

{Според тайните кабалистични предания на евреите вдъхването на дух в образ, направен от глина, - „голем“*, ставало чрез изписването на магическо име в/у малък свитък пъхнат в устата, в десницата на „голема“ или, чрез магически символ (име - тетраграматон; число), изписван на челото на „голема“. По такъв начин в образа/„голема“ влизал дух/жизнено дихание (ср. Откр.13:15). „Интересното обаче е, че не евреите са авторите на „Голема“, а че неговото създаване ни връща към древен Египет и Бог Ра…“ (виж кн. „Забранената египтология“, Ердоган Ерчиван, изд. „Дилок“, София, 2011, Гл. 4^-та „Знаците на боговете“) Мисията на „голема“ била покорно да върши всякаква работа, която му се заръча и да направи да бъдат убити, всички, които не се покорявали на създателя му (ср. Откр.13:15). Управниците на Юда пъхали писма с клевети-заклинания в десниците на римските управители, и поставяли белег в/у челата/умовете (мисленето) на човеците, метафорично, превръщайки големия езически Звяр от Морето (Рим) в „голем“ на юдеите. Но впоследствие този „голем“ се обърнал с/у своя създател. Рим и езическите народи щели да изядат месата от тялото на Юда, и да я изгорят с огън (виж Откр.17:16; 1Сол.2:14-16). Откровението разкрива ярък контраст: – докато Христос съживява 7^-те църкви, чрез писма до техния ангел, за да бъдат спасени човеците, то Юда, чрез писма-клевети с/у християните, съживила огромното чудовище/звяр от Морето, превръщайки го в „голем“, за да бъдат убити (избити) светиите.}

{В Хелиополският мит за сътворението на света, преди Шу да ги раздели, Геб и Нут били преплетени във вечна любовна прегръдка, в резултат на което се родили две двойки близнаци от противоположен пол: - Озирис (Сатурн) с Изида (Венера) и Сет (Меркурий) с Нефтида (Луната; женският аспект на Сет). Може би, Откр.13^-та гл., чрез образността на двата звяра, визира втората двойка близнаци – Сет с Нефтида? Марс и Земята също се намират в тайнствена връзка. „Лицето“ в областта „Сидония“ на Марс е нефрактална (т.е. съзнателно създадена, изкуствена) структура - образът, който Сфинксът в Гиза, търпеливо очаква един ден да види на изток. Големият Сфинкс [„Shesep ankh Atum“ („живият образ на Атум“)], в Гиза, Египет, по- късно бил възприеман като образ на червения звяр (лъв или вълк/чакал) - Анубис (планетата Меркурий), в/у който седяла жената, облечена в червено - Нефтис (червената Луна) (ср. Откр.17:3,4).] [В т.н. „Херметични текстове“, древноегипетският бог на мъдростта Техути (Тот/Хермес на гр. език) се обръща към ученика си Асклепий с думите: - „Знаеш ли, Асклепий, че Египет е образ на небесата? ... В Египет всички действия на силите, които управляват и действат в небето, са пренесени долу на земята. Право да си кажем, нашата земя е храмът на целия свят.“ (виж кн. „Пазителят на Сътворението“, Робърт Бювал и Греъм Хенкок, БАРД, София, 2006, Гл. „Мотив в текстовете“)]}

В І в.сл.Хр. Юда застанала на страната на Цезар и на Империята - с/у Христос, и с/у Църквата. Подобно ще се случи в края на този век (епоха). В очакване на новата месианска епоха, в град Ерусалим ще бъде издигат от ционистите Третия храм. В него ще седне като цар-всесвещеник (виж 2Сол.2:1-12) Антихристът (ср. Йоан 5:43; 2Кор.11:3-15). От този „център“ на света ще бъде призовано за поклонение пред този „месия“ - водач на Израел; от там ще се провъзгласи по целия свят посланието, че човечеството е върнато в „Златната ера“ на „Първото време“ (т.н. „Zep Tepi“): - „Мир и безопасност!“ (виж 1Сол.5:3). Това заслепение и отстъпление (виж 2Сол.2:1-12) ще превърне и християнските църкви в част от „сатанинската синагога“ (виж Откр.2:9; 3:9; Гал.1:8,9; 2Кор.11:13-15). Подобно както юдеите в Ерусалим през І век и християнските ц-ви има опасност да пият от „виното“ на „Голямата Блудница“, изневерявайки на Своя Заветен Съпруг. Сключвайки брак със своя любовник (звяра от Морето) отпадналото християнство (начело с юдаизма) ще стане „Вавилон“ (виж Дан.2:33,41; Откр.17:5). По този начин „оная тайна, сиреч беззаконието“ (виж 2Сол.2:7) ще действа и ще достигне до „върха“ („кулата“ - т.е. Св. Светих в храма) (виж Дан.8:23-25). [В края на времето до Земята последователно ще се доближат големи космически тела и пирамидите, ще се задействат, и ще проговорят за изгубените предпотопни знания от Първото време. Тогава ще се открият скрити, непознати знания, които твърде много ще учудят християните. Господ Исус Христос е дал предупреждението Си (виж Мат.24:24-26). „В пустинята“ е Голямата пирамида в Гиза - „дървото за познаване доброто и злото“; „във вътрешните стаи“ – са святото и пресвятото място на Храма в град Ерусалим – „дървото на живота“. На тези две ключови за съдбата на живеещите по Земята ще действа и ще извърши големи чудеса, и знамения („огън от небето“), пророкуваният Антихрист.]

„И на него се даде да даде дух на образа на звяра за да и проговори образът на звяра, и да направи, колкото не се поклонят на образа на звяра да бъдат убити; и прави всички малките, и големите, и богатите, и бедните, и свободните, и робите, да се даде на тях на/от десницата или на/от челото белег, и та никой да не може да купува или да продава, освен който има белега или името на звяра, или числото на името му.“

На гр. „пнеума“ – „дух“, „дихание“, „дишане“; живот, т.е. функциониране на пирамидата-храм (в синхрон с Небесата и със Земята). Църквата била доведена до живот от самия вятър/Дух/Дъх, дихание на Бога (ср. Бит.2:7; Йоан 20:22; Деян.2:1-4). Подобно и Сатанинската синагога се оживотворява, чрез сатанински дух/дъх. [„Всяка планета има свой собствен период на „дишане“ (виж Бит.2:7; ср. Откр.13:15_а), своя честота, задаваща био-енергоритмите на всичко съществуващо на нейната повърхност. Честотата на това „дишане“ зависи от орбитата на планетата и периода на нейното въртене около светилото... Оказва се, че за нашата красива синя планета в Слънчевата с-ма съществуват само две орбити, на които честотата на нейното „дишане“ може да остане в тесния диапазон, отвъд пределите на който настъпват катастрофални последствия за всичко живо на планетата. Това са орбити с дължина на годишния цикъл от 360 дни и 365 дни… Може ли от само себе си да се случи така, че Земята, движеща се в 360-дневна орбита около Слънцето (преди Потопа), със скорост 30 км/сек., след удара по нея на голям астероид, като по билярдна топка, да прелети на друга - 365-дневна орбита (след Потопа), и сама да се установи точно там, където честотата на нейното „дишане“ не се изменя критично?... Такава маневра Земята е можела да извърши само под нечие прецизно ръководство и нашите историци тук няма какво да кажат.“ (виж кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 50,51)] В началото, когато Бог създал Земята, Той дал дихание на човека и го поставил да назове/владее над всички животни в Градината (виж Бит.2:7,8,19,20). Първото нещо, което Образът на Звяра ще направи е „да продума“ (виж Откр.13:15; ср. Бит.2:19). Антихристът ще събере в едно евреите в Земята, за да може като „месия“ на Израел да стане „водач на цялото човечество“ (ср. Лука 21:8; 1Сол.5:3). Неговата цел ще бъде, чрез събирането и възхода (богатството и земната слава) на юдео-ционистите да заблуди (виж Марко 12:24), „ако е възможно и избраните“ християни, че той е обещаният месия („христос“), и че идването му е обещаното пришествие (виж Мат.24:4,5,23-25; ср. 2Кор.14:11,12; Галат.1:6-9). „С жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца.“ (Исая 11:4_в). „И тогава ще се открие беззаконният, когото Господ ще погуби с дъха на устата Си, и ще изтреби с явлението на пришествието Си; на тогова, чието явяване, според действие на Сатана, е с всякаква сила и знамения, и лъжливи чудеса.“ (2Сол.2:8,9) И „дишането“ от устата на образа на звяра – „беззаконният“, и „дъха от устата“ на Яхве/Юпитер, са алюзии за могъщото действие на Голямата пирамида в Гиза, и на Храма в град Ерусалим.

„Да се даде на тях на/от десницата или на/от челото белег“ - на гр. „харагма“ – „печат“, „знак“, „белег“, че те са негови чада и негови свещенослужители, които служат в неговия храм, т.е. „гледат лицето му“, и на които печатът (отпечатъкът) на неговата слава е на челата им (ср. Изх.34:29,30; Откр.22:4). „Положи ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си; защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най- буен.“ (П.Песн.8:6). „Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет. Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.“ „Тия думи, които ти заповядвам днес... да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.“ (Изх.13:9,16; Втор.6:5-9). Обичай при евреите бил, когато взимали роб за цял живот да го маркират с белег завинаги (ср. Изх.21:5,6). Белегът бил знак за принадлежност (обвързаност; задължение) към някого. Смисълът му бил едновременно протекция и заплаха, че този, който притежава белязания ще дойде да се бие за него или ще отмъсти за него (ср. Бит.4:15). В древността белязаният като роб нямал статуса и правото „да купува или да продава“ (ср. Бит.47:15,19,20), свободно да комуникира, и да търгува с останалия свят. Антихристът ще „представя себе си за Бог“ (виж 2Сол.2:4), демонстрирайки (богохулно издигайки гласа си със) силата, която Змея му е дал (виж Откр.13:2), чрез действието на Голямата пирамида (във връзка с Третия Храм в град Ерусалим?). Чрез тази могъща технология на господство (боравеща с Висшата физика на Вселената, чрез пирамидата и кристалите), той ще хване, подобно на Нимрод, цялата земя (ср. Откр.13:3,4), както ловец улавя безпомощната си плячка (ср. Бит.10:8-10). [В акадско-шумерския мит „Слизането на Инана в подземния свят“ (~ 3500-1900 г.пр.Хр.) се казва: - „Инана (планетата Венера) се канеше да се издигне от подземния свят. Когато Annuna (анунаките; „великите господари“; планетите), съдиите от подземния свят, я хванаха, те казаха: - Никой не се издига от подземния свят без да е маркиран (белязан с белег). Ако Инана иска да се върне от подземния свят, тя трябва да предостави някой на нейно място.“ (виж „The Descent of Inanna to the Underworld“, Translated by Samuel Noah Kramer, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature)]

{Откр.13:16_в (ср. Откр.20:4) от гръцки език позволява и следния превод: - „да се даде на тях от десницата или от челото белег“. В древността - „ръката“ („десницата“; „дясната ръка“; „мишцата“) било мястото, откъдето излизал морът (язвата), с която Яхве наказвал непокорните (виж Изх.15:12; ср. 2Царе 24:13,14; Пс.80:17; 21:8; 74:11; Йов 40:9_а,14; Езек.21:22 и др.). „От удара (от огненото дихание) на Твоята ръка аз съм погубен (изгорен; унищожен).“ (виж Пс.39:10_б на иврит). [В т.н. „The Aker Papyri“, „Papyrus of Khonsu-mes, Priest of Аmоп-Re“, е записано как един бог призовава Atum, да засияе на (или от) „ръцете на Aker“. (виж кн. „Mythological Papyri“, Alexandre N. Piankoff, Published: Pantheon Books Inc., New York, USA, 1957, Vol, 3, р. 212) Великият бог Re „е като това на ръцете на the Mysterious One“; „The Aten е в the Tuat. Ръцете на the Mysterious Face излизат и го повдигат.“ (виж кн. „The Tomb of Ramesses VI“, Alexandre N. Piankoff, Published: Pantheon Books Inc., New York, USA, 1954, р. 71; р. 94) В древен Египет двете най- големи пирамиди на платото Гиза били считани като издигнатите нагоре ръце (обятия; мишци) на бездната, подкрепящи бог Aten. (виж „Pyramid Texts“, Utterance 222, §212_b, §213_a).} 

{От времето на сътворението образът на съзвездието „Орион“ (Човекът-Дух в небето на небесата) и аналогичната конфигурация на 7^-те планети (Душата или още кръвта на/в небето) са били отпечатани (под формата на планини/пирамиди/храмове на ключови места) в/у (Тялото) Земята. Когато могъщите енергии/Силата на трите седмици-образи: - Духът (древноегипетското „Ка“), Душата („Ба“) и Тялото („Ла“) се съединят в едно (тук долу) - се явява Животът от Бога и нашият свят радостно оживява от мъртвите. Трите големи пирамиди в Гиза, Египет, са съответно образите на трите звезди от т.н. „пояс на Орион“. Голямата пирамида на Хеопс - съответства на звездата „Ал-Нитак“ (и на планетата Земя), пирамидата на Хефрен - на звездата „Ал-Нилам“ (и на планетата Марс) и по- малката пирамида на Менкаур съответства на третата звезда от пояса – звездата „Минтака“ (и на планетата Меркурий). Звездата на лявото рамо или лявата ръка (която държи щита) на „Орион“ се нарича „Белатрикс“ и нейния земен образ е град Петра, Йордания (и на Луната). На главата на „Орион“ съответния й образ на земята е град Al-Karak (или Karak), Йордания [споменат в Стария завет като Кир Моавски или Кир-Арес(ет); (виж Исая 15:1; 16:7,11; 22:6; Ерем.48:31,36 и др.; образ и на планетата-глава Юпитер). Възвишенията наоколо били наречени в разказа на Стария завет - „Планината Синай“ или „Хорив“. Така както „Орион“ помазва със сила от небето на небесата главата - земният Кир (Al-Karak), така в древността Небесният Бог (чрез умела игра с изрази, като: глава, кръст/пояс, десница, все свързани със съзвездието „Орион“) назовал персийския цар Кир ІІ Велики, чрез който освободил юдеите от Вавилон - „Своя помазаник“ (виж Исая 45:1-8)]. Десницата (дясната ръка; дясното рамо или мишца) на „Орион“ е звездата „Бетелгейзе“ (и на планетата Венера), чието земно съответствие е град Ерусалим, Израел и Планината „Сион“, на което място бил построен Храма. Израилтяните при Изхода следвали облачния/огнения стълб, който (фигуративно) крачел по трасето-образ на (от пояса нагоре на) „Орион“: – от Гиза – през Петра – Al-Karak – до Ерусалим. Образът на левия крак на „Орион“ (съответствие на звездата „Ригел“ и на взривената/разбитата планета Тиамат) в/у земята, може би, се е намирал някъде в Африка, по направление на юг-югозапад от пирамидата на Менкаур - към арея от пирамиди в някога откъсналата се от югозападна Африка суша (сега - западна Антарктида), а десния му крак (звездата „Саиф“; образ и на планетата Сатурн) - на запад от Голямата пирамида в Гиза, в една линия с комплекс от пирамиди на потъналите във водите на Атлантическия океан група от острови на т.н. „Атлантида“; вероятно нозете на гигантския образ на „Орион“ в/у земята понастоящем са строшени (ср. Дан.2:34)?}

[Древногръцкият поет Pindar (Пиндар ~ 522-437 г.пр.Хр.) в произведението си „Olympian 2“, визирайки „Атлантида“, писал за този „Път на Зевс (планетата Юпитер)“ по очертанията на съзвездието „Орион“ по Земята и споменал за „кулата на Кронос (голяма кула-пирамида свързана с планетата Сатурн): - „Но тези, на които им стигала смелост ... те пътешествали по пътя на Зевс към кулата на Кронос. Там, около Островите на Благословените (б.а. островите на т.н. „Атлантида“), където ветровете на Океана играели...“ (виж кн. „The Odes of Pindar“, Pindar, English Translation: Geoffrey S. Conway & Richard Stoneman, Publisher: Joseph Malaby Dent & Sons Ltd., London, U.K., 1972, „Olympian 2“, Fragments 68-72) Че (енергията от звездите на) небесното съзвездие „Орион“ също някак си пътува по Земята личи и от написаното от Пиндар в одата му „Nemean 2“: - „(Би било) Правилно (редно) е Орион да пътува недалеч от планината на Плеядите.“ (виж кн. „Olympian Odes“, Pindar, Translated by Diane Arnson Svarlien, Publisher: Tufts University, Boston, Massachusetts, USA, 1990; „Nemean 2“, Line 11) Тези седем дълбоководни нимфи „Плеяди“, Пиндар нарекъл още „прислужниците на планините (пирамидите)“.]

[Тъй като създателите ни отначало са свързали в едно материалните и духовните ни същности, менталността на хората с космоса, посредством специалните кристали/скрижали Божие дело поставени в пирамидите/дървета, то от хората зависи и как ще функционира образа на човека. Ако мислите на хората са в хармония със Св. Дух – то и образът на човека „Орион“ в/у Земята ще действа за добро, свързвайки се подходящо с енергията/духа на Юпитер/Яхве. Но ако мислите на хората са „постоянно само зло“ (виж Бит.6:5) – и големият образ на човека „Орион“ в/у земята ще се свърже наобратно (неподходящо) – с енергията на Древната Змия Сатурн/Сатана – за унищожение, за зло. В древността, чрез пророк Исая, Бог отрезвил Своя народ, припомняйки му следното: – „Относно делото на Моите ръце – Вие Ми заповядвате!“ (виж Исая 45:11_б на иврит; ср. Галат.6:7).]

От ГП и ХЕ, прелюбодейно (в друг смисъл - неправомерно; преждевременно) свързани с нечистият дух (ср. Зах.13:2) на планетата Сатурн/Сатана (посредством ангелите му Марс и Меркурий, и блудната Луна), ще бъде поставен белега на погублението (виж Езек.9^-та гл.) и ще се появи нещо „като проказа“ (виж 2Лет.26:19-21; ср. Числа 12:10), като „лоша и люта рана“ (ср. Откр.16:2); ще се излее „поглъщащ огнен пламък“ [някакво смъртоносно излъчване - мрежа от стоящи ниско долу (виж Мат.24:15-18 - Господ Исус дал призив хората да бягат от Юдея или да стоят на възможно най- нависоко), огнено-червени, тежки, като похлупак, смачкващи, убийствени (загряващи неимоверно силно отвътре телата на хората; виж Зах.14:12; Соф.1:17_в,г; Лев.26:16_б; Исая 13:8) скаларни вълни - „жестока (мъчителна) мрежа“ (виж Еклес.9:12); „като море от кръв“, „червеното море“, „езерото от огън, горящо със сяра“], както, когато Яхве ще поразява в края (виж Исая 29:6; Пс.136:12-15; Откр.14:17-20).} {В шумерския епос „Завръщането на Нинурта в Нипур“ (~ ХХ в.пр.Хр.) за Нинурта (планетата-дракон Сатурн) е записано следното: - „Аз нося това, чието страхотно излъчване (сияние; блясък) покрива (като шатър; обхваща) Земята, което великолепно подхожда на/за моята дясна ръка, оформено (завършено) в злато и лазурит, чието присъствие е удивително, моят Обект на доверие (алюзия за печата на Assur/Saturn?).“ (виж „The Return of Ninurta to Nibru“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature, Lines 146-149) За божеството Asarluhi (Asaruludu; Dumuzid; планетата Сатурн?) в друга шумерска песен - „Химн за Асарлухи (asar-lu-hi)“ се казва: - „Вие очиствате праведния човек като (подобно на) злато и вашата ръка е над нечестивите докато изчезнат (измрат) ... всички обръщат внимание, когато вие отваряте вашата свята уста.“ (виж „A hymn to Asarluhi“, ETCSL, Lines 10,11,33,34) В друг шумерски химн Нинурта/Сатурн два пъти е наречен - „Герой, дясната ръка на Енлил.“ (виж „A hymn to Ninurta (Ninurta C)“, ETCSL, Lines 66,67)}

{За белегът на господството се споменава и в шумерски текстове: – „Къде е инструментът за даване на заповеди? – попитал ядосано Мардук – и камъкът-оракул на боговете, който дава знака на господството… Къде е камъкът със святото излъчване?“ (виж кн. „Когато времето започна“, Захария Сичин, БАРД, София, 2004, гл. ХІ „Изгнание в неспокойната земя“). „Аз промених местоположението на месу-дървото (и на) елмесу-камъка [mesu-tree (and of) the elmesu-stone] и го направих да не бъде открит от никого. Що се отнася до онова дело, което казахте, че ще направите, Войне, Ерр (Нергал, Марс), - Къде е месу-дървото, плътта на боговете, Истинският отличителен белег на царя на света, Светото дърво, Дървото чиста материя, високата (в смисъл - вечната) Младост, което е превърнато в господар, Чиито корени достигат до огромния океан през стотици мили от водата до основата на Араллу, Чиито върхове надвишават небето на Ану? - Къде е чистият загиндуру-камък („чистият камък“, - т.е. кристала), който… ти отхвърли?“ (виж кн. „Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others“, A new translation by Stephanie Mary Dalley, Oxford World’s Classics, Oxford University Press, USA, 1998, Epic „Erra and Ishum“, р. 291) Каин притежавал специалния централен кристал – знакът или белегът на господството (виж Бит.4:15), чрез който работела Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, – „Ужасяващото оръжие“ на древността; скъпоценният камък-оракул (лазурит; лапис лазули) със святото излъчване, сърцето (или окото) на „дървото на познаване доброто и злото“ (ГП). На друго място камъкът-кристал „elmesu-stone“ е описан като „busu“ („abuzz“; „pure glass“) – „чисто стъкло“ (ср. Откр.21:18,21).}

„Или името на звяра“ - Откр.15:2 (ср. Откр.20:4) показва, че името е това на Звяра от морето (виж Откр.13:1-8; 17:8-11). Йоан по- късно уточнява, че светиите имат „името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откр.14:1; ср. с Откр.14:11). [„Всеки египетски магьосник… вярвал, че който узнае истинското име, обладава и самото същество на бога или човека, и може да застави дори божеството да му се подчини, тъй както робът се подчинява на своя господар. Следователно изкуството на магьосниците се заключавало в това да получат от боговете откровение за техните божествени имена и те правели всичко възможно, за постигането на тази цел.“ (виж кн. „The Golden Bough“, Sir James George Frazer, London, 1890.)] {„О, Хор, този Цар e Озирис, тази пирамида на Царя е Озирис, този негов храм е Озирис, приближи се (отиди) до Царя, бъди недалеч от него, чието име е „Пирамида“.“ Ти си бил завършен (цялостен, съвършен), ти си бил велик, вътре в твоето име в „House of the Great black“ [„Къща (дом, обиталище) на Великата тъмнина (мрак)“].“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 600, §1657, §1658_а); (ср. 3Царе 8:12,13; 9:3; 2Лет.6:1)}

„Или числото на името му“ - вероятно Йоан пише за Нерон Кесар (ср. Откр.17:8-11) - името на първият гонител на християните (и в такъв смисъл - антихрист), представящ себе за бог; предобраз на Антихриста в края на времето. Името Нерон Кесар, изписано на латински („Nro Qsr“), но транскрибирано с еврейски букви - (“נרו קסר„) може да се пресметне в неговата сума (т.н. гематрия) като 616 (отдясно-наляво): (נ-50+ר-200+ו-6+ק-100+ס-60+ר-200=616). Така „числото на името му“ е 616. Но Нерон бил считан за превъплъщение на Сатурн (тъй като Нерон бил роден в първия ден на празника „Сатурналии“).

„Тук мъдростта е, който има разум нека сметне числото на звяра, защото е число на човек и числото му кси, йота, стигма“

„Тук мъдростта е“ – като Херхеб (върховен жрец) „Мойсей беше научен на всичката египетска мъдрост...“ (Деян.7:22_а). Висшите египетски жреци владеели „божественото знание“ за акустично-енергийната връзка м/у небесните и земните неща, мъдрост, която изразявали, чрез сакралната „астрономическа геометрия“ (прилагана като прецизна ориентация и пропорции в древните египетски постройки). [„Според египетските жреци истинският Бог може да бъде показан единствено, чрез „ъгловия градус“, а не чрез изрисуването на различни образи. Затова в юдаизма, както в исляма, образът на Бога може и трябва да бъде онагледен само с постройки, които се основават в/у форми и числа, а не в/у художествени изображения. Определени закони на космическия ред могат да станат видими единствено в изследването на геометрията. Храмовете не изобразяват нищо друго освен умаления Космос... Древноегипетските учени предават тази древна традиция за астрономическото познание на бъдещите поколения като своеобразен „завет“.“ (виж кн. „Забранената египтология“, Ердоган Ерчиван, изд. Дилок, 2011, гл. 3^-та) Тази мъдрост била свързана и с преобразяването на тленното тяло в нетленно (възкресението); с обезсмъртяването (обожествяването).]

„Така Соломоновата мъдрост  надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост.“ (3Царе 4:30; ср. Мат.12:42; ср. Яков 3:17,15). Откровението от божествен произход е скрито в камък/скала на две места - в Ерусалим, и в Гиза. Древните египтяни притежавали велика и тайна мъдрост (свързана с големите космически цикли и циклите на планетите, синхронизирани с д-то на ГП?). Господ-Бог дал на Адам специален кристал „дело на Елохим; и написаното беше Божие писание написано в/на плочите“ (виж Изх.32:16); „страховит кристал“ (виж Езек.1:22,26), в които Господ-Бог Яхве собственоръчно написал специалния „софтуер“ със заповедите (законите; на староегипетски език - „Hekau“ - „магията“), които управляват телата в Слънчево-Юпитеровата с-ма, осигуряващи условията (енергиите) за живота на планетата Земя. - „Аз създадох земята, и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество.“ (Исая 45:12). [За „Ключ на Мъдростта“ древните считали т.н. „Закон на аналогията“ - взаимовръзките м/у образите на небесните неща с подобието на образите им в (по- долните от небесните) земните неща; специалното знание относно „плодовете на времето им“ (виж Мат.21:34,41), които раждат двете „планини“ (виж Зах.6:1) или двете „дървета“ (виж Бит.2:9), във времето на „жътвата“ (виж Ерем.8:20; ср. Мат.13:39; Марко 13:19,20), в „края на века“ (в края на всеки век или епоха); „дървета“, свързващи енергиите на Небесата с живота (плодовитостта) на Земята; хранещи с „хляб, слизащ от небесата“ (виж Йоан 6:31-35) човеците по целия свят (виж Бит.2:9); кореспонденцията на Космоса с човешкото съзнание и тяло - за живот или за смърт; познанието за „законите на небесата“ - относно „годините и времената“, т.е. циклите на движение на Юпитер/Яхве, Венера/Михаил и Луната/Гавриил (виж Исая 5:12), свързани с Храма на Сион, но и конфигурацията на 7 ключови тела в небесата, имащи тяхното „владичество в/у Земята“ (виж Йов 38:33), чрез Голямата пирамида в Гиза, Египет – сърцевината на всички древни цивилизации и техните религиозни вярвания, (научни) знания, митологии, религиозна литература, култове, и ритуали.] Пр. Данаил в молитвата си също споменал „мъдростта“ във връзка с „годините и времената“ (виж  Дан.2:20-23; ср. Йов 38:33). Исус Христовите ученици също са поканени към „мъдрост“ и „разум“ - да разпознаят времената в пророчествата за края на века (виж Лука 19:44; 1Петр.1:10,11); да им бъде открита „тайната на Бога“ (виж Ефес.3:3; Гал.1:12; Откр.10:7).

„Който има разум“ – изразът „разумните“ присъства в Дан.11:33 и 12:3,10 и е своеобразен ключ, че пресмятането на „числото на Звяра“ е комбинация от времевите периоди, дадени в дни, в двете апокалиптични пророчески книги - Даниил и Откровение. [„Години или времена“ и „ден и час“ са фрази, съответно взети от кн. Дан.2:21 и кн. Откр.9:15. Същите изрази Исус Христос употребил за дните свързани с Второто Пришествие (виж Деян.1:7; Марко 13:32); също и ап. Павел (виж 1Сол.5:1-9; ср. 2Сол.2:1,2)]

„Нека сметне числото на звяра“ - който има разум ще установи, че числото на името му („Nro Qsr“ = 616) е равно на числото [на дните на царството му (виж Дан.5:26)] на звяра. Числото (на дните) на звяра може да се сметне като сбор от дадените периоди от време, в дни, пророкувани в Дан.12:7,11,12 и Откр.9:10,15. Дан.12:11,12 удължава периода от „време и времена, и половина време“ [3,5 години (виж Дан.12:7)] до два нови периода съответно - до „1290 дни“ и до „1335 дни“, или общо 75 дни [30 дни (този времеви период е третата съставна част от „числото на Звяра“) + 45 дни (този времеви период е четвъртата и последна съставна част от „числото на Звяра“)] над въпросните 3,5 години. От друга страна, Откр.9:10,15 посочва, че периода от „42 месеца“ (3,5 години) завършва с два подпериода: – „5 месеца“ [буквални 150 дни (виж Откр.9:10)] и „ден, и месец, и година“, сметнато в дни като: 1+30+360 [или общо 391 дни (виж Откр.9:15)]. „Числото на звяра“ може да се сметне като: 150+391+30+45 = 616 дни. Така „числото на звяра“ - 616 е същото като „числото на името му“ („Nro Qsr“) - 616. [„Тези странни хора, египтяните, били обожествили времето, не само в абстрактния смисъл, но и в конкретния смисъл, че всеки един момент от деня и нощта си имал бог, който трябвало да бъде омилостивяван, докато преминавали моментите... Те имали определено астрологично значение като „Хороскопи“, ръководещи формите на живот, родени в рамките на периоди от време, които те ръководят и били асимилирани с планетите в дома на тяхното владение... Но те също били богове, могъщи египетски богове, при това и тази тяхна страна никога не била забравена, което им давало мистериозна важност.“ (виж кн. „Giordano Bruno and the Hermetic Tradition“, Francis Amelia Yates, University of Chicago Press, Chicago, IL, 1991, р. 46)]

„Защото е число на човек“ - за дните на човека Яхве говори в Бит.6:3. Ап. Павел писал, че в края ще се яви „човекът на греха, синът на погибелта“ (виж 2Сол.2:3). Царят на Вавилон от човек станал звяр (виж Дан.4:33). „Цар Навуходоносор направи златен образ, шест/десет лакти висок и шест лакти широк и го постави на полето Дура, във вавилонската област.“ (Дан.3:1). Числата 6, 10 (6х10) и 6 били мерките на образа/пирамида, който цар Навуходоносор издигнал на полето Дура за поклонение. Числото (мерките на издигнатия от него образ) на човек (виж Дан.3:4-6; ср. Откр.10:11) е 616 и е равно на числото (на дните) на Звяра - 616. Двете единствени места в Библията, където се срещат – образ, поклонение, смъртна заплаха и числа са: – Дан.3:1 (6х10)-6 и Откр.13:18 (6х10х10)-10-6. Ситуационната и тематична връзка м/у тези две библейски глави (книги), и истории е недвусмислена. Дните на Звяра/Антихрист (на който Римският император Нерон Кесар някога бил предобраз) няма да бъдат вечни [като на Бога (виж Йов 10:5; Пс.89:29)], а могат да бъдат преброени (сметнати), понеже са число на човек (виж Бит.25:7; 47:8,9,28; Йов 10:5; 36:26; 38:21; Пс.39:4; Дан.5:26). „Блажен, който изтърпи и стигне 1335^-те дни“ - добавя пр. Даниил (виж Дан.12:12), което е края на периода от въпросните 616 дни. Така, това което е „число на човек“ - 616 (обърнат образ на числото на Бога „фи“ - 1,61) е идентично с „числото на звяра“ - 616; същото като „числото на името му“ - 616. [„През 1984 г. Richard Charles Hoagland (писател) обявява „Face on Mars“ („Лицето на Марс“ се намира в областта „Сидония“ на Марс) за въплъщение на Марсианския Сфинкс, на който лицето е наполовина хуманоидно и наполовина котешко (лице на лъв, леопард, ягуар или др.). Дълбоката проницателност в твърденията на Хогланд е, че идентично сливане на две специфични комбинации на хуманоидни и котешки черти на лицето съществува в масивни структури в два различни свята: Земята и Марс. Чрез използването на компютърни подобрения на NASA’s Viking Frame 70A13 (снимка от спътник) от Dr. Mark J. Carlotto, Хогланд произвел огледално разделение на „Лицето“.“ (виж кн. „The Cydonia Codex: Reflections from Mars“, George J. Haas, William R. Saunders, Mark J. Carlotto (foreword), Richard C. Hoagland (foreword), Frog Books, 2005, p. 5)]

{От стари времена майсторите каменоделци-зидари поставяли своя „Mason’s mark“ в/у всеки отделен, специфичен, камък за строежа. Чрез Йоан е дадено предупреждението никой християнин да не участва в дълбоките дела на юдео-масонството; в свързването на Голямата пирамида в Гиза с Третия храм в град Ерусалим, в края на времето. Адам предал на господаря на Марс (Луцифер) властта над „дървото за познаване доброто и злото“ и по този начин, и властта над планетата Земя (виж Лука 4:6_б) от Яхве/Юпитер на Сатана/Сатурн. За това свидетелствал и древният обичай на обрязването (виж Изх.4:24-26_а). Тръгвайки от срещата си с Ангела Господен на „Планината на Бога“ – Хорив (виж Изход 3^-та гл.), образно, Моисей слизал от Небесата, и вървял през пустинната земя по пътя към подземния свят (символизиран с древен Египет). Споменатото „място за престой през нощта“ (в бълг. превод – „гостилницата“), където един вид били приемани всички посетители, явно била метафора за преддверието на подземния свят. Така би трябвало (?) господарят, в тази конкретна история, изобщо да не е бил Яхве (в превода на Септуагинтата е - „ангел Господен“), а богът на подземния свят и на огъня - Нергал (Марс)? По време на това пътуване до Египет Моисей бил опасно поразен (ужасно болен). Но съпругата му Сепфора бързо разкрила случая и спасила живота на Моисей, като обрязала сина им, и хвърлила краекожието му на краката на Моисей (третирала го, символично, като препуциума на Моисей). На иврит думата за „обрязване“ е „mul“ (ср. Ерем.9:25), която и на шумерски, и на акадски език означава „небесно тяло“. Шумерските таблети с астрономически данни се наричали „MUL.APIN“, като „APIN“ било едно от шумерските имена на планетата Марс. (виж кн. „Divine Encounter: A Guide to Visions, Angels and Other Emissaries“, Zecharia Sitchin, Avon Books, 1995, pр. 58, 311) Обичаят на обрязването („mul“) станал заместител на пълната кастрация (въпреки, че някои езически жреци били кастрирани напълно). [„Фалосът“ било едно от сакралните имена на „човека-мъж“ - Голямата пирамида в Гиза – „дървото за познаване доброто и злото“, а „утробата“ или „влагалището“ било наименованието на „човека-жена“ (виж Бит.1:27; ср. Малах.3:10) бил Храма в град Ерусалим – „дървото на живота“; в Откр.13:18 се изтъква двойствеността Звяр/човек, уточнявайки, че числото на Звяра… е число на човек; в шумерска легенда е записано как Думузи първоначално бил бог-човек, но след това бил превърнат в диво животно (звяр). (виж кн. „The Treasure of Darkness: A History of Mesopotamian Religion“, Thorkild Peter Rudolph Jacobsen, Yale University Press, New Haven, Connecticut, 1979, р. 53)] Възможно е разказът в Изх.4:24-26 да загатва за някакво непознато нам древно технологично устройство, разпознаващо „свой-чужд“, чрез някакво индивидуално резонансно маркиране, свързано с честотата на вибриране на тялото, на кръвта (или гена)? Но дори и да е било така, в онази нощ, на слизането им в Египет, Сепфора [името й означава - „птица (самка)“ - символ на храбрата Венера?] намерила начин да надхитри ангела на подземния свят Horus (Nergal; Mars).}

В няколко древни ръкописи на гръцки език на кн. Откровение, в текста (на Откр.13:18) стоят трите букви – „кси“, „йота“ и „стигма“, чиито числови стойности съответно са – 600, 10 и 6, т.е. числото е „616“. {Култовите числа в Шумер и Вавилон били 10 и 6; от там идва шестдесетичната система за отмерване на времето и окръжността, защото 10:6 било съотношението на земното спрямо зодиакалното време. Тези числа (600, 10 и 6, както и техни кратни) били мерки от конструкцията на Храма в град Ерусалим (ср. Езек.40:5,12; 2Летоп.3:3,4,8; 3Царе 6:2; Ездра 6:3), на Голямата пирамида в Гиза и на др. древни храмове/пирамиди. {Юбилей от 50 земни години = 30 небесни дни; 600 земни дни = 1 небесен ден; 25 земни дни = 1 небесен час; 12,5 земни дни = 1/2 небесен час. Числото 616 (освен като сбор от 150+391+30+45) може да се сметне (виж Откр.13:18) и като сбор от 600+3,5+12,5=616 дни [1^-н небесен ден (или 600 земни дни) е споменат в Откр.18:8; 3,5 земни дни са споменати в Откр.11:9,11; а 1/2 небесен час (12,5 земни дни) - в Откр.8:1).]} Загадъчното число, може би, е във връзка със сцеплението м/у зодиакалното и земното време; с мерките на храма, подчинени на числата 10 и 6. [„Аз Съм, Този… Който ще съди тайните дела (работи, въпроси, значения), които са в Двореца на Шестицата.“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 75, §360); (ср. Римл.2:16). Че облицовката на пирамидата на Хеопс е била осъществена с шестоъгълни плочи и вероятно поради това била наричана - „Двореца на Шестицата“, е една от най- загадъчните, и засекретени научни тайни. (за още виж кн. „Древние пирамиды - ключ к познанию мироздания“, Александр Николаевич Матанцев, Издательско-Торговая Корпорация „Дашков и К“, Москва, 2019, гл. „Облицовка пирамиды из шестигранных плит“)]

Когато се разделят 25 872 (годините на един пълен прецесионен цикъл на земята са 49 цикъла х528 години на Юпитер/Яхве, числото от години, които са определени за „човека“?) на загадъчното число на Звяра - „616“, се получава числото „42“ (числото на Тот), което също се споменава в кн. Откровение във връзка с времето на Звяра (виж Откр.13:5). [„Думата „Оз“ е кабалистична, с геометрично значение „седемдесет и седем“ (77). Тя символизира силата, с която магията действа в/у материята.“ (виж кн. „Апокрифната история на света“, Джонатан Блек, НСМ Медиа, 2009, стр. 194). А умножено числото 77х8=616 („вечерно-утринната“ звезда Венера на всеки 8 години възстановява първоначалното си положение спрямо Слънцето, Луната, останалите планети и Земята, древните жреци сакрално отбелязвали времето в 8 г. цикли. Пророк Даниил получил от ангела скритото послание за „седмици 70“ от по 8 години?) (виж Дан.9:24,25_а). „Гласовете“ (вибрациите) на планетите в Слънчевата система и техните цикли, спрямо планетата Земя, имат връзка с октавите, и с честотата на нотите (и дори с честотата, на която трептят различните цветове?). (Цикли: 11х8 - Слънцето; 22х8 - Меркурий; 33х8 - Венера; 44х8 - Луната; 55х8 - Марс; 66х8 - Юпитер; 77х8=616 – Сатурн. Така, например, на през определен времеви цикъл, планетите Меркурий и Марс (сметнато 176+440=616) правят резонансен образ на Сатурн (числото 616)?] Тази свещена геометрия оперира не само в пространството, но и във времето. Древногръцкият историк Страбон (64 г.пр.Хр.-24 г.сл.Хр.) твърди, че египтяните открили на гърците тайната на „всичките векове“ - астрономическа мъдрост свързана с прецесията (преместването), тайна с изчисление, посредством число, която по- късно била изгубена. Явно шумерите и египтяните са познавали и зашифровали в митовете си някакви взаимосвързани, особени числа, които са разкривали (давали откровение) на посветените удивително познание за движението на небесните сфери. Така древните стигнали до изчислението на някакво особено число, като са вярвали, че то е в състояние (че то е ключът) да върне цикълът на прецесията в началния му момент. [В египетските „Coffin Texts“ се споменава за тайно заклинание или формула (число), която позволявала на фараон да използва „пътя до Ростау“ на Земята и в Небесата, за да „слезе до всяко небе, до което пожелае“: - „Онзи, който знае заклинанието (формулата), за да слезе при тях, самият той е бог в образа на Тот (в смисъл, че е мъдър като Тот „контрольорът на звездите“).“ Надписът съдържа намека, че ако избраният посветен е снабден с мъдростта - правилното числово заклинание, той/тя ще бъде в състояние да разбере правилното положение на звездите през всяка една епоха по свой избор, независимо дали е в миналото или в бъдещето. (виж кн. „Пазителят на Сътворението“, Робърт Бювал и Греъм Хенкок, БАРД, София, 1998, Гл. 15 - „Когато Земята и Небето се съединиха“)]

{Ириней Лионски (140-202г.) знаел за съществуването и разпространението на стари ръкописи на кн. Откровение, където вместо числото 666 стои числото 616. (виж „Против ересите“ т. 5, стр. 28-30). Codex Ephraemi Rescriptus - последният в групата от 4^-те т.н. велики унциални ръкописи (Codex Sinaiticus, Alexsandrinus, Vaticanus и Codex Ephraemi) е ненапълно (т.е. частично; съдържащ само някои части от Светото Писание) оцелял гръцки ръкопис на Библията от началото на 5^-ти в.сл.Хр., който съдържа в частта на Откр.13:18 числото „hexakosiai deka hex“, т.е. - 616. В 542 г. известният католически богослов Цезарий от Арл цитирал Апокалипсиса, вероятно като заимствал числото 616 от по- древен ръкопис. Открити са няколко древни ръкописи на гръцки и латински език на книгата Откровение, които дават информация, че числото в Откр.13:18 е 616. Някои съвременни издания на Библията имат бележка под линия, която уточнява, че, числото може да бъде не 666, но 616. [Промяната от „616“ на „666“ вероятно е била направена под влияние на масонската, т.н. „триъгълна геометрия“, свързваща Храма на Соломон с числата „18“ (6-6-6) и „36“ (сумата от сбора на числата от 1 до 36 е 666).] Експертите, които имат нови фотографски доказателства за древния фрагмент от папирус P115 (P.Oxy.4499), намерен през 1895 г. от английски египтолози, недалеч от Египетския град Oxyrhynchus, препис на кн. Откровение, наистина считат, че е по- достоверно да става дума за числото 616. Намереният препис-фрагмент, съдържащ трите букви: – „кси“ (с числов еквивалент 600), „йота“ (10) и „стигма“ (6) - на гръцки език записът е „χις“. По този начин числото 616 е указано в един от най- древните намерени ръкописи на кн. Откровение (~ ІV в.сл.Хр.). Практиката да се използват думи или букви, за да се обозначат цифри (т.н. „гематрия“) е много стара и се среща във всички древни народи.}

Откр.13^-та гл. отразява древната опитност на Израил при Ваал-Фегор. Остатъкът на Израил бил заплашен от коварния план на езическия цар Валак и чародееца Валаам (виж Числа 22^-ра-24^-та гл.). Заговорът на тези две личности е прототип на съюза м/у двата Звяра в края на времето. За тази цел ще бъде използвано и „виното на Вавилон“, т.е. юдео-масонските, ционистки учения (виж Откр.17^-та гл.). Но дали, въпреки подлата измама-капан, светиите ще „се осквернят с жени“ и ще се присъединят към поклонение пред Образа на Звяра, както Израил направил при Ваал-Фегор (ср. 1Кор.10:6-8), преди влизането в Обещаната земя? В отговор на този въпрос идва следващата - Откр.14^-та гл.