„ПЛАНЕТАРНИТЕ ЕПОХИ“ ІІІ част
(хипотеза, базирана на древните митове)
6. В своя път, подобно на ярка, нажежена комета, планетата Венера също прелитала край Земята, всявайки смъртен страх в древните хора. Изглежда Венера е била основен участник в серия от глобални катаклизми, хроникирани от древните народи по целия свят. Жреците-астрономи следели с особено внимание (мезоамериканските племена стриктно отбелязвали в календарите си) движението на планетата Венера и нейните особени 8, 40 (5х8) и 52 (4х13) годишни цикли; изчислявали нейното положение за 300 години напред. В древен Египет Венера била олицетворявана от богините: - Изида (Isis), Хатхор (Hathor) и Секхмет (Sekhmet). Други нейни имена били: - Инанна, Ищар, Астарта, Аш, Ашера, Анат, Метис, Атина Палада, Опа (на латински „Opis“ - „Изобилие“; „РодОпа“ озн. „Родът на Опа“) и др.; при индусите: - Кали; при ведите тя е Shukra. В Месопотамия наричали Венера „Небесният бик“ (относно образа на Венера - „леяното златно теле“ - виж Изх.32:4,24,25). Скулптура на Венера, като красива, гола жена - „възбудител на ревност“, евреите по- късно сложили в храма в град Ерусалим (виж Езек.8:5). [В митологиите древните писатели сакрално описвали по един твърде загадъчен начин изключително редките астрономически събития, имащи връзка с живота (обновяването) на планетата Земя. Древногръцкият лиричен поет Pindar (Пиндар; ~ 518-438 г.пр.Хр.) описал как Ixion (Иксион) „в лудостта на духа си пожела Хера“ и се опитал да я изнасили, но Хера изпратила облак („nephele“) по свой образ, за да го измами: - „Неестествената похот хвърля човеците в тежки неприятности; това сполетя дори и него (Иксион), тъй като човекът (Иксион) в своето невежество се спуснал (преследвал) след съблазнителен (изкусителен) фалшификат и лежал с облак, защото формата му (на този облак) била подобна на върховната небесна богиня, дъщерята на Кронос.“ По- късно от този облак се родил първият Centaurus (Кентавър). (виж „Epinician Odes“, Pindar, „Pythian 2“, § 35-39; виж кн. „The Odes: And Selected Fragments“, by Pindar, Gerard S. Conway and Richard Stoneman, Publisher: Everyman, J.M. Dent, London, UK, 1998, p. 111)]
Точно както в Шумер и в древен Египет ковчегът на Завета бил наричан от евреите - „ложето на любовта/плодовитостта“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 366, §632), а тайнственият кристал-сапфир „Божие дело“ (виж Изх.32:16), поставен вътре в кивота - тайнствената „лазуритена трева“ (ср. Бит.1:11,12) или „цветето (петолистен цвят на роза или къпина) на живота“ на пътя на Изида, която никой нямал право да вижда, и докосва (виж кн. „ANET - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament“, James Bennett Pritchard, Princeton University Press, 1969, pр. 618-619)]. На иврит имената на Венера били - Ash; Kokhevet; Nogah; Kokhav-Nogah. Евреите също я наричали - „Meleket ha-Shamayim“ „Небесната царица“ (виж Ерем.7:18). Изис/Инана/Венера била почитана като „Госпожата на стаята за раждане“ - свързана с неизразимата, свещена тайна на акта на обновяването (раждането) на живота на планетата Земя. Много древни мегалитни постройки, от типа на тези в Баалбек, Набта Плая и Стоунхендж, били издигнати, и за да регистрират приближаването на голямо космическо тяло до Земята.
След като епохата на глобалното захлаждане [вероятно въпросното захлаждане след грехопадението се случило поради засенчването от т.н. „прашен облак“ (междупланетен прах) дошъл от червената планета Марс; това време било наречено от предпотопните - „проклятието на Земята“, понеже земята не можела да ражда нищо стойностно] отминала, настъпил период на глобално затопляне. Топенето на ледовете, съчетано с гравитационния натиск от поредното близко прелитане на Венера край Земята [„Свидетелства указват, че е имало две големи въздействия (стълкновения) в изминалите 10 000 години: седемкратно въздействие (7 падания на големи осколки от комета) върху всички световни океани по света, около 7640 г.пр.Хр. и еднократно въздействие в Средиземно море, около 3150 г.пр.Хр.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, Ch.3, Conclusion)], довело до гигантски грабен (хлътване, пропадане на значима част от земната кора) югозападно от дн. Португалия. [Няколко хиляди години преди това, по същия маршрут по протежение на Азорско-Гибралтарския трансформен разлом, Венера натиснала близо 100 км. остров „Базилея“ („Цитадела“), където някога била столицата на т.н. „Атлантида“; - местоположението й е в Атлантическия океан, наричан „Морето на Кронос (митологизиран образ на планетата Сатурн)“; „Царството на Атлас“, ~ на 1760 км. западно от бреговете на Мароко (виж с Google Earth - 32°00’00"N 28°00’00"W), който (според описанието на Платон в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“) потънал, заедно с група острови, за един ден и една нощ. - „Но след това се случили силни земетресения и наводнения; и в един ден и нощ на нещастие на всичките ви войнствени мъже, потънали в тялото на земята, и острова на Атлантида по същия начин изчезнал в морските дълбини.“ (виж диалога „Timaeus“, Plato, 360 B.C., translated by Benjamin Jowett, Publisher: C. Scribner’s Sons, New York, 1871, § 42) - „Бойците на другата страна били командвани от царете на Атлантида, който, както казвате, бил остров с по- големи размери от Либия и (Мала) Азия, и когато след това потънал в резултат на земетресение, се превърнал в непроходима преграда от тиня за пътуващите, плаващи оттук до всяка част на океана.“ (виж диалога „Critias“, Plato, 360 B.C., translated by Benjamin Jowett, Publisher: C. Scribner’s Sons, New York, 1871, § 6) Въпреки, че историята на Атлантида е разказана само в произведенията на Платон – „Тимей“ и „Критий“, и никъде другаде, за Атлантида се споменава и в много други антични творби, освен тези на Платон; например в писанията на: - Прокъл, Диодор, Плиний, Страбон, Плутарх, Посидоний, Марцел, Теопомп и др.
Вероятно натискът от прелитащата, в близост до Земята, Венера, станал причина и за потъването на континентите „Лемурия“, в Индийския океан, и „Му“, в Тихия океан? (Относно мащабната катастрофа сполетяла планетата ни около 9600-9500 г.пр.Хр. виж кн. „When the Earth Nearly Died“, Derek S. Allan, J. Bernard Delair, Gateway Publishing Ltd., Huntingdon, Cambridgeshire, U.K., 1994 и кн. „Cataclysm! Compelling Evidence of a Cosmic Catastrophe in 9500 B.C.“, Derek S. Allan & J. Bernard Delair, Bear & Company, Rochester, Vermont, 1997)] Древната цивилизация, предшествала Египетската, била известна като Озирийската цивилизация (~ 10 500-3200 г.пр.Хр.). В ония времена р. Нил извирала от Африка, но се наричала р. „Стикс“. Вместо да се влива в Средиземно море от Северен Египет, река Стикс завивала на запад. Минавала през най- ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала м/у Малта и Сицилия на юг от Сардиния, и се вливала в Атлантическия океан при Гибралтар. Под въздействието на Венера хлътналата за минути плоча отпушила гигантска тапа в района на Гибралтарския пролив (наричан от гърците - „Колоните/Стълбовете на Херакъл/Херкулес“; гърците са познавали пролива на Гибралтар и с вариантното име - „Стълбовете на Кронос“), при което милиарди кубически метри и тонове океанска вода (морска трансгресия) нахлули като огромно цунами в Средиземноморската долина, разпростираща се под нивото на океана. Придошлата вълна помела всичко по пътя си (районът около Средиземно море и островите в него вече били гъсто населени; там живеели и родове на великани), повишила нивото на Средиземно море с около 150 м., а водите от този втори потоп се излели (през Дарданелите, Мраморно море и Босфора) чак в Черно море (там преди това се намирали рудници за добив на метали и на злато, както и сладководното, т.н. „Бяло езеро“, което било без връзка с големи водни басейни), заливайки и разрушавайки всичко по пътя си по сушата (и Тракийската низина). Споменът за този втори (частичен, но голям) потоп останал в колективната памет на човечеството и бил описан в летописите на различни древни народи (понякога смесван с Големия Потоп). [Язидите от Кюрдистан, т.н. „поклонници на дявола“, са запазили спомена и вярата си, че освен Нойевия потоп е имало още един потоп. (за повече виж кн. „The Cult of the Peacock Angel“, Sir R.H. William Empson, Publisher: H.F. & G. Witherby, London, 1928, p. 85) В гръцката митология се споменава и за други четири големи потопа: - the flood of Ogyges (потопът на Огиг ~ 120 в.пр.Хр.?), the sinking of Atlantis (потъването на Атлантида ~ 100 в.пр.Хр.?), the flood of Deucalion (потопът на Девкалион ~ 16 в.пр.Хр.?) и the flood of Dardanus (потопът на Дардан ~ 13 в.пр.Хр.?).] По времето, когато близкото прелитане на кометата Венера разрушило „Херакловите стълбове“ (при Гибралтар), огромни водни маси от прелялото Средиземно море и водите на р. Нил образували голямо езеро, избутвайки и милиони тонове варовикови наноси от дъното на морето, в/у платото в Гиза, Египет. Това било благоприятна възможност египтяните да реставрират Голямата пирамида (разрушена частично - най- напред при Потопа и за втори път - по времето на Нимрод (виж Бит.11:1-9); Голямата пирамида в Гиза, Египет, е технологично устройство от много по- висш конструктивен порядък от останалите пирамиди в Гиза) и да построят край нея и други пирамиди. Посредством водите на р. Нил, чрез система от шлюзове и канали, египтяните намалявали и увеличавали нивото на получилото се езеро в Гиза; по такъв начин големи кораби, натоварени с необходимите строителни материали, достигали до самите основи на големите пирамиди в Гиза. На практика, след като бивал изграждан, всеки по- долен слой на Голямата пирамида бил потапян във водата на това езеро; така не се налагало да влачат и повдигат тежките крайни (завършващи) камъни, а само да ги разтоварват от корабите. По- вътрешните камъни за строежа на пирамидите били вид полимерен бетон (подходящ строителен материал за този бетон били избутаните на сушата морски варовикови наноси), т.н. от египтяните „мек камък“ от 13 съставки, който строителите леели на място в калъпи. Приближаването на Венера (Инана, Изис) до Земята предизвикало поредица от катастрофални събития, които унищожили шумерския „златен век“ и сложили край на Старото царство в Египет. (за повече виж кн. „Worlds in Collision“, Immanuel Velikovsky, Macmillan Publishers Ltd., New York, 1950, Ch. ІІ, part І - „Venus“)
{„Обединението на двете земи на (Горен и Долен) Египет се случило незабавно след въздействието на кометата в 3150 г.пр.Хр. Групата на Наблюдателите [или „Стражите“ (виж Дан.4:17а)] се разделила (разпаднала; разцепила) във времето на удара, някои се отправили в Египет, други в Шумер, а някои - на високото плато в Централна Азия, там, където сега се намира Китай. Голяма група обаче останала в Ханаан, превръщайки се в исполините (гигантите) в библейската легенда и съхранявайки мегалитните вярвания, които продължили да влияят на религиозните обреди (ритуали).“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, Ch. 12, Conclusion) Понеже нефилимите (исполините; предпотопните гиганти), потомците на „Стражите“, убили ангели (т.е. посредством система от пирамиди взривили небесни тела), които пазели своята вярност към Небесата, то и бунтовните „Стражи“ трябвало, на свой ред, да видят как децата им умират (при Потопа и след това). Древните наричали боговете с името „елохими“ и това (най- често) били планетите в събора (т.е. подвластни) на Всевишния - Слънцето (ср. Пс.82:1,6). „The Elohim („Елохимите“) също понякога се споменават в останалата Еврейска литература и в различни записи от древния Близък Изток като - „The Watchers“ („Наблюдателите“), на иврит „The Zophim“, от същия корен като „очите“ или като „Ur“ („Ур“) в шумерската и вавилонската литература. Те били известни също като Elahhin, множествено число на Elahh, еквивалент на Elohim при Халдеите.“ (виж кн. „The Lost Data on the Chariots of the Elohim“, Martha Helene Jones, Publisher: Lulu.com, 2013, „The Watchers“, рр. 53,54) Докато планетата Венера била „вратаря“ (ср. Йоан 10:3а), който викал (ср. Исая 40:3; Мат.25:6) и отварял вратите [правел (давал тласък на) портите да повдигнат или издигнат главите си (виж Пс.24:7; ср. Лука 21:28)] на Храма пред Господарят на Дома - Юпитер/Яхве, то планетата Марс била известна на вавилонците с името „Нергал“ – един (ръководителят?) от групата на „наблюдателите“, „стражите“ или „пазачите“ (виж Бит.4:9б). „На египетски Ptah [Пта(х)] и други богове били наричани „Ntr“ („Нтр“) - „пазител, пазач“. Те дошли в Египет, пишат египтяните, от Ta-Ur (Та-Ур), „Далечната/Чужда земя“, чието име Ур означава „стара“…“ „Най- южните владения (на Африка) били дадени на НЕР.ГАЛ („велик наблюдател“) и неговата съпруга Ерешкигал.“ (виж кн. „Войните на боговете и хората“, 3ахария Амнон Сичин, БАРД, София, 2003, гл. 6-та, стр. 43 и 130)}
[„Когато кометата Венера … се приближила до Земята около 2525 г.пр.Хр., гравитационното взаимодействие имало драматични последици, по всяка вероятност включително вулканични изригвания, които генерирали атмосферен прах, земетресения и наводнения. Застрашителната поява на кометата Венера и съпътстващото я опустошение очевидно внушили страх у народите по целия свят. Царе, вождове и шамани, доверието в (авторитета на) чиито било заложено на карта (било под заплаха), отговорили, като построили места (б.а. мегалитни обекти и пирамидални храмове) или адаптирали съществуващи (постройки), за да проследят Венера, но също и за умилостивение на ужасяващия нов бог.“ (виж ст. „Venus, Skeleton Key to Stonehenge“, Kenneth J. Dillon, Publisher: Scientia Press, Washington, The District of Columbia, USA, 2019)]
В дните на Изхода на евреите от Египет [традиционно - през 1447 г.пр.Хр.?; по- вероятно - през 2124 г.пр.Хр., в т.н. „the First Intermediate Period of Egypt“ (2181-2040 г.пр.Хр.), по времето управлението на фараон Meryhathor (10th Dynasty of Egypt; на власт от 2130-2124 г.пр.Хр.?), когато хелиакално издигащата се преди зората „Звезда на Богинята“ (т.е. Венера) изглежда, че все още е водела Слънцето след себе си (поетично – Небесната Жена/Богиня била облечена със Слънцето) да изгряват в групата звезди на съзвездието „Телец“, м/у 4000 и 2000 г.пр.Хр.; когато „Небесният бик“ (теле) - планетата Венера, носел Слънцето на рогата си (ср. Изх.32:8)?], планетата Венера отново доближила Земята. Целият свят се тресял и земната повърхност се движела. Вулкани изхвърляли лава и всички континентални плочи се триели една в друга. Земята силно стенела почти непрестанно. От няколко седмици всички нейни пластове се размествали, орбитата й била нарушена, осите й на въртене извадени от равновесие, океаните се отприщили в/у континентите. Много морета се превърнали в пустини; планините се движели; цели острови потънали; реки потекли на обратно. Светът - залят с лава и засипан с метеорити, със зейнали бездни, с горящ нефт, с изригващи вулкани, с тресящата се земя, бил обгърнат от дим и облаци. Звуците на преместващите се земни пластове и образуващите се планини, на земетресенията и изригващите вулкани, се съединили в титаничен грохот. Този глас звучал не само в пустинята Синай, целият свят трябвало да го чуе. „Небето и Земята гърмели… планините и хълмовете се движели“ (Midrashim). Приближаването на двете електрически заредени космически тела (сфери) произвело могъщи тръбни звуци. Съгласно Мидрашите, тръбния звук на планината Синай имал 7 различни степени на височина (или ноти). В равинската литература се споменава за „небесна музика“, чута от евреите в момента на явлението. Съгласно еврейските предания всички народи чули гърмовете: „Тези Слова… били чути не само от Израил, но и от народите на цялата Земя. Божественият глас се разделил на 70 човешки езика, така че всички да могат да го разберат… Душите на езичниците почти ги напуснали, когато те Го чули.“ (Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, §88). В т.н. „Ipuwer Papyrus“ („Папирус Ипувер“ - понастоящем се намира в Лайденския музей, Нидерландия) това време било наречено „годините на шума“, „и няма край този шум“ и „А, ако земята би престанала да ечи – не би имало повече този шум.“ (Папирус Ипувер 4:2,4,5). (Вероятно близкото преминаване на планети край Земята активирало Голямата пирамида в Гиза, Египет и за дълго време тя издавала силни, подобни на тръбни, звуци от вибрациите - свръх-нискочестотни, излъчени от планетата Сатурн и високочестотни, усилени, чрез Луната?) Подземните слоеве на Земята се връщали към покой, след своите премествания и земетресенията продължавали още много години наред. Тези тътени сякаш излизали от дълбините на Земята. Те се повтаряли отново и отново, но вече не така силно, напомняйки звученето на човешко издишане. В молитвата си пр. Авакум, свързал събитията от Изхода с „Деня на Господа“: - „Бог дойде от Теман. И Светият от хълма Фаран. Величието Му покри небето. И земята бе пълна с хваление към Него. Венера (блясъкът Му) бе като светлината на Слънцето. Лъчи излизаха от ръцете Му. И там бе скривалището на Силата Му. Пред Него вървеше морът. И мълнии излизаха под Нозете Му. Той застана и разклати земята. Погледна и направи народите да треперят. И вечните планини се разпаднаха. Безконечните гори се наведоха. Постъпките Му бяха като в древността.“ (Авакум 3:3-6).
[В своето непубликувано есе „Matza“, Dr. Immanuel Velikovsky (д-р Имануил Великовски - 1895-1979 г.) записал: - „Планетата Венера била обожествена от всички раси в древността. Била описана като комета в древно Мексико, където я наричана „la estrella que humeava“ „звездата, която пуши“. Телето било образ на планетата Венера и „Ваал“ също било нейно име. Във Вавилон, в Китай и у много други земи, и народи, „манната“ била производна на Венера. Манна се наричал „небесния хляб“, хлябът, който паднал от облаците (виж Изх.16:4) или дори от звездното небе (ср. Пс.78:23-25 - виж The Babylonian Talmud, Tractate Yoma, 75a). Да ядели манна, било като да ядат част от тялото на Бога. Много древни религии имали тази мистерия на поглъщане (съединяване в едно различните части) на бога. Християнската религия също притежава това тайнство на Господната вечеря, в която участниците символично ядат тялото на Исус Христос. Тази наглед странна идея, елемент от древните мистерии, е била наследена и включена в християнската вяра. Яденето на плътта на Бога, чудото на манната, падаща от небето, храната, която поддържала живота на скитниците в пустинята - това били чудеса, които впечатлили целия древен свят и оцелели в древния култ на „маца“ (хляб без квас и без сол), и в хляба на общението. В Западното полукълбо имало пролетен празник в чест на Кетцалкоатъл или на планетата Венера, веднъж на осем години. На всеки осем години планетата Венера се връща в същото положение по отношение на Слънцето и Земята. На всеки осем земни години Венера била строго наблюдавана от маите в Юкатан, ацтеките в Мексико и инките в Перу. По време на празника в чест на Венера, хлябът бил изпичан без сол, само с вода.“ Бернардино де Саагун (1499-1590 г.), испански автор, който изучавал живота на маите, пише: - „На всеки осем години тези местни жители празнуваха празник, който наричаха „Atamalqualiztli“, което означава „празник на хляба и водата“. В продължение на осем дни преди празника те не ядяха нищо друго освен тамале, приготвено без сол, нито пиеха нищо друго освен чиста вода... Те не смесват нищо с тестото, от което те правят (тамали) дори и сол.““ (виж кн. „Historia general de las cosas de la Nueva Espana“, Bernardino de Sahagun, Imprenta del Ciudadano Alejandro Valdes, Calle de Santo Domingo y esquina de Tacuba, Mexico, 1829, Apendiz Del Segundo Libro, pp. 195-196)]
„Шумерите първоначално почитали (планетата) Венера под името Inanna „Царицата на Небесата“, тях ги наставлявали астрономи или свещеници, наричани „baru“. С течение на времето те успели да предсказват затъмненията, използвайки методи за преброяване и познанията за „The Saros cycle“ на Луната (т.н. „The Saros cycle“ представлява 18 годишен модел на движение на Луната, причинен от взаимодействието на гравитацията на Слънцето, Земята и Луната), и те допринесли значително за по- нататъшното развитие (разбиране) на законите на астрономията. В древен Египет името на Венера било Hathor (Хатхор). Тя била „Окото на Бога на Слънцето Ра“, „Обитателката на неговите гърди“, „Богинята с Многото Имена“. Друго име, което тя имала било Uatchet - „Господарката на Пламъците“, когато била изпратена на Земята да накаже човечеството за бунта им срещу Ра. След това тя имала ново име - Sekhmet „Тя, Която надделява“. Ра я повикал обратно назад и след това, с друго име - Nut, тя отнесла Ра м/у своите рога (друга препратка към „рог“ ефекта при движението на Венера около Слънцето). В някои ранни разкази Изида била асоциирана с Венера, както и със Сириус, и двете небесни тела характеризирани (назовани) като Ярката (Светлата) Утринна Звезда. Ние също знаем, че египетският йероглиф за Венера означавал буквално „божествена звезда“ и той бил част от йероглифите за „знание“, и за „свещеничеството“.“ (виж кн. „The Book of Hiram“, Christopher Knight & Robert Lomas, „Element“ by Harper Collins Publishers, 2005, p. 263) [Орбитата на планетата Венера, гледана от Земята, на фона на неподвижните звезди, съставляващи зодиака, е доста причудлива. Венера се движи сякаш по очертанията на голяма петолъчна звезда, като Слънцето е разположено в средата (на тази петолъчка). Един пълен оборот на планетата Венера (по страните на тази петолъчка) е с продължителност 40 години. Не случайно древните считали Венера - петлистната, дива „роза Саронова“ (виж П.Песн.2:1), за метронома на Слънчевата с-ма.]
След времето на Изхода планетата Венера не се приближила съдбоносно до Земята в продължение на 52 години. Но по времето на Исус Навин дошъл следващият удар от преминаващото в близост до Земята голямо космическо тяло (виж Ис.Нав.10:11-14). В текста е записано, че с/у коалицията от езически неприятели на Израил „Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азик, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по- много от ония, които израилтяните убиха с нож.“ (Ис.Нав.10:11). Явно, тази градушка от „камъни от небето“ е била от свалени на земята отломки от опашката на преминаващата наблизо комета. (виж кн. „Worlds in Collision“, Immanuel Velikovsky, Macmillan Publishers Ltd., Doubleday, New York, 1950, Ch. ІІ, Part І - „Venus“) На „гостуването“ на планетата Венера се дължало и изригването на един от най- големите вулкани в света – Тера (или Тира), на остров Санторини, Гърция, (през 1626 г.пр.Хр.). Съществуват хипотези, според които различни древни градове в миналото (Мохенджо-Даро в Пакистан, ~ 1626 г.пр.Хр.?) са били унищожени за броени минути, чрез насочени с/у тях космически тела (комети, астероиди, градушка от камъни, мълнии или от „огън от небето“, от „стрелите и копията на боговете“), които предизвикали силни земетресения и разкъсвания на земните пластове. Според древни свидетелства могъщи планетарни мълнии от Юпитер, причинили гибелта на петоградието (т.н. „градовете на грешниците“) в Сидимската долина: - Содом, Гомор, Адма, Севоим и година по- късно, - и Вала (или Сигор). В онзи момент, под влияние на отново приближилата се до Земята Венера, земната ос временно се наклонила, при което на израилтяните изглеждало, че Слънцето сякаш е спряло да се движи в продължение на почти два дни; по целия свят настъпили големи опустошения. Само се предполага, че по същото време, в открити записи на племена обитаващи Латинска Америка, в противоположния край на света, бил отразен ужасяващия страх и безпокойството на хората, поради необяснимо защо продължилата почти две денонощия нощ. В Ханаан Слънцето не залязло около 20 часа, а в Америка Слънцето не изгряло напълно близо 20 часа. Писмени свидетелства за необичайно дълъг ден са открити в Египет, в Индия, във Финландия, в Япония, в Китай, в Латинска Америка и др. Накланянето и промяната във въртенето на Земята могат да бъдат обяснени само с прелитането на голямо космическо тяло в близост до планетата ни.
Поредно приближаване на планетата Венера предизвикало удивителните катаклизми възпети в песента на пророчица Девора и Варак в кн. Съдии 5-та гл., когато „звездите по пътищата си воюваха със Сисара“ (Съд.5:20). Отново вследствие на навлизането на астероиди от опашката на кометата Венера армията на Сисар била съвършено довършена. Древногръцкият историк Херодот (~ 484-425 г.пр.Хр.) записал, че египетски свещеници му споделили: - „Четири пъти, откакто Египет е станал царство, Слънцето се е издигнало противно на навика си. Два пъти то се изправи на мястото си (където залязва) и два пъти слезе там, където сега се издига.“ (виж кн. „The Histories“, Herodotus, Translation by Alfred Denis Godley, Publisher: Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, USA, 1920, Book II, Ch. 142, Section 4, §§ 1,2) Това означава, че по време на 4 свои доближавания, Венера е накарала Земята да обърне своята обичайна посока на въртене. Учени считат, че приблизителните дати на тези 4 обръщания на посоката на въртене на Земята, под въздействието на Венера, са били в ~ 2200-та, 1628-ма, 1210-та и 820-та г.пр.Хр. (виж кн. „The Reversing Earth“, Peter Warlow, J.M. Dent & Sons Ltd., London, UK, 1982) Големият Сфинкс в Гиза, Египет, бил реставриран малко преди 2500 г.пр.Хр., когато планетата Венера за първи път се приближила до Земята по един страховит и ужасяващ начин. Тогава планетата Меркурий („Анубис“) се сближила с Луната („Нефтис“), което събиране повлияло и на орбиталното движение на червената планета Марс. „Приблизителните дати на тези четири обръщания на посоката на въртенето на Земята били: – 2200, 1628, 1210 и 820 (и частично в 687) години пр.Хр., като това обяснява хронологията на древен Египет. По времето на Старото Египетско царство (2686-2160 г.пр.Хр.), което приключило скоро след инверсията (обръщането) през 2200 г.пр.Хр., Слънцето изгрявало от/на изток. По време на т.н. Първи Междинен период (2160-2055 г.пр.Хр.) и Средното царство (2055-1650 г.пр.Хр.) Слънцето изгрявало от/на запад. След втората инверсия около 1628 г.пр.Хр. настъпил Вторият Междинен период (1650-1550 г.пр.Хр.) и Ранното Ново царство (1550-1210 г.пр.Хр.), когато Слънцето изгрявало от изток. След третата инверсия около 1210 г.пр.Хр. настъпил Третият междинен период (1069-664 г.пр.Хр.), когато Слънцето изгрявало от запад до 820 г.пр.Хр. От 820 г.пр.Хр. Слънцето изгрява от изток. Обикновено изминавали поне няколко десетилетия, преди катастрофите, предизвикани от тези планетарни инверсии, да доведат до окончателния упадък и гибел на царствата.“ (виж ст. „Karnak, Temple of the Western-Rising Sun“, Kenneth J. Dillon, Publisher: Scientia Press, Washington, The District of Columbia, USA, 2019)
Почти по цялата земя Венера предизвикала разкъсвания и изригвания на вулкани – на териториите на Северна и Южна Америка, Европа, Арабия, Русия и Япония. В Стар Египет избухнали епидемии, язви; масов глад и смърт. Тези години съответстват на египетските и китайските династични сривове; акадската империя също мистериозно изчезнала (в периода ~ 2154-2083 г.пр.Хр.). Към края на управлението на последния забележителен акадски владетел Shar-Kali-Sharri (~ 2153–2129 г.пр.Хр.) акадската империя преминала в период на хаос под управлението на няколко слаби владетели. Именно след този период на безпорядък Шумер успял да се възстанови след двеста години акадско и гутианско управление. Стела на победата на Utu-Hengal (царувал в шумерския град Uruk ~ 2119-2112 г.пр.Хр.) съдържа странното твърдение за the gutium (гутианците) като – „зъбатата змия от планинските вериги; човеци, които действаха насилствено срещу боговете…“. (виж „Victory Stele of Utu-Hengal“, the Louvre Museum, Paris, France, AO 6018) Това описание асоциативно насочва мисълта към придвижването по земята на някакви могъщи небесно-планетарни (божествени) енергии в/у мрежата (веригата) от големи назъбени планини/пирамиди, подобно на огромна, пълзяща и извиваща се в пространството огнено-червена змия/змей/дракон; за чутовен по сила (по мощ) електромагнетизъм, под формата на колосални огнени мълнии м/у пирамидите („човеците“) и планетите („боговете“); за насилствени разрушения, в невъобразими мащаби, долу по Земята и горе в Небесата. В древните Месопотамски поетични текстове тази „армия от гутианци“, свалена от краищата на Небесата и опустошаваща цялата Земя, не била армия от (реални) хора, но помитаща всичко пред себе си буря от метеорити и наводнения, алегория за връхлитаща „войска от страховити воини“ (ср. Йоил 2:2-11); война м/у народи от Небето и народи от Земята.
Венера не била позната на най- древните астрономи само като планета, но и като комета. В далечни времена планетата Венера неколкократно била притегляна от гравитацията на Юпитер и преминавала в близост до газовия гигант. По този начин Венера се нагрявала от приливната сила, причинена от огромното гравитационно поле на Юпитер, губела леда си, придобивала кометна опашка и била обратно насочвана към вътрешността на Слънчевата с-ма. Оставено свидетелство, че това се е случило датира от около 2525 г.пр.Хр., когато Венера била изобразена като комета от древните народи. [Едва през 1997-ма г. теорията, че Венера е комета, получила научно потвърждение. Изкуственият спътник (космическият апарат) „SOHO“ заснел и документирал незабележимия с просто око остатък от кометоподобната опашка на Венера, който се простира на над 45 млн. км. в космическото пространство. Кратка информация за това наблюдение на опашката на Венера била публикувана през м. 05.1997 г. (виж списание „New Scientist “, ISSUE 2084, Magazine cover date: 31 May 1997, „Science: Planet’s tail of the unexpected “, by Jeff Hecht, Boston, USA).] Неслучайно древните хора наричали кометата Венера - „дългокосата звезда“, „брадатата звезда“, „вещерската звезда“. В Шумер и в Египет Венера имала репутация на бисексуална блудница. Разказвали, че планетата Венера приемала формата на красива богиня, облечена в пурпурно-червено, в красивата си форма, но и на жесток (огнено-червен) дракон, който нападал света, и го заплашвал с унищожение. За едно наскоро пристигнало (в близост до Земята) космическо тяло, което все още не е постигнало орбитално, термално и електрическо равновесие с околната (космическа) среда, няма нищо по- лесно от това да изиграе подобни представления в небето.
7. Жреците-астрономи на народите докладвали, че в 776-та, 747-ма, 722-ра, 702-ра-701-ва и 687-ма г.пр.Хр. [под влиянието и на ярката Венера, която, на свой ред, през есента на 731-ва г.пр.Хр. зрелищно преминала край Земята (виж Исая 7:10-14 - това било пророкуваното знамение във висината горе)] планетата Марс пет пъти съдбоносно се доближила до Земята. Тези драматични събития в древността били свързани от старозаветните пророци с „Деня на Господа“ и представляват илюстрация за идващия „Ден Господен“. Приближаванията на Марс {Marumath и Shalbatana на акадски език; Simud и Gugulanna в Шумер; Хор (Horus; Her Desher; Harmakhis; Horus the Red) в Египет; Ma’adim - в превод „този, който се изчервява“ на иврит [евреите също както и гърците наричали Марс „Kesil“ - „глупак“ (виж Йов 38:31)]; Nergal във Вавилон; Bahram при Персите; Mangala при индусите; Angaraka на санскрит; Melqart - финикийският бог на град Тир; Ares и Heracles (Херкулес) в Гърция; Mars в Рим} до Земята (в 8-ми- 7-ми в.пр.Хр.) разтърсили света, разкъсали земните недра, отворили бездната, предизвиквайки изригването на десетки вулкани и силни земетресения по цялата ни планета. За древните хора астероидите, метеоритите и газовете (дима) от атакуващия Земята Марс, метафорично били възприемани като страховита войска, която язди след своя предводител (ярко небесно тяло; паднала звезда). Тези ужасни, навлизащи със свистене в земната атмосфера, тела (отскачащи, при удара със земята, подобно на скакалци) тероризирали земните жители (падащите малки, но силно нажежени частици, предизвиквали болезнени опарвания по кожата, подобни на ужилването от скорпиони), усилвайки неимоверно страха им, постоянно напомняйки им за часа на приближаващата гибел. Пр. Йоил описва, как тези „войни“, връхлитащи с огън и дим, прелитат през стените, врязват се в прозорците на къщите, взривят се с оглушителен рев навсякъде из града, и никакъв меч не може да ги спре или да им нанесе вреда (виж Йоил 2:2-11). Земята стенела, метеоритите - тази небесна войска - изпълнила с войнствени грохоти небето, със страховити звуци, разнасящи се над главите на всички хора, вцепенявайки ги от страх, довеждайки ги почти до лудост (ср. Втор.28:33,34). Тези неописуеми ужасии вгорчили живота на израилтяните (и на останалите народи), когато Марс, в 8-ми в.пр.Хр., се доближил до планетата ни. Събитията много наподобявали тези от времето на Изхода. Всяко от приближаванията на Марс до Земята предизвиквало ужасни земетресения и катаклизми. При едно от тях - през 02.747 г.пр.Хр.?, половината от планината, западно от град Ерусалим, се откъснала и се срутила (виж Амос 1:1; Зах.14:5). В древни хроники било отразено, че към небето от земните недра се устремил огромен огнен стълб (някаква могъща енергия?). Сградите в град Ерусалим се разрушили и много хора загинали.
Под влиянието на Юпитер (и Венера), в своето небесно движение Марс, за пореден път, се приближил до Земята - в 722-ра- 721-ва г.пр.Хр. При това му приближаване, разрушенията сякаш били по- малко, но Асирийците превзели Самария (името означава „малкия Шумер“) и отвели завинаги в плен десетте племена на Северното Израилево ц-во. [Всячески скривана тайна е, че тези отведени от асирийците евреи, т.н. - „ционгани“ спазващи шабат, като по- късно названието им се трансформирало в по- известното - „цигани“, били наричани още и „мангали“, тъй като били свързвани със спомена, че именно по времето на Mangala/Марс били депортирани на, и около територията на днешна Индия. Известно е, че тези еврейски племена, под общото название - „ционгани“ („цигани“) или „мангали“ никога не се слели (интегрирали) с местните племена. В началото на ХІІ в.сл.Хр. били изпъдени със смъртна заплаха от Индийския субконтинент, поради лъжите, кражбите, блудствата, чародеянията (ср. Откр.9:21), паразитния и нечистоплътния им начин на живот сред обществата, и мигрирали на територията на днешните Турция, Русия и Европа. А преселилите се в Египет евреи, по времето на пр. Еремия (виж Ерем.42-44 гл.), по- късно били наречени „(е)джипси“.] При четвъртата злополучна среща на Земята с Марс - през 04.701 г.пр.Хр.? (тогава - в последния ден на Пасхата и песнопенията в Ерусалим), 185 000 войници на сирийския военачалник Сенахирим, разположени на лагер, недалеч от стените на Ерусалим, по удивителен начин, били поразени [изгорени за минути от невидими лъчи (познати са и други подобни загадъчни случаи)] през нощта от планетарния електромагнетизъм м/у двете доближили се една до друга планети (виж 4Царе 19:34,35). В равински източници се посочва, че ангелът изгорил телата на войниците от асирийската армия, но дрехите им били непокътнати. (За още виж кн. „Worlds in Collision“, Immanuel Velikovsky, Macmillan Publishers Ltd., New York, 1950, Ch. ІІ, part ІІ - „Mars“.) За да опази жителите на намиращия се в непосредствена близост град Ерусалим, земната ос била своевременно, прецизно, наклонена с колебание от ~ 10 градуса. Юдейският цар Езекия, който прекарвал нощите си в бдение и молитви към Яхве, на стената на обсадения Ерусалим, също бил поразен по кожата от електромагнетизма на Марс през онази нощ, и щял да умре (виж Исая 38-ма гл.). След случилото се, Марс завинаги си спечелил сред народите мрачната слава на планета на войната и смъртта. В гръцката митология този случай бил отбелязан като разказ за огромната Змия/Дракон „Python“. През нощта, когато хората спели, тя се спуснала надолу и издишала отровния си дъх, и на сутринта хората не се събудили. В различни месопотамски (акадски, шумерски, вавилонски и др.) митове, легенди и епоси, под името „Erra“ или „Irra“ („Ер“) „Nergal“ („Нергал“, Марс) е „богът на войната, разрушенията и чумата“. Тъй като храмът на Ер във Вавилонския град Kutha, през Ранно Династичния Период на Месопотамия (2900-2700 г.пр.Хр.), бил известен като „E-meslam“, Нергал бил известен още и като „Meslamtaea“ („този, който произхожда от Меслам“). Нергал бил бог на войната и бунта; свързван бил с конкретна планетата - Марс, и може да бъде свързан не само с Египет, но и с пирамидите в Гиза. Етимологията на шумерското име „Erra“ е - „обгорена земя“, което е във връзка с опустошаването на червената планета Марс (след взривяването на планетата Тиамат). Още едно от имената на Нергал се превежда като „господарят, който се промъква през нощта“, препратка, която го свързва с библейските описания на Луцифер. На друго място Nergal се нарича „Erragal“ и „Erakal“, които са в основата на името „Herakles“ („Херкулес“) на гръцки език. Друго негово (на Нергал) шумерско име е „Gibil“. Нергал е също и „Gerra“ „богът на огъня“. (виж кн. „Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others“, translation by Stephanie Mary Dalley, Oxford University Press, Revised edition, 2000, „Glossary of Deities, Places, and Key Terms“, рр. 321,322)
[„Horus-Akhti“ (известен още и като „Falcon of the Horizon“) в древноегипетския език означавало „Хор на двата хоризонта“. Това обикновено се тълкува като отнасящо се до изгрева и залеза на Horus (планетата Марс) заедно с Ra (Слънцето). Колкото й удивително да е, всъщност означавало, че Слънцето изглежда притежавало способността да изгрява както от изток, така и от запад, при временно преобръщане на планетата Земя, поради близкото преминаване на голямо планетарно тяло край нея.] Пророците Исая и Данаил косвено отбелязали ужаса у древните народи от тези приближавания на големи небесни тела в близост до планетата ни. Страхът на древните хора от приближаващ край на човешката история, поради съдбовен сблъсък на голяма космическо тяло със Земята (конкретно тогава - Марс), бил отразен и в съня на цар Навуходоносор ІІ в 603-та г.пр.Хр., когато царят на най- великата по онова време империя получил сън-откровение от Всевишния Бог относно бъдещето на света и тайната на древността (виж Дан.2-ра гл.; Пс.78:2-4). В онази паметна нощ царят на Вавилон се събудил твърде смутен, защото в съня си видял огромно космическо тяло (камък, идващ от Космоса), да удря образа, съставен от световните царства, слагайки завинаги край на тяхното царуване - краят на света!
Дори и днес имената на дните от седмицата в европейските езици могат да бъдат проследени до имената на планетите – спомен за големите световни епохи. Събота е денят „dies Saturnis“ или „Saturday“ на английски - епохата на Сатурн; римското „dies Solis“ („Sun“) е неделя, „Sonntag“ на немски език – епохата на Слънцето; денят „dies Lunae“ („Moon“) или понеделник, е „Lundi“ на Френски и „Montag“ на немски език – епохата на Луната; денят „dies Мартис“ (Марс - Tie или Tyre; ср. Езек.28:12) или вторник, е „Mardi“ на Френски и „Martes“ на испански – епохата на Марс; денят „Mercredi“ на Френски е сряда – епохата на Меркурий; денят „dies Jovis“ (Юпитер) или четвъртък, е „Jeudi“ на Френски и „Donnerstag“ на немски език – епохата на Юпитер; петък „dies Veneris“ (Венера) или „Vendredi“ на френски - епохата на Венера. [Само споменът за (Супер) Уран или пра-Юпитер е силно избледнял, може би, защото случилото се в онази най- първа епоха (преди грехопадението) се е изгубило в мъглата на древността (виж Исая 44:6; ср. Откр.22:13).] [На т.н. палео-иврит имената на планетите, Слънцето и Луната, били: „- „Shabbathai“ – Saturn (планетата Сатурн); „Tzedeq“ – Jupiter (планетата Юпитер); „Madim“ – Mars (планетата Марс); „Shemesh“ – the Sun (Слънцето); „Nogah“ – Venus (планетата Венера); „Kokav“ – Mercury (планетата Меркурий); „Levanah“ – the Moon (Луната).“ (виж кн. „The Key of Solomon The King“, Samuel Liddell MacGregor Mathers, Publisher: George William Redway, York Street Covent Garden, London, 1889, Book I, Ch. II - „Of the Days, and Hours, and of the Virtues of the Planets“, р. 10) Имената на управителите (ангелите) на планетите (на иврит) били: - „Cassiel“ (на планетата Сатурн), - „JHWH“ (на планетата Юпитер – Господ(арят) над всички останали ангели; Господ-Бог Син); - „Zamael“ (на планетата Марс); - „Michael“ (на планетата Венера); - „Raphael“ (на планетата Меркурий); - „Gabriel“ (на Луната); - „Anael“ (на Слънцето; Върховният Бог; Бог-Отец). Металите, цветовете и седмичните дни на планетите, при древните евреи, били: - олово, черно (на планетата Сатурн – седмият ден, събота); - калай, синьо (на планетата Юпитер – петият ден, четвъртък); - желязо, червено (на планетата Марс – третият ден, вторник); - мед, зелено (на планетата Венера – шестият, приготвителен, ден - петък); - живак, пурпурно (на планетата Меркурий – четвъртият ден, сряда); - сребро, бяло (на Луната – вторият ден, понеделник); - злато, жълто (на Слънцето – първият ден, неделя).]
Човечеството страда от колективна амнезия относно своето минало (и за извършения грях). Според психолози - това състояние на невъзможност да възстановим миналото си ни причинява скрита болка и е причина за гняв. Исус Христос е дошъл за да ни освободи от греха и вината ни (виж Йоан 8:36).
Може би, Апокалипсисът е пророчество-послание за бъдещето през образността на миналото, отразено в древните митове? Възможно ли е кн. „Откровението на Йоан“ да изгражда картината за 7 етапното реализиране на бъдещия „Ден Господен“, следвайки идеята на Сътворението и отминалите планетарни епохи? „Малко време“ преди да настъпи „Денят Господен“, цялата Слънчева с-ма ще бъде разтърсена (вероятно от експлозия на свръх-гиганта - звездата „Бетелгейзе“ от съзвездието „Орион“?) (ср. Агей 2:6,7 и Евр.12:26; Лука 21:25,26). Тогава „Жената“ (Земята?; и Венера?) ще съблазни големия „червен Змей, който имаше седем глави“ [в началото (виж Бит.1:1) е имало седем „източни“ или външни планети (спрямо орбитата на Земята около Слънцето) – Плутон, Нептун, Уран, Сатурн, Юпитер, Тиамат (е била смъртно ранената глава – т.е. взривената при грехопадението планета?) и Марс]. Тогава „опашката“ (алюзия за пениса?) на Змея – Марс ще излезе от орбитата си, т.е. ще бъде „свален от небето на Земята“. В ония дни, в близост до нашия свят, ще дойде и „ангела на бездната – Аполон“ - т.е. планетата Сет/Меркурий (описано като 5-тата тръба) („Звяр… от Морето“?) ще наруши движението на Луната („Звяр.. от Земята“ с два рога на лунния сърп?) (това е описано като „времето на изпитанието на живеещите по Земята“ - първите 4-ри тръби?). Развързването на „четирите ангела“ – Венера, Марс, Луната и Меркурий, от техните орбити (на които те са „вързани“) ще доведе до първите три язви по Земята (ср. Откр.9:18) и „от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците“ (описано като 6-тата тръба). Най- накрая „великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде (планетата Венера, чрез която някога Яхве осъществил Изхода на евреите от Египет и вятърът за отварянето на водите на Червеното море) ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.“ (виж Дан.12:1) (описано като 7-мата тръба или „времето на Божия Гняв“ - 7-те последни язви). В крайна сметка, след войната на небесата (виж Откр.12:7-9), слезлият от небето ангел (Михаил; Венера?) „ще хване (опашката на) Змея“ (Марс?) и „ще го хвърли в бездната“ (извън Слънчевата с-ма?) за много дълго време - „и го върза за хиляда години“ (виж Откр.20:1-3). Понеже Слънцето (поради удара на Меркурий?) неимоверно много ще усили греенето си и цялата планета Земя ще се нажежи [т.н. супер-изригване? (ср. Откр.7:16; 16:8,9; 19:17)], в онези дни гигантът Юпитер ще придърпа Земята към себе си [фигуративно – „Младоженецът“ ще дойде да вземе „Невестата Си“ (ср. Мат.25:1-13)] и по този начин ще спаси Земята от пълното унищожение на слънчевия огън (ср. Исая 24:6; 2Петр.3:10,12; Откр.16:8,9). Светът ще бъде спасен! Ще има Ново Небе и Нова Земя през епохата на Милениума. Според написаното в кн. Откр.22:4,5, може да се заключи, че след като измине и века на Милениума, ще настъпят финални реконструкции на Слънчевата с-ма. Планетата ни ще бъде изместена достатъчно далеч от убийствените лъчи на Слънцето - на оптимално, безопасно разстояние. Отново планетата Земя ще бъде поставена под спасителното (неутрализиращо смъртоносната радиация на Слънцето) излъчване на прославения Юпитер? Животът на Земята няма да бъде зависим само от слънчевата светлина (Слънцето било малкото светило), но човеците всякога ще гледат светещото лице (ср. Мат.17:2) на меко сияещия Юпитер (който за хората пак ще бъде голямото светило – второто Слънце, за което се споменава в някои от най- древните митове, а също и в Бит.1:16), както отначало е било. В края, планетата Земя пак ще се върти около Юпитер (и заедно с него около Слънцето), както от времето преди грехопадението (когато вследствие на греха е била взривена планетата Тиамат и разбита геометрията на цялата Юпитерово-Слънчева бинарна с-ма). „Слънцето не ще ти бъде вече светлина денем, нито Луната със сиянието си ще ти свети; но Яхве (планетата Юпитер) ще ти бъде вечна светлина и твоят елох (Бог), твоя слава.“ (Исая 60:19) Благодарение и на тези чудесни промени, хората ще могат отново да живеят вечно. На планетата Земя, осветявана през деня от светлината на по- близкото, голямото светило - Юпитер, а през нощта от лъчите на по- далечното и (на глед) по- малко светило - Слънцето, „нощ не ще има вече“ (виж Откр.22:5) ...
„Нека ни явят какво има да стане. Обяснете предишното, кажете какво е било, за да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му. Или известете ни бъдещето. Известете какво има да стане изпосле.“ (Исая 41:22,23а). „Кой е изявил това от начало, за да знаем, и от преди време та да речем: - Той има право?“ (Исая 41:26а). „Ето, нещата предсказани от начало се сбъднаха, и Аз ви известявам нови, преди да се появят, казвам ви ги.“ (Исая 42:9). „Помнете предишните неща от древността, защото Аз Съм Бог, и няма друг. Аз Съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от начало изявявам края, и от древните времена не станалите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно.“ (Исая 46:9,10).
